Бъмбълби ревю: жълтата Костенурка, която най-сетне даде сърце на Трансформърс
Кой би предположил, че една ръждясала жълта Фолксваген Костенурка ще донесе онова, което пет шумни, натъпкани с експлозии филма за Трансформърс така и не успяха: емоция. Бъмбълби е по-малък, по-тих и много по-мил филм от предишните части на франчайза и точно затова е по-добър. Травис Найт ни връща в 1987 г. и разказва за приятелството между едно момиче и един робот, а не за това колко силно може да гръмне краят на света.
Бъмбълби е най-симпатичната част от поредицата Трансформърс: приключение, направено със сърце, хумор и чара на осемдесетте, което ще хареса дори на хората, които не си падат по франчайза.
Информация за филма
| Original | Bumblebee |
|---|---|
| Премиера в България | 21.12.2018 г. |
| Режисьор | Travis Knight |
| В ролите | Dylan O'Brien, Hailee Steinfeld, John Cena, Jorge Lendeborg Jr., John Ortiz, Stephen Schneider |
| Жанр | Екшън филми, Приключенски филми, Научнофантастични филми |
| Продължителност | 114 мин. |
| Държава | Китайски филми, Американски филми |
Автоморга, Костенурка, 1987: за какво разказва Бъмбълби?
Историята се развива през 1987 г. в малко крайбрежно градче в Калифорния. Бъмбълби, роботът, който се превръща в кола, се е скрил в една автоморга под формата на очукана, раздрънкана Фолксваген Костенурка. Там го открива Чарли, която тъкмо навършва 18 години и все още не знае къде ѝ е мястото в света. Когато момичето съживява возилото, бързо става ясно, че тази Костенурка съвсем не е обикновена кола.
Това е основата и повече няма да издавам, защото най-голямата сила на филма е в начина, по който се разгръща тази връзка. Това не е Трансформърс на Майкъл Бей, където на всяка минута се срутва небостъргач. Тук самотна тийнейджърка среща също толкова самотен, изгубен робот, и филмът взема тази среща насериозно. Формулата ни е позната от големите семейни приключенски филми на осемдесетте и изненадващо добре приляга на франчайза.
Хейли Стайнфелд носи всичко на плещите си
Когато във филм, в който половината от главните герои е компютърно генериран робот, актьорът от плът и кръв пак открадва шоуто, значи нещо се е получило много добре. Хейли Стайнфелд в ролята на Чарли Уотсън е абсолютно попадение. Тя не играе обичайния шаблон на „готината тийнейджърка“, а едно малко чуждо на всички, малко инатливо и наранено момиче, за което наистина стискаме палци. Фактът, че в голяма част от сцените си тя играе срещу партньор, който на практика не говори, а реагира само със звуци и движения, заслужава отделно признание.
До нея Джон Сина като Джак Бърнс прави точно онзи корав, наполовина сериозен военен, когото очакваме от него, и умело балансира между заплахата и самоиронията. Хорхе Лендеборг мл. е симпатичен като Мемо Гутиерес, разсеяното и малко несръчно момче от съседната къща, а Джон Ортис като д-р Пауъл покрива задължителния образ на учения. Семейството на Чарли са Памела Адлон (Сали Уотсън), Стивън Шнайдер (Рон) и Джейсън Иън Дракър (Отис Уотсън) и макар че не получават особено развитие, семейните сцени са правдоподобно тромави, точно както изглежда домът през очите на тийнейджър.
Гласът на робота пък е на Дилън О'Брайън, който озвучава B-127, тоест Бъмбълби. Който познава героя, знае, че тук гласът невинаги трябва да се разбира буквално, но присъствието на О'Брайън е там, където трябва.
Травис Найт, майсторът занаятчия
Режисьор на филма е Травис Найт, който преди това направи стоп моушън чудото на студио Laika Kubo and the Two Strings. И този опит личи много ясно. Найт явно мисли чрез героите и жестовете, а не чрез размера на експлозиите. Тук Бъмбълби не е стоманено чудовище, а изразително, почти кучешки вярно същество, във всяко движение на което има малко стеснителност и голяма доза сърце.
