The Only Living Pickpocket in New York: ревю преди премиерата. Ръката на Джон Туртуро е още по-бърза от града
Има актьорски състави, които стигат да зърна на плаката, и вече си купувам билет. Туртуро и Бушеми в един филм са точно такъв случай. На хартия The Only Living Pickpocket in New York има всичко, което може да предложи една тиха градска драма за остаряващи престъпници. Дали ще е така и на екрана, още не знаем, но има за какво да се настроим.
На хартия това е един от най-симпатичните малки криминални филми на сезона, който ще стои или пада заради актьорите и атмосферата си.
Информация за филма
| Режисьор | Noah Segan |
|---|---|
| В ролите | John Turturro, Giancarlo Esposito, Will Price, Tatiana Maslany, Victoria Moroles, Steve Buscemi |
| Жанр | Филмови драми |
| Продължителност | 88 мин. |
| Държава | Американски филми |
Един грешен джоб, един лош ден
Завръзката, за щастие, е проста, и точно това ми харесва. Хари, в ролята на Джон Туртуро, е джебчия ветеран, който от години работи по улиците на Ню Йорк. Не е голяма клечка, не е банков обирджия, просто човек с ловки ръце, който знае кога да бръкне в нечие палто. Плячката предава на приятеля си Бен, собственик на заложна къща, когото играе Стив Бушеми. Бизнесът върви, рутината работи.
После идва грешката, двигателят на всяка подобна история. Един ден Хари обира не когото трябва: от мистериозния новобогаташ Дилън, в ролята на Уил Прайс, той задига флашка. Дилън е киберпрестъпник и не е от хората, които махват с ръка на изгубен носител с данни. Тръгва по петите на стария мъж, а Хари трябва да бяга, преди в беда да попадне не само той, но и семейството му.
Толкова знаем и толкова стига. Няма да издавам повече, защото и не знам със сигурност нищо повече, но премисата и така носи хубаво напрежение: ръката на старата школа в джоба, ръката на новата школа върху клавиатурата.
Аналогов крадец в дигиталния свят
Онова, което наистина ме грабна в описанието, не е самото преследване, а идеята зад него. Според анонса филмът е меланхоличен хайст филм за остаряването и пропастта между поколенията. Това изречение казва много за намеренията. Тук вероятно няма да става дума за заплетени планове за обир и бърз монтаж, а за това какво е да остаряваш в занаят, който бавно губи смисъла си.
Помислете само: джебчийството е класически, почти романтичен престъпен занаят. Сръчност, внимание, усет за момента. В епоха, в която парите са в картата и телефона, а истинската ценност е на флашка, джебчията наистина е последният от своя вид. Затова и заглавието е попадение. Сблъсъкът между Хари и Дилън най-вероятно няма да е просто двубой между двама души, а между две епохи, и ако сценарият се справи умно с това, може да се роди нещо горчиво и трогателно.
Туртуро и Бушеми: по-добра двойка трудно ще намерите
Няма да се правя на обективен: Джон Туртуро и Стив Бушеми заедно на екрана са малък празник за мен. И двамата са икони на американското независимо и авторско кино от деветдесетте, редовни лица във филмите на братя Коен, и у двамата я има онази рядка дарба да превърнат дребен, малко жалък тип в човешки и обичан персонаж. Застаряващ джебчия и приятелят му от заложната къща? Тези роли сякаш са писани за тях.
Според анонса Туртуро е в страхотна форма, и не е трудно да се повярва. Той е актьор, който с един поглед може да разкаже цялата история на един провален живот. До тях е Джанкарло Еспозито, чието присъствие само по себе си носи напрежение. От Breaking Bad знаем колко страшен може да бъде дори когато мълчи. Татяна Маслани доказа с Orphan Black, че може да изиграе почти всичко, а в екипа е и Виктория Моролес.
Най-голямата въпросителна за мен е Уил Прайс. Той играе главния злодей, младия киберпрестъпник, и трябва убедително да се изправи срещу толкова опитна компания. Ако се получи, конфликтът между поколенията ще се види и в актьорската игра. Ако не, заплахата във филма може да се изпари.
