Дивата гора: предварително ревю. Създателите на „Коралайн“ отново ни примамват в дълбините на гората
Името на някое студио рядко гарантира, че един анимационен филм ще е по-смел, по-мрачен и по-осезаем от останалите. При създателите на „Коралайн“ и „Кубо“ обаче точно така стоят нещата. „Дивата гора“ съдържа на хартия всичко, заради което от години обожаваме този екип. Дали и на екрана ще е така, предстои да разберем, но аз вече броя дните.
Всичко показва, че идва една от най-необичайните анимационни фентъзи истории на годината. Продължителността от 139 минути обаче ще бъде сериозно изпитание и за по-малките зрители, и за самия сценарий.
Информация за филма
| Original | Wildwood |
|---|---|
| Режисьор | Travis Knight |
| Жанр | Семейни анимационни филми |
| Продължителност | 139 мин. |
| Държава | Американски филми |
Врани, отвлечено братче и гора, в която не бива да се влиза
Изходната ситуация е точно толкова проста, колкото трябва да бъде една добра приказка. Пру е в седми клас и в един момент на невнимание ято врани отнася малкото ѝ братче. Не го отвлича куче, не го отнася буря, а врани. Само това подсказва, че няма да гледаме поредния захаросан семеен филм. Пру не чака възрастните да се намесят и тръгва сама, а с нея се залепва и съученикът ѝ Къртис. Ако съдим по описанието, той е от онези спътници, които отначало ни дразнят, а накрая на филма вече ги обичаме.
Следите водят към загадъчна гора край Портланд, към сърцето на забранената Дива гора. Там ги чакат говорещи животни, странни съюзници и противници, жадни за власт. Пру постепенно разбира, че спасяването на брат ѝ е нещо много повече от семейна спасителна акция: от решенията ѝ може да зависи бъдещето на цял един свят. Повече за сюжета не знаем и честно казано, не искам да знам. При такива филми удоволствието от откривателството е половината от магията.
Травис Найт се връща там, където е най-силен
Режисьор е Травис Найт и за мен това само по себе си носи половин точка отгоре. Той стои зад Kubo and the Two Strings, който и до днес смятам за един от най-красивите анимационни филми на последното десетилетие. Това е приказка, която приема сериозно скръбта, семейството и детето в публиката. Междувременно Найт се отклони и към игралните блокбъстъри с Bumblebee, който се оказа изненадващо сърдечен филм в поредица за гигантски роботи.
Фактът, че сега се завръща с още една мащабна анимационна фентъзи история, ми подсказва, че студиото гледа на проекта съвсем сериозно. Силата на Найт е в това, че умее да разкаже епично приключение като лична история, преживяна през очите на дете. А основата на „Дивата гора“, момиче, което тръгва да спасява брат си, е скроена точно по този подход.
Наследството на „Коралайн“ и „Кубо“: благословия и бреме
Рекламата на филма гордо напомня, че зад него стоят създателите на номинираните за „Оскар“ Coraline и Kubo and the Two Strings. Който ги е гледал, знае какво означава това: старателно изработени, почти осезаеми светове, в които всяка тревичка и всяка бръчка имат тежест. Този екип стана легендарен със стоп моушън анимацията си и в киното едва ли има много по-зрелищни неща. Гора, пълна с говорещи животни, мъх, кора и вранешки пера, звучи като написана специално за тях.
В същото време това напомняне вдига летвата много високо. Зловещата атмосфера на „Коралайн“ и емоционалната сила на „Кубо“ трудно се повтарят. Ако „Дивата гора“ се окаже просто красиво, но хладно приключение, ще ѝ го простим много по-трудно, отколкото на някой среден анимационен филм. Аз вярвам в него, но запазвам малко скептицизъм до премиерата.
От книгата към екрана: какво може да проработи
Филмът е адаптация на едноименен роман за юноши. Това е добра новина, защото изграденият свят на един роман обикновено дава на фентъзито по-богата митология, по-дълбоки второстепенни герои и по-последователни правила, отколкото сценарий, написан от нулата. И от описанието личи, че Дивата гора не е просто декор, а място, натоварено с политически и морални залози, с фракции, съюзи и борби за власт.