Режисурата на Найт е сдържана, но уверена. Екшън сцените са разбираеми, най-сетне се вижда кой кого удря и кой робот кой е. След предишните филми за Трансформърс това е почти облекчение: не се налага да присвиваш очи, за да разбереш какво става в металния хаос. И темпото е по-човешко, филмът оставя време за тихите моменти, а именно те са неговата душа.
Какво наистина работи: магията на осемдесетте
1987 г. не е просто декор. Цялото настроение на филма стъпва на онзи тип тийнейджърско приключение, което зрителите на E.T. the Extra-Terrestrial или Железният гигант добре познават: млад човек, тайнствено същество, което трябва да бъде скрито от света на възрастните, и приятелство, което променя и двамата. Рецептата е проверена и тук отново сработва.
Ето какво ми хареса най-много:
- Хуморът. Несръчностите на Бъмбълби и първите минути на опознаване са наистина смешни, и то не на нивото на неловките детски шеги.
- Мащабът. Филмът се осмелява да намали залога и така всичко изглежда по-важно.
- Дизайнът. Роботите са по-близо до класическите анимационни фигури, което е истинско удоволствие за старите фенове.
- Духът на епохата. Музика, дрехи, коли: филмът обича осемдесетте и ние го усещаме.
Къде се запъва жълтата Костенурка?
Все пак не е перфектен. Историята върви по много позната писта и който е гледал няколко филма за „самотно дете и неговия таен приятел“, горе-долу ще се досети накъде отиват нещата. Изненадите не идват от сюжета, а от това колко добре е изиграно и режисирано всичко.
И злодеите не са най-интересната част: заплахата е по-скоро функция, отколкото истински персонаж, а военната линия понякога става малко анимационна. Второстепенните герои, най-вече семейството на Чарли, можеха да получат повече. Но това са дребни неща, които на толкова мил филм лесно се прощават. По-добре малко предвидим и искрен, отколкото оригинален и бездушен.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които са израснали със старите анимационни Трансформърс или обичат топлите тийнейджърски приключения в духа на E.T. Чудесен избор и за семейно кино с по-големи деца.
- По-добре го пропусни, ако: Ако очаквате безспирните експлозии и гигантските битки на Майкъл Бей, шумът тук може да ви се стори недостатъчен. Който е алергичен към предвидими истории, също може да остане недоволен.
Ако ти харесва, виж и: E.T. the Extra-Terrestrial (1982), Железният гигант (1999), Трансформърс (2007), Kubo and the Two Strings (2016), Супер 8 (2011)
Често задавани въпроси
За какво разказва Бъмбълби?
През 1987 г. Бъмбълби се крие в автоморга в малко крайбрежно градче в Калифорния под формата на Фолксваген Костенурка. Открива го 18-годишната Чарли и когато го съживява, разбира, че това не е обикновена кола.
Кога излезе Бъмбълби в България?
Филмът тръгна по кината в България на 21 декември 2018 г.
Колко е дълъг Бъмбълби?
Филмът продължава 114 минути.
Кой е режисьор на Бъмбълби?
Режисьор на филма е Травис Найт.
Кой играе главната роля в Бъмбълби?
Чарли Уотсън се играе от Хейли Стайнфелд, Бъмбълби е озвучен от Дилън О'Брайън, а в останалите роли са Джон Сина, Хорхе Лендеборг мл. и Джон Ортис.
Би ли се качил в една жълта Костенурка за една вечер?
Аз по всяко време. Бъмбълби е онзи рядък франчайз филм, който не искаше да бъде по-голям, а по-добър от предшествениците си, и успя. Хейли Стайнфелд е чудесна, а Травис Найт показа, че във вселената на Трансформърс има място за емоции, хумор и тихи моменти. Не е революционен и не се опитва да бъде, но е топло, носталгично приключение, което с удоволствие се гледа отново в някоя декемврийска вечер. Ако досега си го избягвал, защото ти е писнало от роботски грохот, дай му шанс: тази Костенурка пристига с изненадващо голямо сърце.