Деца на кръв и кости: предварително ревю. Може ли Ориша да е следващият голям фентъзи свят?
Ако някой днес седне да съставя мечтания си фентъзи актьорски състав, вероятно ще напише почти точно този списък. „Деца на кръв и кости“ има на хартия всичко, за да стане едно от най-големите събития в жанра. Въпросът е само дали от толкова много талант наистина ще се роди жив, дишащ свят, или ще получим просто красиво осветена проверка по списък.
Силен режисьор, зашеметяващ актьорски състав и свеж фентъзи свят. Ако сценарият не изостане, това може да е една от истинските изненади на годината.
Информация за филма
| Original | Children of Blood and Bone |
|---|---|
| Режисьор | Gina Prince-Bythewood |
| В ролите | Chiwetel Ejiofor, Idris Elba, Regina King, Viola Davis, Cynthia Erivo, Damson Idris |
| Жанр | Фентъзи филми |
| Държава | Американски филми |
Открадната магия и бунтуващи се кралски деца: за какво става дума?
Филмът ни отвежда в света на Ориша, където млада жена тръгва на път, за да върне магията, отнета насила от нейния народ. Не е сама: заедно с брат си тя сключва съюз с дъщерята и сина на краля, за да се изправят заедно срещу жестокия гнет на владетеля.
Толкова издава официалното описание и, честно казано, това ми стига, за да наостря уши. Основата е класическа, но има обрат, който веднага обещава драма: на страната на бунтовниците застават децата на самия тиранин. Това не е просто история за доброто срещу злото, а и семейна трагедия, в която верността, кръвта и съвестта се сблъскват. Ако филмът приеме този вътрешен конфликт сериозно, може да се окаже много повече от поредното приключение за избрания герой.
Загубата на магията като тема също е силна. Тук не става въпрос за някого, който тепърва открива специалните си способности, а за цяла общност, от която е откраднато нещо, част от самата ѝ идентичност. Това е фентъзи, в което магията не е само зрелищен ефект, а символ на наследство, култура и памет. Точно такива истории чакам в жанра.
Това не е актьорски състав, а церемония по връчване на награди
Нека погледнем списъка внимателно, защото подобно нещо не се вижда всеки ден. Виола Дейвис, Идрис Елба, Чиуетел Иджофор, Реджина Кинг, Синтия Ериво, Лашана Линч, Амандла Стенбърг, Дамсън Идрис, Тосин Коул и Тусо Мбеду. Този екип носи едновременно оскарова драматична тежест, опит от големите блокбъстъри и млада, свежа енергия.
Само присъствието на Виола Дейвис и Реджина Кинг е гаранция, че драматичните сцени няма да звучат кухо. От „12 години робство“ насам знаем колко болка Чиуетел Иджофор може да събере в един-единствен поглед. Идрис Елба пък е от актьорите, които владеят сцената само с присъствието си, независимо дали играят герой, или заплаха. След „Уикед“ Синтия Ериво се чувства у дома си в големите фентъзи спектакли, а Лашана Линч доказа в „Не е време за умиране“, че има усет и за екшън.
По-младото поколение не отстъпва. Амандла Стенбърг се запомни още в „Игрите на глада“ и оттогава израсна в сериозни драматични роли. А Тусо Мбеду е една от най-вълнуващите млади актриси, които съм гледал през последните години.
Кой точно кого играе, засега няма да гадая, но едно е сигурно: рядко се случва фентъзи, в което и поддържащите роли са с такъв калибър. Точно тук се крие и единственият риск, но за него по-късно.
Джина Принс-Байтууд, режисьорката на жените воини
Ако питате мен, най-добрата новина не е дори съставът, а името на режисьора. През последните години Джина Принс-Байтууд направи два филма, които доста точно подсказват какво може да донесе тук. The Old Guard показа, че умее да снима осезаем, приземен екшън от свръхестествен материал. А The Woman King доказа, че епична история за жени воини може да бъде разказана така, че емоционалната дъга на героите да не се изгуби между битките.
Освен това Виола Дейвис, Лашана Линч и Тусо Мбеду бяха на снимачната площадка на The Woman King, тоест режисьорката работи с отчасти сработен екип. Това не гарантира нищо, но от подобни повторни срещи често се ражда нещо специално, защото актьорите знаят точно какво се очаква от тях.