Ноа Сийгън на режисьорския стол
Режисьорът е Ноа Сийгън, когото мнозина познават преди всичко като актьор, редовно появяващ се във филмите на Райън Джонсън. Като режисьор обаче той още не е име, при което знам със сигурност какво ще получа. Това е едновременно вълнуващо и рисковано.
В негова полза: актьорите, станали режисьори, често работят особено добре с актьорите, а при такъв филм, изграден около персонажите, това е безценно. Ако Сийгън остави Туртуро и Бушеми да се разгърнат, половината успех е налице. Против него: хайст филмът иска ритъм, а меланхолията иска търпение, и да съчетаеш двете не е лесно.
Продължителността от 88 минути обаче е много добър знак. Днес, когато всеки втори филм трае два часа и половина, стегнат градски криминален филм от час и половина е глътка свеж въздух. Няма време за празен ход, и дано наистина няма.
Симфония за града, който никога не спи
Според описанието филмът е не само криминална драма, но и своеобразна симфония за Ню Йорк. Това много ми допада, защото градът винаги е бил един от най-добрите филмови герои. От мръсния и жив Ню Йорк на седемдесетте до днешния лъскав, но чужд мегаполис, самият град може да разказва за остаряването и промяната. Да видиш през очите на възрастен джебчия как старите улици получават ново лице може да се окаже тайният коз на филма.
Ако Сийгън и операторският екип се възползват от това, атмосферата сама може да носи филма. Но ако градът остане просто декор, ще се изгуби онова, което прави концепцията наистина специална.
Къде може да се подхлъзне?
Честно казано, най-голямата опасност е филмът да остане твърде скромен. Флашката като макгъфин е доста шаблонен елемент, а линията с „бягащия старец, чието семейство също е в опасност“ лесно може да стане предвидима. Ако сценарият не предложи достатъчно оригинални обрати, великолепните актьори може да затънат в посредствен трилър.
Другият риск е тонът. Меланхолията и преследването не винаги съжителстват удобно. Ако е твърде бавен, феновете на хайст жанра ще скучаят. Ако е твърде забързан, лиричното ще се изгуби. Намирането на този баланс ще е истинското изпитание за филма.
За кого е?
- За теб е, ако: За феновете на Туртуро, Бушеми и Еспозито и за всеки, който обича по-тихите криминални филми, изградени около персонажите, и атмосферата на Ню Йорк.
- По-добре го пропусни, ако: Който чака бясно екшън, големи експлозии и сложни планове за обир, вероятно ще остане разочарован.
Ако ти харесва, виж и: Фарго (1996), The Old Man & the Gun (2018), Uncut Gems (2019), Good Time (2017), Hell or High Water (2016)
Често задавани въпроси
За какво разказва The Only Living Pickpocket in New York?
За Хари, джебчия ветеран от Ню Йорк, който открадва флашка от киберпрестъпник и трябва да бяга, преди да пострадат той и семейството му.
Колко е дълъг филмът?
The Only Living Pickpocket in New York е с продължителност 88 минути.
Кои са актьорите във филма?
Джон Туртуро, Стив Бушеми, Джанкарло Еспозито, Татяна Маслани, Уил Прайс и Виктория Моролес.
Кой е режисьор на филма?
Режисьор на филма е Ноа Сийгън.
Ще бръкнем ли в джоба си за него?
Според мен да. The Only Living Pickpocket in New York не изглежда като филм, който ще преобърне жанра, но това и не му е работата. Обещава кратко, атмосферно градско криминале с чудесни актьори, което разказва за остаряването и за това как светът ни изпреварва. Дуетът Туртуро и Бушеми сам по себе си си струва билета, а ако Ноа Сийгън улучи тона, филмът може да се окаже една от приятните изненади на есента. Аз ще съм там, а портфейла ще държа във вътрешния джоб.