Овцата Шон: Звярът от Моси Ботъм ревю: пластилинов Хелоуин, който наистина вае усмивки
Ако има герой, за когото вярвам, че може да срине цяла ферма, без да каже и една дума, това е Овцата Шон. В „Овцата Шон: Звярът от Моси Ботъм“ мишената е Хелоуин: тиквите изчезват, фермерът изчезва, а в гората нещо определено не е наред. Резултатът е кратко, наситено и истински симпатично семейно приключение, на което и възрастните няма да скучаят.
Мила, изобретателна и динамична пластилинова приказка за Хелоуин, която не преобръща нищо, но дава точно онова, заради което обичаме Шон.
Информация за филма
| Original | Shaun the Sheep: The Beast of Mossy Bottom |
|---|---|
| Режисьор | Steve Cox, Matthew Walker |
| Жанр | Анимационни филми |
| Продължителност | 81 мин. |
| Държава | Английски филми, Френски филми |
Без тиква няма купон: за какво е филмът без спойлери?
Във фермата Моси Ботъм всички са превъзбудени, защото наближава Хелоуин, а това означава издълбани тикви, костюми и голямо празнуване. После идва Фермерът, който с обичайната си непохватност успява да унищожи цялата тиквена нива. А Хелоуин без тикви, да си признаем, е като палачинка без плънка.
Шон, разбира се, не е от тези, които ще свият рамене и ще се върнат да пасат. Той трескаво търси решение и, както обикновено става при него, всяка нова идея само забърква още по-голяма каша. Нещата стават наистина сериозни, когато Фермерът изчезва, а в близката гора започва да върлува звяр. Сякаш целият свят се е наговорил срещу Хелоуин. Обитателите на Моси Ботъм обаче не се предават и се впускат в общо приключение.
Повече не си струва да знаете предварително. Силата на филма и без това е в начина, по който малките бели прерастват във верижна реакция и как един обикновен селски празник изведнъж се превръща в горска загадка.
Казва всичко без думи: защо Шон още работи?
Който познава Шон, знае, че тук няма дълги диалози и обяснителни монолози. Хуморът се ражда от движенията, физиономиите, звуците и перфектно премерените гегове. Този тип комедия, вдъхновена от нямото кино и слапстика, особено прилича на пластилиновата анимация, защото всеки малък жест е направен на ръка и това личи.
За мен точно това е най-голямото достойнство: филмът говори едновременно на шестгодишното дете, което се смее, когато някой се просне по корем, и на родителя, който се забавлява с дребните шеги на заден план, киноцитатите и пресметнатата непохватност на героите. Не ти трябва език, не ти трябват обяснения. Шон е универсален, а темата за Хелоуин го прави още по-ясно.
Динамиката между героите стъпва на познатата от сериала основа: Шон е инициаторът, бъркачът и в същото време ключът към решението, а Фермерът е милият, но напълно непредсказуем хаотичен фактор във фермата. Изчезването му е чудесна изходна позиция, защото стадото изведнъж остава само и трябва само да оправи нещата.
Пластилин, мъгла и тиквени глави: визията
Няма какво да се украсява: стоп моушън пластилиновата анимация в днешната изцяло дигитална анимационна среда е почти занаятчийско чудо. Зад всеки кадър стоят часове прецизна работа, а при „Звярът от Моси Ботъм“ това се усеща особено силно, защото хелоуинската атмосфера дава много поводи за игра.
Есенните цветове, оранжевите и кафявите нюанси, тайнствената дълбочина на гората и играта на светлината създават много уютна цялостна картина. Филмът умело балансира между зловещото и милото: има щипка тръпка, но никога не става истински страшно. Линията със звяра носи по-скоро приказно вълнение в добрия смисъл, отколкото истински страх, което предвид целевата публика е точно както трябва.
Особена радост е, че текстурата на пластилиновите фигури и малките несъвършенства, оставени от пръстите, все още са там, по повърхността. Това е чар, който никакъв безупречен компютърен рендер не може да пресъздаде.
