Ревю · Премиера: 09.10.2026 г. · Обновено: 08.10.2026 г.

„Другата мама“ ревю: Джесика Частейн се разцепва на две и двете ѝ половини те преследват

Малко неща са по-страшни от момента, в който майка ти те поглежда и знаеш, че това не е тя. „Другата мама“ стъпва точно върху този древен детски ужас. Джесика Частейн играе едновременно любящата майка и онова нещо, което нощем изпълзява от гардероба. Филмът излиза по кината у нас на 9 октомври и, честно казано, откакто го гледах, наблюдавам с подозрение роднините си, докато си варят чай.

Преди премиерата очаквахме: 7,7, накрая: 7,8 (+0,1)

Информация за филма

За какво става дума? Един въпрос от гардероба

В центъра е осемгодишната Бела, изиграна от дебютантката Арабела Оливия Кларк. Домът ѝ още от началото не е оазис на спокойствие: бракът на родителите ѝ, в чиито роли са Джесика Частейн и Джей Дюплас, виси на косъм. В тази напрегната тишина се появява зловещото присъствие, което Бела нарича просто Другата мама. Всяка нощ то излиза от гардероба и пита едно и също: може ли да влезе в сърцето на Бела.

Когато момиченцето отказва, Другата мама става все по-агресивна и опасността вече заплашва не само Бела, а цялото семейство. Толкова издавам, повече не е нужно. Идеята е гениално проста, защото се цели в най-силното оръжие на жанра: мига, в който източникът на сигурност се превръща в заплаха. Майката е човекът, при когото тичаме, когато ни е страх. А ако точно нейното лице е страхът?

Филмът е по романа на Джош Малерман Incidents Around the House. Името на Малерман може да ви е познато от „Кутия за птици“ и това личи: зад историята има литературен гръбнак, който не ѝ позволява да се превърне в обикновено влакче на ужасите.

Джесика Частейн, два пъти

Най-големият коз на филма несъмнено е Джесика Частейн, която играе едновременно майката на Бела и Другата мама. Двойната роля звучи вълнуващо още на хартия, а на екрана е направо смразяваща. Частейн винаги е умеела с един поглед да раздели топлината от заплахата и тук най-сетне получава задача, изградена точно върху това. Истинската майка е уморена, наранена жена, която балансира върху руините на брака си. Другата е нейното изкривено огледало: същото лице, но нещо в усмивката е ужасно сбъркано.

Забавен, почти нарочен паралел е, че Частейн участва и в „Мама“, друг хорър около майчинството. Само че там беше на страната на грижата, а тук е собственият си противник. За мен това е една от най-запомнящите се жанрови роли на годината и няма да се изненадам, ако феновете на хоръра я споменават с години.

Джей Дюплас като тих, обикновен баща дава точно каквото очакваме: правдоподобен, малко изгубен мъж, чийто брак пука още преди свръхестественото да почука. Арабела Оливия Кларк пък е изумителна. Такъв филм стои или пада с детския си актьор и тя го носи на гърба си. Дичен Лакман и Карън Алън също са в актьорския състав и присъствието им е стабилно, но прожекторът ясно принадлежи на Частейн и малката.

Роб Савидж, майсторът на тъмните ъгли

През последните години Роб Савидж се превърна в сигурно име в жанра. „Host“ направи по време на пандемията учудващо ефектен хорър от разговор в Zoom, „Dashcam“ беше спорен, но дързък експеримент, а „Торбалан“ показа, че се справя добре и в по-голяма студийна рамка. „Другата мама“ е най-зрялата му работа досега.

Савидж се хвалеше в интервюта, че във филма има около петдесет внезапни стряскания. Това звучи по-страшно от самия филм и наистина има моменти, в които бих предпочел бавния, пълзящ ужас пред поредния силен удар. Но най-добрите сцени са именно онези, в които нищо не изскача насреща ни: когато Другата мама просто стои в тъмното, малко прекалено неподвижна, усмихвайки се малко прекалено дълго. Савидж разбира, че страхът живее в краищата на кадъра, в полувидените силуети, и тук го използва щедро.

Джеймс Уан и фабриката Atomic Monster

Продуцент е Джеймс Уан, когото на любителите на хоръра няма нужда да представяме: „Убийствен пъзел“, „Злокобни“ и „Заклинанието“ тръгнаха от него. Филмът идва от студиото Atomic Monster, свързано с Blumhouse, което стои и зад „Backrooms“ и „Обсебване“.