В предишните си работи Принс-Байтууд винаги е запазвала човешкия мащаб. Още в Love & Basketball тя се интересуваше от отношенията, а не от повърхността. Във фентъзи, където нишките се опъват между брат и сестра, кралски деца и баща тиранин, е нужна точно такава режисьорска чувствителност.
Какво може да го направи наистина голям?
През последните години част от големите фентъзи филми или останаха затворени в добре познатите европейски средновековни декори, или бяха толкова влюбени в собствения си компютърен свят, че забравиха да разкажат история. Ориша още с името си обещава нещо съвсем различно: свеж свят, изграден върху собствени културни корени, какъвто повечето зрители никога не са виждали на голям екран.
- Нов визуален език: по-малко изтърканият митологичен и естетически фон крие огромни зрелищни възможности.
- Истински залог: темата за потисничеството и откраднатото наследство може да придаде повече тежест от обичайното спасяване на света.
- Екшън, който боли: съдейки по досегашните филми на режисьорката, битките вероятно ще бъдат физически и тежки, а не безтегловни дигитални танци.
- Семейна драма: дилемата на кралските деца може да се окаже тайното оръжие на филма.
Ако поне три от тези неща се получат напълно, говорим за филм, който ще се помни години наред и който спокойно може да стане основа на нова франчайз поредица.
Къде може да се подхлъзне?
Все пак не съм наивен. При такъв звезден парад винаги съществува опасността филмът да иска твърде много: всяко голямо име да получи по една-две силни сцени, а историята на младите главни герои да потъне сред шествие, което напомня гостуващи участия. Изграждането на нов свят само по себе си изисква много време и обяснения и ако сценарият не намери баланса, лесно може да получим претъпкано първо действие, пълно с експозиция.
Другият риск е тонът. Брутално потисничество като тема изисква твърдост, но голяма продукция от този тип често се стреми да остане достъпна за по-широка и по-млада публика. Любопитен съм как режисьорката ще балансира между семейното приключение и тежката тема.
И накрая, въпросът за визията. Подобен свят работи само ако го усещаме осезаем. Ако магията се сведе до дигитален светлинен парад, всичко може да изгуби душата си. Съдейки по досегашната работа на Принс-Байтууд, вярвам ѝ, но това ще бъде едно от най-големите изпитания за филма.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които жадуват за свежо фентъзи извън познатите средновековни декори и обичат зад екшъна да стоят истински емоционален залог и силна актьорска игра. За феновете на The Woman King е задължително.
- По-добре го пропусни, ако: Ако големите фентъзи филми с изграждане на светове вече ви уморяват или търсите само леко, забавно приключение, това вероятно ще ви дойде твърде сериозно и тежко.
Ако ти харесва, виж и: Черната пантера (2018), Дюн (2021), Игрите на глада (2012), Willow (1988)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Деца на кръв и кости“?
В света на Ориша млада жена тръгва на път, за да върне магията, отнета насила от нейния народ. Заедно с брат си тя сключва съюз с дъщерята и сина на краля, за да се изправят срещу жестокия му гнет.
Кой е режисьор на „Деца на кръв и кости“?
Режисьор е Джина Принс-Байтууд, която стои и зад филмите The Old Guard и The Woman King.
Кои са актьорите във филма?
В актьорския състав са Чиуетел Иджофор, Идрис Елба, Реджина Кинг, Виола Дейвис, Синтия Ериво, Дамсън Идрис, Амандла Стенбърг, Лашана Линч, Тосин Коул и Тусо Мбеду.
Струва ли си да чакаме отварянето на портите към Ориша?
Според мен да, и то сериозно. Рядко около едно фентъзи се събира толкова талант, а начело стои режисьор, който вече е доказал, че може да бъде едновременно епичен и човечен. „Деца на кръв и кости“ не е поредното продължение, нито пореден римейк, а собствен свят със собствени герои и това само по себе си е глътка свеж въздух в днешната кино програма. Рисковете съществуват, претрупаността и тонът са реална опасност, но очакванията ми са категорично положителни. Щом филмът стигне до кината, изберете най-големия екран, който можете да намерите: Ориша трябва да се види за първи път именно там.