Режисьорите и темпото: 81 минути, нито една излишна
Филмът е режисиран от Стив Кокс и Матю Уокър и ако трябва да призная нещо безусловно, то е чувството им за ритъм. Продължителност от 81 минути е идеална за анимационен семеен филм: достатъчно дълга за истинска сюжетна дъга и достатъчно кратка, за да не започнат най-малките да се въртят на седалките.
Структурата на историята е класическа: изходна ситуация, гаф, опит за поправка, който води до още по-голяма беля, после залогът се вдига с изчезването на Фермера и появата на звяра. Не е сложна конструкция, но и не е нужно да бъде. Режисьорите следят по-скоро вътрешната механика на сцените: как се изгражда един гег, как една катастрофа се плъзга в следващата. В това са много силни.
Британско-френската копродукция впрочем добре показва, че този тип хумор не познава граници. В него няма нищо, което да е предназначено само за публиката на една конкретна държава.
Къде тиквата леко се пропуква?
Ако реша да се заяждам, а критикът понякога е длъжен, бих казал, че историята не крие големи изненади. Който е гледал няколко епизода с Шон или предишните пълнометражни филми, горе-долу ще усеща накъде върви сюжетът. Темата за Хелоуин и линията със звяра му дават свежа дреха, но скелетът отдолу е познат.
Другата дреболия е, че темпото понякога е толкова бясно, че някой по-емоционален момент не получава достатъчно време да се разгърне. В отношенията между Шон и стадото, в привързаността към Фермера можеше да има повече сърце. Не че липсва изцяло, просто в сянката на геговете понякога остава на заден план.
Това обаче наистина са дребни забележки. Филмът не иска да бъде нещо повече от това, което е: искрено, весело, сезонно семейно кино. И го постига напълно.
Хелоуин в семейното кино: защо е хубаво, че има такъв филм?
Хелоуин става все по-популярен и сред семействата у нас, а в киното има малко филми, които са подходящи и за най-малките, без да опростяват всичко. Новият филм с Шон запълва точно тази ниша: има малко призрачност, малко загадка, един звяр в гората, но всичко е в приятелска и забавна рамка.
Ако искате да въведете детето си в света на страшничките приказки, трудно ще намерите по-нежен вход. А възрастните получават приятен час и половина, който няма да изживеят като мъчение, напротив, вероятно неведнъж ще се засмеят на глас.
За кого е?
- За теб е, ако: За семейства, малки ученици и всички, които обичат занаятчийския чар на пластилиновата анимация и хумора без думи, построен върху гегове. За феновете на Шон е задължителна есенна програма.
- По-добре го пропусни, ако: Който търси история с обрати и сложен сюжет или истинска хорър атмосфера, ще остане разочарован. Ако слапстикът не е вашият свят, този филм също няма да ви спечели.
Ако ти харесва, виж и: Shaun the Sheep Movie (2015), Бягството на пилетата (2000), Фантастичният господин Лис (2009), Frankenweenie (2012), Хотел Трансилвания (2012)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Овцата Шон: Звярът от Моси Ботъм“?
Обитателите на Моси Ботъм се готвят за Хелоуин, но заради непохватността на Фермера тиквената нива е унищожена. Шон търси решение, но само забърква по-голяма каша, Фермерът изчезва, а в гората върлува звяр.
Колко дълъг е филмът?
Продължителността е 81 минути.
Кой е режисьор на филма?
Стив Кокс и Матю Уокър.
Каква продукция е филмът?
Анимационен филм, създаден в британско-френска копродукция.
Струва ли си да смените дълбаенето на тикви с кино в компанията на Шон?
Според мен да, а и двете чудесно си пасват. „Овцата Шон: Звярът от Моси Ботъм“ не се опитва да пренапише правилата на анимационното кино, но и няма нужда. Това е атмосферна, смешна, прекрасно изработена пластилинова приказка, вълнуваща за най-малките и забавна за родителите. Историята е предвидима, емоционалната дълбочина понякога се губи между шегите, но 81-те минути отлитат като прилеп в нощ с пълнолуние. Ако търсите есенна семейна програма, трудно ще намерите по-добър избор в момента. От мен получава силна препоръка.