VÄRN: ревю преди премиерата. 81 минути северно напрежение с Дени Лаван на борда
Има филми, които привличат вниманието не с плаката си, а с фестивалната си карта, и VÄRN е точно такъв. Драмата на Джон Скуг направи световната си премиера в Сан Себастиан, после влезе в конкурса на Гьотеборг. Знае се малко за нея, но и това малко стига, за да я сложа в списъка си.
Кратък, строг и вероятно не за всеки, но заради присъствието на Дени Лаван и фестивалния си път това е един от най-любопитните европейски артхаус филми на тази есен.
Информация за филма
| Режисьор | John Skoog |
|---|---|
| В ролите | Michalis Koutsogiannakis, Denis Lavant, Livia Millhagen, Agnieszka Podsiadlik, Sol Roach |
| Жанр | Филмови драми |
| Продължителност | 81 мин. |
| Държава | Нидерландски филми, Датски филми, Шведски филми, Финландски филми, Полски филми |
За какво става дума? Засега мълчим и има защо
Да започна с едно честно признание: за сюжета на VÄRN преди премиерата не се знае почти нищо. Наличните материали не издават история, а само фестивалния път, жанра и актьорския състав. А аз няма да си измислям сюжет само за да има какво да напиша. Ако търсите конкретен преразказ, този път ще ви разочаровам.
Каквото знаем със сигурност: става дума за драма с продължителност едва 81 минути. Тази цифра сама по себе си казва много. В този жанр 81 минути обещават стегнатост, филм, който не разтяга посланието си, а го казва направо и толкова. Всичко подсказва нещо по-сурово и по-тежко, а не уютно неделно философстване.
Заглавието също е красноречиво. Шведската дума värn означава укрепление, защита, и не знаем дали трябва да я разбираме буквално или преносно. Крепостта може да е каменна стена, но може да е и човек, който се затваря, отбранява се и не допуска никого до себе си. Любопитно ми е в коя посока ще поеме Скуг.
Пет държави, един филм: тежестта на копродукцията
Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия и Полша. Толкова широко партньорство рядко се събира около малък и незначителен проект. Европейските фондове и копродуцентите не разпиляват парите си, ако не вярват в автора. Това, разбира се, не е гаранция за качество. Виждали сме много евро копродукции, които на хартия звучат вълнуващо, а на екрана са безжизнени. Но знакът е добър.
Актьорският състав отразява същия интернационален характер: гръцки, френски, шведски и полски имена един до друг. Това подсказва филм, в който езиците, културите и чуждостта сами по себе си може да са тема, но това е мое предположение, не твърдение.
Дени Лаван, непредсказуемият
Ако трябваше да си купя билет заради едно-единствено име, то щеше да е Дени Лаван. Френският актьор стана легенда като постоянен съмишленик на Леос Каракс, а след лудостта на Holy Motors няма киноман, който да не наостри уши, щом види името му във финалните надписи. Тялото на Лаван само по себе си е актьорски инструмент: акробатично, животинско, често плашещо, а понякога сърцераздирателно уязвимо. Той не е актьорът, когото наемаш, за да седи кротко на заден план.
Каква точно роля има във VÄRN, не знаем. Знаем обаче, че режисьор, който избира Лаван, не търси безопасни и хладки решения. До него са Михалис Куцоянакис, Ливия Милхаген, Агнешка Подсядлик и Сол Роуч. Те са по-малко познати на широката публика, но в такива филми често именно непознатите лица носят най-голямата изненада.
Джон Скуг и доверието на фестивалите
Името на режисьора Джон Скуг вероятно не говори много на българския зрител, но фестивалите явно застанаха зад него. Световната премиера беше на Международния кинофестивал в Сан Себастиан, един от най-старите фестивали от категория А в света, място, където не влиза какво да е. Освен това филмът беше селектиран в конкурсната програма Nordic Competition на Международния кинофестивал в Гьотеборг, един от най-важните форуми на северното кино.
Подборът на два толкова сериозни фестивала не решава дали филмът ще хареса на мен или на вас. Но показва, че уважавани селекционери с взискателно око са видели в него нещо, за което си струва да се говори. Аз приемам това сериозно.
Какво може да е хубаво и къде може да се подхлъзне?
Първо силните страни, както ги разчитам от наличните знаци:
- Сбитост. 81 минути са рядък подарък в епохата на двучасовите и половина филми. Ако режисьорът знае какво иска, тази продължителност може да е безмилостно ефективна.
- Харизмата на Лаван. Той е способен да понесе цял филм дори с една сцена.
- Северна атмосфера. Съдейки по скандинавския и полския копродуцентски фон, очаквам мрачен, атмосферичен и визуално силен филм.
И рисковете, защото има и такива:
- Достъпност. Фестивалните филми често искат труд и от зрителя. Който обича динамичен сюжет, обясняващи диалози и затворена история, лесно може да остане отвън.
- Краткостта е нож с две остриета. Ако филмът по-скоро рисува настроение, отколкото разказва история, човек може да се изгуби в него и за 81 минути.
- Малко информация. Просто не знаем какво ще получим. Това е вълнуващо, но е и риск.
Затова очакваните ми оценки са предпазливо оптимистични. Най-високо оценявам режисурата и актьорската игра, защото там виждам най-силните сигнали. Към историята съм по-сдържан, просто защото за нея знаем най-малко.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които обичат аскетичното, тревожно европейско авторско кино, които автоматично вдигат глава при името Дени Лаван, и които следят внимателно програмите на големите фестивали.
- По-добре го пропусни, ако: Ако търсите леко развлечение, ясна история или филм за цялото семейство, по-добре изберете нещо друго. Фестивалният характер на филма е достатъчно ясно предупреждение.
Ако ти харесва, виж и: Holy Motors (2012), A torinói ló (2011), Das weiße Band (2009), Melancholia (2011)
Често задавани въпроси
Колко продължава VÄRN?
Филмът е с продължителност 81 минути.
Подходящ ли е VÄRN за деца?
Не бих го препоръчал. Става дума за сурова авторска драма, предназначена за възрастна публика.
Кой е режисьор на VÄRN?
Режисьор на филма е Джон Скуг.
Кои са актьорите във VÄRN?
Основните роли изпълняват Михалис Куцоянакис, Дени Лаван, Ливия Милхаген, Агнешка Подсядлик и Сол Роуч.
Къде беше показан за първи път VÄRN?
Световната премиера беше на Международния кинофестивал в Сан Себастиан, а освен това филмът влезе и в конкурсната програма Nordic Competition на Международния кинофестивал в Гьотеборг.
Струва ли си да влезем в тази крепост?
Според мен да, но трябва да знаете с какво се захващате. VÄRN не е филмът, на който сядате с приятели и пуканки за една отпусната вечер. Това е кратка, вероятно мрачна, калена по фестивалите европейска драма, в която участва един от най-необикновените живи актьори, Дени Лаван. Двойната селекция в Сан Себастиан и Гьотеборг, копродукцията между пет държави и стегнатите 81 минути говорят, че Джон Скуг е искал да постави на масата нещо категорично и със собствен глас.
Дали се е получило, ще разберем, когато филмът стигне до публиката. Дотогава поставям очакваната си оценка в диапазона седем-осем и признавам: ако от есенните фестивални заглавия можех да избера само един филм, този имаше сериозен шанс да оглави краткия ми списък. Риск? Има. Но най-хубавите преживявания в киното рядко се раждат от игра на сигурно.