Сръдльо ревю: намусен герой, голямо сърце и лов на съкровища в морските дълбини
Има нещо освобождаващо в това главният герой на детски филм просто да е в лошо настроение и изобщо да не се извинява за него. Точно върху това стъпва „Сръдльо“: една намусена, но страшно добросърдечна риба и един неудържимо енергичен морски дракон са принудени да тръгнат заедно на път. Получава се мило, шарено семейно кино, което уцелва малките зрители и рядко оставя възрастните да скучаят.
Симпатична, динамична семейна анимация, която не преобръща жанра, но двойката от намусен герой и хиперактивен спътник работи чудесно.
Информация за филма
| Original | The Pout-Pout Fish |
|---|---|
| Режисьор | Ricard Cussó, Rio Harrington |
| Жанр | Анимационни филми |
| Продължителност | 92 мин. |
| Държава | Американски филми, Австралийски филми |
Потънал кораб, разхвърлян съсед и голяма кавга: за какво става дума?
Господин Риба не е от онези персонажи, които ти се иска да прегърнеш от пръв поглед. Живее в изоставен потънал кораб на дъното на морето, обича спокойствието си и когато нещо го извади от равновесие, изобщо не го крие. А такова нещо има, и то доста пъргаво: Пип, хиперактивният млад морски дракон, който смята дома на господин Риба за сметище и редовно му отмъква вещите.
Сблъсъкът на двата характера не остава без последствия. Разправията ескалира дотам, че и двата им дома остават в руини. Тук историята набира скорост: принудените съюзници поемат на привидно невъзможна мисия да открият митичния Shimmer, който може да изпълни желанието на единия от тях. Само че не са единствените, които го търсят: някой друг върви по петите им.
Схемата не е нова. Пътешествието на двама несъвместими, затворени в една лодка, е сред най-сигурните рецепти в семейната анимация. Но и тук действа, защото конфликтът е осезаем: не става дума за спасяване на света, а за дома, за собственото малко царство, нещо, което всяко дете разбира отлично.
Филм по детска книга от списъка на Time
Филмът е базиран на поредицата детски книги на Дебора Дийсън, започнала през 2008 г., която още в годината на излизането си списание Time включи сред 10-те най-добри детски книги. Това е важен контекст, защото обяснява защо емоционалното ядро на филма е толкова ясно и просто. Добрите книжки с картинки стъпват върху едно основно чувство, а сърденето, лошото настроение и онова защо точно на мен са познати на всеки, от четиригодишния до четирийсетгодишния.
Предизвикателството, разбира се, е как настроението на една кратка книжка да се разтегне до пълнометражен филм. Авторите залагат на приключенска рамка: търсене на съкровище, преследвач, опасности. Така историята става малко по-шаблонна, отколкото позволява толкова своеобразен първоизточник, но пък за децата е много по-вълнуваща.
Господин Риба и Пип: двойката, от която зависи всичко
Подобни филми стоят или падат с героите си и тук за щастие дуото е най-силната страна. Намусеността на господин Риба не е злоба, а самозащита, и филмът добре усеща, че зрителят трябва да е на негова страна от първата минута. Това е персонаж с огромно сърце, под чиято сурова повърхност живее нещо съвсем различно.
Пип е противовесът: енергия, любопитство и пълна липса на граници. Той носи по-голямата част от хумора и най-малките зрители вероятно ще се разпознаят в него. Кой не е преживявал как възрастните мърморят точно там, където на него му е най-забавно? Динамиката между двамата е едновременно смешна и поучителна, без да звучи назидателно.
- Кое е добро: контрастът между двамата главни герои се разбира веднага, а хуморът от търканията им не е насилен.
- Кое може да е по-добро: второстепенните персонажи и линията с преследвача остават по-бледи от централната двойка.
Подводният свят на Рикард Кусо и Рио Харингтън
Режисьори са Рикард Кусо и Рио Харингтън, а продукцията е американско-австралийска. Подводният свят е стар любимец на анимацията и с право: светлините, цветовете, плавното движение са инструменти, с които аниматорите могат да се развихрят. „Сръдльо“ не се състезава с бюджетите на големите студиа, но умело компенсира с характерни персонажи и живи цветове.
Темпото е бързо, а 92-те минути са идеални за по-малката публика: няма провисвания, няма излишни отклонения, приключението непрекъснато върви напред. С очите на възрастен понякога личи, че драматургията минава по познати завои, но при семеен филм за най-малките това е по-скоро предпазна мрежа, отколкото недостатък.
Къде свършва инерцията?
Най-голямата слабост е, че филмът не смее да бъде толкова чудат, колкото героя си. История за намусена риба предлага шанс за по-лютив, по-своеобразен хумор, но филмът предпочита изпитаните формули на семейната анимация. Търсенето на съкровище, мистериозният преследвач, противниците, които се сработват по време на общото приключение: всичко това ще е познато на всеки, гледал няколко подобни заглавия.
Музиката и звукът са наред, но не се запечатват особено. Няма я онази песен, която децата ще тананикат седмици наред на път за вкъщи, и при такъв филм това е малко пропусната възможност.
Всичко това обаче е заяждане на възрастен. Целевата публика, учениците от началните класове и малко по-големите от тях, най-вероятно търси точно такова безопасно, шарено и мило приключение.
За кого е?
- За теб е, ако: За семейства с деца в начална училищна възраст, които търсят мило и динамично подводно приключение, както и за всички, обикнали книжките на Дебора Дийсън.
- По-добре го пропусни, ако: За възрастни без деца, които очакват смела и новаторска анимация, защото филмът по-скоро следва изпитани рецепти.
Ако ти харесва, виж и: Търсенето на Немо (2003), Търсенето на Дори (2016), Shark Tale (2004), Sammy's avonturen: De geheime doorgang (2010)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Сръдльо“?
Заради кавгата между намусения господин Риба и хиперактивния морски дракон Пип и двата им дома остават в руини, затова те тръгват заедно да търсят митичния Shimmer, който може да изпълни желанието на единия от тях, докато някой друг ги следва по петите.
Колко е дълъг „Сръдльо“?
Филмът е с продължителност 92 минути.
По каква книга е направен „Сръдльо“?
По поредицата детски книги на Дебора Дийсън, започнала през 2008 г., която още в годината на излизането си списание Time включи сред 10-те най-добри детски книги.
Кой е режисьор на „Сръдльо“?
Филмът е режисиран от Рикард Кусо и Рио Харингтън, като е американско-австралийска копродукция.
Струва ли си да се гмурнете с господин Риба в някой неделен следобед?
Ако търсите занимание с малко дете, да. „Сръдльо“ няма да стане анимационният крайъгълен камък на десетилетието, но и не се опитва. Един симпатичен намусен герой, един изморително, но и очарователно енергичен спътник и лов на съкровища в морските дълбини: това стига напълно за хубаво семейно кино. Най-хубавото в него е простото послание, че зад лошото настроение може да се крие голямо сърце, и детето го разбира точно толкова добре, колкото и седящият до него родител, който понякога също се сърди. Солидна, честна средна класа, с бонус точки за най-малките.