Le Chant des forêts: предварително ревю, или как търсенето на една птица се превръща в обща тишина на три поколения
Има филми, които не се гледат, а се слушат. Новият документален филм на Венсан Мюние, Le Chant des forêts, още със заглавието си подсказва, че ушите ни ще работят поне колкото очите. Ето защо го чакам с такова нетърпение и къде може да се спъне това тихо, мъгливо горско поклонение.
По всичко личи, че това може да е едно от най-красивите и спокойни кино преживявания на есента, стига да си готов да забавиш темпото заедно с него.
Информация за филма
| Режисьор | Vincent Munier |
|---|---|
| Жанр | Документални филми |
| Продължителност | 93 мин. |
| Държава | Френски филми |
За какво става дума? Една птица, една гора, три поколения
Замисълът е прост и точно в това е красотата му. Венсан Мюние, награждаван фотограф и режисьор на дивата природа, тръгва из обвитите в мъгла гори на Вогезите, но не сам: с него са баща му и синът му тийнейджър. Три поколения, една раница и много търпение. Целта им е да открият изчезващ вид, глухаря, а търсенето в крайна сметка ги отвежда чак до Норвегия.
По пътя ги чака всичко, заради което човек изобщо тръгва към гората: ревящи елени, шумолящи сови, суровата сила и крехката красота на природата едновременно. Доколкото може да се съди от описанието, това не е класически научнопопулярен филм, наситен с говорещ разказвач, а по-скоро интимно, лично пътуване. Истинската му тема е как вниманието и любовта към природата се предават от баща на син, от дядо на внук.
Признавам, че точно семейната линия ме спечели. Документални филми за птици сме гледали много, но такива, в които човекът зад камерата стои между собствения си баща и собственото си дете, а търсенето всъщност е предаване на наследство, далеч по-рядко.
Кой е Венсан Мюние и защо да му обърнем внимание?
В света на природната фотография името Мюние е почти запазена марка. Който е гледал предишните му работи, особено успешния му филм за търсенето на снежния леопард, знае, че този човек може часове и дни наред да чака неподвижно един-единствен миг и някак успява да предаде това търпение на зрителя. При него чакането не е празен ход, а самото преживяване.
Затова е обещаващо, че този път теренът е френска гора, при това пейзаж, свързан с собствените му корени. Не екзотични върхове, а мъгла, ели, шума и тишина. Ако някой може да направи от толкова сдържан материал дишащо кино за голям екран, това е той. Самото описание твърди, че филмът е замислен за голям екран във всеки свой кадър, и като гледам досегашния път на Мюние, съм склонен да повярвам.
Звукът е главният герой
Заглавието не е случайно и според мен звукът ще бъде най-силното оръжие на филма. Описанието специално подчертава, че Le Chant des forêts е визуално и акустично преживяване, потапящ филм за кино. За мен това значи, че звуковият микс тук не е техническа подробност, а част от драматургията.
Представи си: в тъмна зала с добра озвучителна система чуваш как някъде в мъглата реве елен или как крилото на сова потрепва над главата ти. Това просто не може да се изживее по същия начин у дома през високоговорителите на лаптопа. А който познава глухаря, знае, че той е прочут със своята странна, неповторима песен. Затова имам чувството, че кулминациите на филма няма непременно да дойдат като картина, а като звук.
Ето защо още отсега дадох толкова висока оценка на звука. Когато един филм е сложил песента в заглавието си, а режисьорът е градил цялата си кариера върху вниманието, шансът тази част да се получи е голям.
Какво може да го направи наистина добър?
- Бавността като подарък. В епоха, в която всичко е смляно до 15-секундни клипове, един търпелив, мъглив горски филм от 93 минути може да има почти терапевтичен ефект.
- Семейната динамика. Три поколения заедно, търсещи едно и също. В това има носталгия, сбогуване и предаване на щафетата, без някой да трябва да ни го обяснява с думи.
