I Play Rocky: предварително ревю. Питър Фарели отново се качва на ринга?
Има заглавия, които карат сърцето на всеки киноман да бие по-бързо, и I Play Rocky е точно такова. Зад него стои Питър Фарели, носителят на „Оскар“ за „Зелена книга“, а актьорският състав е пълен с имена, на които дължим не една хубава вечер. Време е да помислим какво можем да очакваме от този филм.
Силен режисьор, изискан състав и неустоимо заглавие: на хартия това може да е един от най-обичаните зрителски филми на зимата, стига Фарели да се довери на сърцето си, а не на сладникавостта.
Информация за филма
| Режисьор | Peter Farrelly |
|---|---|
| В ролите | Anthony Ippolito, AnnaSophia Robb, P.J. Byrne, Toby Kebbell, Tracy Letts, Jay Duplass |
Заглавие, което удря само
Рядко едно заглавие върши толкова работа вместо маркетинговия отдел. I Play Rocky с три думи, едната от които е име, моментално включва машината на носталгията: рингът, стълбите, суровите яйца, мелодията, която всеки може да си затананика. Филмите за Роки създадоха една от най-упорито живите легенди в американското кино и всичко, което се докосне до това име, получава едновременно огромен тласък и огромно бреме.
Нека изясним нещо: официално за сюжета се знае малко, затова и аз няма да разказвам за него. Заглавието обаче недвусмислено извиква този свят и само това стига, за да се оформи картина в главата на зрителя още отсега. Това е най-голямото предимство на филма и най-големият му риск: очакванията са до тавана още преди премиерата.
Питър Фарели, човекът на изненадите
Ако преди години някой беше казал, че единият от режисьорите на „Тъпи и по-тъпи“ и There's Something About Mary ще прибере „Оскар“ за най-добър филм, щяхме да му се изсмеем. После дойде „Зелена книга“ и Фарели доказа, че зад шумните комедии се крие много чувствителен разказвач, който инстинктивно говори на езика на публиката.
Силата на „Зелена книга“ беше точно в това, което трябва на подобно заглавие: лек хумор, топлина, сцени, поверени на актьорите, и онова старомодно, чисто холивудско усещане, което мнозина не намират в днешното кино. Според критиците му обаче същото беше и слабост: понякога той изглаждаше темата твърде много и избираше прекалено удобни решения. Любопитно ми е кой Фарели ще видим сега. Ако е разказвачът, ни чака много добра вечер. Ако е играчът на сигурно, ще получим приятен, но бързо забравим филм.
Актьорите: малко звезди, много надеждни лица
На пръв поглед в надписите няма от най-големите звезди и според мен това е по-скоро добра новина. Начело стои Антъни Иполито, който все още не е сред познатите лица за широката публика. Това е риск, но и шанс: зад по-малко познатия главен актьор не стоят спомени от десет предишни роли, така че е по-лесно да му повярваш.
Около него обаче има поддържащи актьори, способни да издърпат нагоре всеки филм:
- Мат Дилън от десетилетия играе харизматични и леко опасни типове и рядко разочарова.
- АнаСофия Роб, която мнозина помнят от детските ѝ роли в „Чарли и шоколадовата фабрика“ и „Мостът към Терабития“, отдавна е пораснала като актриса.
- Трейси Летс е от онези характерни актьори, които всеки режисьор обича: и в „Лейди Бърд“ създаде истински човек само с няколко сцени.
- Стефан Джеймс е един от най-силните млади драматични таланти от последните години.
- Тоби Кебъл, Джей Дюплас и Пи Джей Бърн пък са имената, които поддържат сцените живи на заден план.
Кой кого играе, няма да пиша, защото официална информация липсва. Общото впечатление от списъка обаче е ясно: това изглежда като актьорски филм, в който силата идва от диалозите и лицата, а не от експлозиите.
Какво може да го направи наистина добър?
Оптимист съм заради три неща. Първото е усетът на Фарели за зрителско кино: той знае как да накара цяла зала едновременно да се смее и да плаче, и след „Зелена книга“ никой не оспорва това. Второто е съставът, в който няма слабо звено, а до опитните ветерани има място и за свежи лица. Третото е самата тема: легендата за Роки разказваше как един никой получава шанс, а този тип история и днес действа също толкова силно, колкото преди петдесет години.
А къде може да се подхлъзне?
Най-голямата опасност е самодоволната носталгия. При такова заглавие е лесно да намигаш на зрителя, да проблясваш с познати мотиви и да обираш аплодисментите, без филмът да стъпи на собствените си крака. Ако I Play Rocky се окаже просто красив, но празен поклон, много бързо ще го забравим.
Другият риск е склонността на Фарели към твърде закръглена и твърде чиста драма. Това, което е достойнство в зрителския филм, при по-дълбока тема лесно изглежда повърхностно. Има и въпросът с главния актьор: ако Иполито не издържи тежестта на филма, дори отличните поддържащи роли няма да го спасят. Въпреки всичко аргументите в полза на филма са много повече от тези срещу него.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които обичат старомодното, сърдечно холивудско зрителско кино, за почитателите на „Зелена книга“ и за всеки, който някога си е тананикал музиката от „Роки“.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които търсят смело, експериментално кино, или са алергични към носталгията и лесно обичаните, емоционални истории.
Ако ти харесва, виж и: Rocky (1976), Зелена книга (2018), The Disaster Artist (2017), Creed (2015)
Често задавани въпроси
Кой е режисьор на I Play Rocky?
Режисьор е Питър Фарели, който преди това направи и „Зелена книга“.
Кои актьори участват в I Play Rocky?
В състава са Антъни Иполито, АнаСофия Роб, Пи Джей Бърн, Тоби Кебъл, Трейси Летс, Джей Дюплас, Мат Дилън и Стефан Джеймс.
Излязъл ли е вече I Play Rocky?
Все още не, затова този текст е предварително ревю.
Ще се качим ли на ринга заедно с него?
Аз със сигурност. I Play Rocky има всички съставки за добра, топла зимна вечер в киното: режисьор, който вече доказа, че може да спечели публиката, богат на актьори състав и заглавие, което извиква една от най-големите легенди в историята на киното. Очакванията ми са предпазливо оптимистични: ако Фарели посмее да бъде малко по-грапав от обикновено, това може да е една от изненадите на годината. Ако не, вероятно пак ще получим приятни два часа с усмивка. Скоро ще разберем дали ще победи с нокаут, или само по точки.