Този продуцентски гръб си личи, в добрия и в лошия смисъл. В добрия, защото филмът знае точно как да изпълни киносалона: публиката изсъсква заедно и заедно се смее нервно след напрегнатите моменти. В по-малко добрия, защото понякога прозира студийната игра на сигурно там, където по-смело и по-тихо решение би ударило по-силно. Въпреки това това далеч не е конвейерен продукт: има си собствено лице и то е лицето на Частейн.

Какво наистина работи: бракът като къща с духове

Най-умният ход на филма е, че свръхестествената заплаха върви паралелно с разпада на семейството отвътре. Другата мама манипулира, кара Бела да се съмнява в собствените си сетива и затяга натиска все повече, докато връзката на родителите и без това се разпада на парчета. След известно време зрителят сам не може да реши кое е по-страшно: съществото от гардероба или неизреченото напрежение, което трепти в кухнята.

А въпросът „Може ли да вляза в сърцето ти?“ е гениална хорър мантра. Едновременно като от детска приказка и дълбоко обезпокоителен, и до края на филма наистина се беше запечатал в главата ми. Заради такива реплики един хорър остава с теб и след киното.

Къде се подхлъзва?

Няма да съм честен, ако само се възхищавам. Хорърът с двойници е утъпкана пътека, а заглавието и идеята неизбежно напомнят за една добре позната анимационна класика, срещу която филмът не винаги успява да прокара собствен път. Количеството стряскания понякога е за сметка на атмосферата и има моменти, в които филмът казва твърде високо онова, което тихо би се усетило по-добре.

Това обаче са по-скоро козметични дефекти, отколкото фатални грехове. Филмът не се церемони, но грубостта тук служи на историята, а не е самоцел, така че не е за малки деца.

За кого е?

• За теб е, ако: За онези, които обичат хорър, вплетен в семейна драма, като „Заклинанието“ или „Злокобни“. За почитателите на Джесика Частейн, защото рядко я виждаме в толкова смразяваща двойна роля. За онези, които харесаха предишните филми на Роб Савидж, „Host“ или „Торбалан“. За онези, които обичат да пищят в киното заедно с публиката.
• По-добре го пропусни, ако: За онези, които не понасят много внезапни стряскания. За търсещите бавен, артистичен хорър без стряскания. За децата, защото филмът е твърде жесток за тях. За онези, които мотивът за дете в опасност разстройва дълбоко.

Ако ти харесва, виж и: Mama (2013), The Boogeyman (2023), Host (2020), The Conjuring (2013), Insidious (2010), Bird Box (2018)

Често задавани въпроси

Кога излиза „Другата мама“ по кината в България?

Премиерата у нас е на 9 октомври 2026 г.

За какво е „Другата мама“?

За осемгодишната Бела, чиито родители са в брачна криза и при която всяка нощ от гардероба излиза същество, досущ като майка ѝ: Другата мама. То я пита дали може да влезе в сърцето ѝ, а когато Бела отказва, става все по-агресивно.

По книга ли е направен „Другата мама“?

Да, по романа на Джош Малерман Incidents Around the House.

Кого играе Джесика Частейн?

Тя е в двойна роля: и майката на Бела, и Другата мама.

Кой е режисьор на „Другата мама“?

Режисьор е Роб Савидж, продуцент е Джеймс Уан, а филмът е продукция на Atomic Monster, свързано с Blumhouse.

Подходящ ли е филмът за деца?

Не. Филмът не се церемони с жестокостта и не е за малки деца.

Много ли са стрясканията?

Да. Самият Роб Савидж казва, че във филма има около петдесет внезапни стряскания.

Струва ли си да почукате на вратата на „Другата мама“?

Да, и то сериозно. „Другата мама“ изгражда от един древен детски страх учудващо емоционален и същевременно изцяло кинематографичен хорър. Роб Савидж отново доказа, че тъмнината е неговата площадка, а Джесика Частейн поднася двойна роля, след която ще ви е трудно да гледате невинно към открехната врата на гардероб. Стрясканията можеше да са по-малко, а студийната рутина понякога държи филма за ръката, но като цяло му давам солидни 8 точки. А аз след прожекцията наистина се обадих на майка си. Само за да чуя гласа ѝ. И да се уверя, че е тя.

Оценка: 7,8/10 · История 7 · Актьорска игра 9 · Режисура 8 · Визия 7 · Музика и звук 8 · Емоции 8