- Залогът. Става дума за изчезващ вид, така че търсенето има реална тежест. Не само красиви кадри, а и тихо предупреждение.
- Смяната на мястото. След Вогезите идва Норвегия, което със сигурност ще освежи филма визуално и ще придаде приключенска дъга на интимната рамка.
Ако всичко това се подреди, няма да е поредният филм за природата, а онова кино, след което ти се иска да изключиш телефона и да тръгнеш към най-близката гора.
Къде може да се спъне?
Няма да съм честен, ако не го кажа: този филм няма да е за всеки. Най-големият риск при медитативните филми за природата е, че на човек, който не влезе в ритъма им, 93 минути могат да се сторят безкрайни. Който очаква екшън, бърз монтаж или стегната драматична линия, ще остане разочарован.
Другият въпрос е доколко ще се запази балансът между личната, семейната линия и природата. Ако птиците са твърде много, а хората твърде малко, може да се изгуби онова топло човешко ядро, което прави идеята специална. Ако е обратното, филмът рискува да загуби чистата наблюдателска магия, заради която обичаме работите на Мюние. Затова дадох по-предпазлива оценка на историята: при документалните филми, изградени около търсене, често не сюжетът, а атмосферата носи всичко на гърба си.
Имам и една по-малка тревога: темата за „любовта, предавана от поколение на поколение“ лесно може да прелее в сироп. Надявам се Мюние и тук да запази сдържаността, заради която кадрите му винаги остават истински.
Защо не бива да го оставяш за вкъщи?
Това е филм, създаден нарочно за кино. Описанието подчертава, че е замислен за голям екран във всеки свой кадър и че същността му е в потапящото звуково преживяване. Разбира се, по-късно ще може да се гледа и в стрийминг, но там се губи точно онова, заради което си струва да му отделиш време: тъмната зала, тишината, звукът, който те обгръща.
В разгара на есента, когато и навън е мъгливо и рано се стъмва, такъв филм може да бъде идеалният събеседник на сезона. Аз лично вече съм си го отбелязал.
За кого е?
- За теб е, ако: За фотографи на природата, наблюдатели на птици, почитатели на бавното, медитативно документално кино и за всеки, който с удоволствие би гледал красив семеен филм с родителите си или с детето си тийнейджър.
- По-добре го пропусни, ако: Който очаква динамично темпо, научнопопулярен филм с разказвач или стегнато драматично действие, най-вероятно ще изгуби търпение.
Ако ти харесва, виж и: Le Peuple migrateur (2001), Microcosmos (1996), Océans (2009), La Marche de l'empereur (2005)
Често задавани въпроси
За какво разказва Le Chant des forêts?
Фотографът и режисьор Венсан Мюние заедно с баща си и сина си тийнейджър обикаля мъгливите гори на Вогезите, за да открие изчезващия глухар. Търсенето ги отвежда чак до Норвегия.
Колко е дълъг Le Chant des forêts?
Филмът е с продължителност 93 минути.
Кой е режисьор на Le Chant des forêts?
Режисьор е Венсан Мюние, награждаван френски фотограф и режисьор на дивата природа, който е и един от героите във филма.
Какъв жанр е Le Chant des forêts?
Френски документален филм, изграден върху визуалното и звуковото преживяване и създаден специално за голям екран.
Струва ли си тази есен да отделиш една вечер за песента на гората?
Според мен да, но само ако влезеш в залата с добро настроение и отворени уши. На хартия Le Chant des forêts има всичко, което може да направи един филм за природата повече от красива пощенска картичка: личен залог, истинско търсене на изчезваща птица и режисьор, който умее да превърне търпението в изкуство. Ако семейната линия и звуците на дивата природа се намерят, това може да е едно от най-съкровените кино преживявания на годината. Аз го чакам и те съветвам да избереш зала с добър звук. Този филм няма да го запомниш с очите, а с ушите си.