Тук виждам и най-големия шанс, и най-големия риск. Ако филмът посмее да приеме този свят сериозно, може да получим семейно фентъзи, което дава храна за размисъл и на възрастните. Ако обаче се опита да натъпче твърде много от романа, лесно може да се изгуби емоционалната нишка между Пру и малкия ѝ брат, която е двигателят на цялата история.
139 минути: смело решение или прекалена амбиция?
Ще го кажа направо: продължителността от 139 минути е първото число, в което се спъна погледът ми. За анимационен семеен филм това е определено дълго и ясно показва, че създателите искат да разкажат голяма, епична приказка, а не бързо приключение от час и половина. Радвам се, когато анимационен филм не се чувства длъжен да се смалява, но на практика това означава, че на по-малките деца ще им е трудно да изседят докрай.
От друга страна, стоп моушън анимацията изисква огромен труд. Щом такова студио се ангажира с толкова минути, вероятно всяка сцена си има причина. Ако ритъмът работи, дължината ще бъде по-скоро удоволствие, отколкото товар. Ако не, през втория час може да започнат въртенето по седалките и молбите за тоалетна.
- Какво може да го направи страхотен: ръчно изработена визия, по-мрачна, но искрена приказка и усетът на Травис Найт за емоционалните моменти.
- Къде може да се препъне: може да е твърде дълъг, с прекалено много герои и сюжетни линии, а за най-малките може и да е страшничък.
За кого всъщност е Дивата гора?
Главната героиня е седмокласничка и според мен това очертава много точно целевата публика: по-големите деца, тийнейджърите в началото на пубертета и възрастните, които никога не са надраснали добрите приказки. Отвличането от врани, противниците, жадни за власт, и решенията за съдбата на един свят подсказват, че ще има напрежение и ще има мрак, както сме свикнали от този творчески екип. Мен това направо ме радва: най-добрите детски филми винаги са се осмелявали да бъдат малко страшни.
И атмосферата му е говоряща. Есенните листа, мъглявата гора и настроението около Хелоуин пасват идеално на подобен филм, и лесно си представям как след години ще го пускаме отново като есенна семейна класика.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обожаваха „Коралайн“ и „Кубо“, за почитателите на ръчно изработената анимация и за семействата с по-големи деца, които обичат по-мрачните приказки с истински залози.
- По-добре го пропусни, ако: За съвсем малките деца, за които 139 минути и вранте вероятно ще са в повече, както и за онези, които търсят лека, бърза анимационна комедия, построена върху гегове.
Ако ти харесва, виж и: Coraline (2009), Kubo and the Two Strings (2016), ParaNorman (2012), Fantastic Mr. Fox (2009), Wolfwalkers (2020)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Дивата гора“?
Ято врани отвлича малкото братче на седмокласничката Пру. Заедно със съученика си Къртис тя тръгва към загадъчна гора край Портланд, забранената Дива гора, за да го спаси. По пътя срещат говорещи животни, съюзници и противници, жадни за власт.
Колко е дълъг филмът „Дивата гора“?
Продължителността на филма е 139 минути, което е определено дълго за анимационен семеен филм.
Кой е режисьор на „Дивата гора“?
Филмът е режисиран от Травис Найт, който преди това направи „Кубо“ (Kubo and the Two Strings).
По книга ли е направен „Дивата гора“?
Да, филмът е адаптация на едноименен роман за юноши.
Кой стои зад „Дивата гора“?
Създателите на „Коралайн“ и „Кубо“. Филмът е американска продукция.
Да влезем ли в забранената Дива гора?
Според мен да, и ако може, на възможно най-големия екран. Рядко се случва анимационен филм толкова смело да поеме риска с дължината, с по-мрачния тон и със сериозните залози, а този творчески екип досега неизменно е доказвал, че знае как да се справи с тях. Очакваната ми оценка е 8,5/10, с уговорката, че продължителността и многото линии, пренесени от романа, могат да се окажат Ахилесовата пета на филма. Ако обаче Травис Найт отново открие сърцето зад визията, „Дивата гора“ може да се превърне не само в събитието на есента, а в едно от най-запомнящите се кино преживявания на годината. Малките бих ги оставил вкъщи, но по-големите смело бих ги завел, и бих си купил билет и за себе си.