„Неро: Черният котарак“ ревю в очакване: Енрико Казароса отново разказва, а ние вече мъркаме
Има режисьори, на които е достатъчно да видиш името на плаката, и вече търсиш носна кърпичка. За мен Енрико Казароса е точно такъв, затова премиерата на „Неро: Черният котарак“ на 5 март 2027 г. е оградена в календара ми с дебела червена линия. Това е предварително ревю: филмът още никой не го е гледал, но съставките му дават достатъчно поводи за разговор.
Ако Казароса покаже познатата си форма, „Неро: Черният котарак“ може да се окаже един от най-топлите и най-обичани анимационни филми през пролетта на 2027 г.
Информация за филма
| Original | Gatto |
|---|---|
| Премиера в България | 05.03.2027 г. |
| Режисьор | Enrico Casarosa |
| Жанр | Анимационни филми |
| Държава | Американски филми, Японски филми |
Котка в заглавието и вниманието ни е спечелено
Оригиналното заглавие Gatto на италиански означава котка и трудно може да се измисли по-мило и по-простичко име за анимационен филм. Веднага от него лъха нещо средиземноморско, слънчево и леко носталгично, което освен това идеално подхожда на режисьора. За какво точно ще разказва филмът, въз основа на наличната информация не мога да кажа и няма да си измислям. Сигурно е едно: става дума за анимационен филм, създаден в американско-японско сътрудничество, който ще стигне до българските кина на 5 март 2027 г.
Честно казано, и това малко е достатъчно, за да не ме свърта на мястото ми. Котешко заглавие, автор, чийто стил обичам, и международен фон, който свързва двете велики сили на анимацията. Като начало никак не е зле.
Енрико Казароса: режисьорът, който може да анимира и лятото
Повечето зрители познават Казароса заради „Лука“, който според мен е един от най-подценените анимационни филми на последните години. Той не се опитваше да спасява света, нито да гради митология на двайсет пласта. Просто разказваше за едно приятелство с такава лекота и топлина, че след него с дни ти се искаше да ядеш сладолед на брега на морето. Още преди това с късометражния „Луната“ (La Luna) той доказа, че може да сътвори магия само за няколко минути, без думи, единствено с образ и атмосфера.
Силата на Казароса според мен е, че не се страхува от малките, лични истории. При него акцентът пада върху жестовете, ритъма и цветовете, а не върху шумните гегове. Днес, когато повечето големи студийни анимации са прекалено забързани, прекалено бъбриви и претъпкани, това направо освежава. Ако новият му филм носи същата чувствителност, няма да получим поредното семейно заглавие от конвейера, а нещо много по-лично.
Америка и Япония на един екран: какво може да донесе тази двойка?
В списъка на продуцентските държави до САЩ стои и Япония, и това веднага ме накара да се замисля. Японската анимационна традиция, достатъчно е да си спомним филмите на Хаяо Миядзаки, разказва с напълно различно темпо и различна чувствителност от холивудската школа. Там тишината, очакването и красотата на делничните мигове са поне толкова важни, колкото самият сюжет.
За Казароса често се казва, че е силно повлиян от японската анимация, и според мен това личеше в някои сцени на „Лука“. Какво точно означава японското участие на практика в този случай, не знам. Но ако премине дори малка частица от онази спокойна, съзерцателна магия, която отличава най-доброто аниме, тук може да се роди много специална смес. Тайничко стискам палци точно за това.
Защо вече му имам доверие
Ето какво говори в полза на филма, още преди да сме видели и един кадър от него на голям екран:
- Почеркът на режисьора. Съдейки по досегашните работи на Казароса, вероятно филмът ще иска да въздейства повече със сърце, отколкото със сила на звука.
- Котката като тип герой. Историята на анимацията е пълна с незабравими котки, а котката като образ е едновременно забавна, загадъчна и обичлива. Рядко се намира по-благодатен материал.
- Визуалните възможности. Движенията на котката, грацията ѝ, мързелът и внезапните ѝ скокове са мечта за всеки аниматор. От това могат да се родят красиви, игриви сцени.
- Международният фон. Американско-японското сътрудничество може да донесе по-свеж и по-малко предвидим стил.
Оттук идва и високата ми очаквана оценка за визията: досега Казароса никога не е разочаровал визуално и не виждам защо точно сега да започне.
Къде може да се подхлъзне лапичката?
Разбира се, нямаше да съм честен, ако само се разнежвах. Има и рискове, за които си струва да сме подготвени.
Първият е, че кротостта в стила на Казароса лесно може да премине в хладкост. И „Лука“ беше критикуван, че е твърде малък, твърде простичък и твърде безопасен. Аз не го усетих като слабост, но разбирам, ако някой очаква повече залог и по-голяма драма от един филм за кино. Ако и новото заглавие поеме в тази посока, на някои ще им се стори недостатъчно.
Вторият риск се крие в самата копродукция: срещата на две различни филмови култури е вълнуваща, но ако не е добре смесена, крайният резултат няма да бъде истински свой за нито една публика. Малко прекалено американски за почитателите на японската анимация, малко прекалено бавен за свикналите с холивудския ритъм. Тази опасност винаги витае над подобни проекти.
И накрая най-голямата неизвестна: за самата история засега не знаем почти нищо. Затова и оценката ми за сюжета е по-предпазлива. Филмът може да се окаже прекрасна, дълбока приказка, а може и да е красив, но лесно забравим малък анекдот. Отговор ще даде само премиерата.
Какво да очаква зрителят през март?
Ако гадая по досегашния път на режисьора, вероятно ни чака не претъпкано с екшън семейно кино с порой от шеги, а атмосферен, емоционален и визуално богат анимационен филм. Такъв, на който може да се радваш като дете, но като възрастен може би още повече, защото по-фините му пластове се разкриват истински едва когато човек е оставил зад гърба си доста лета.
Доколко тази прогноза ще се сбъдне, ще разберем на 5 март 2027 г. Дотогава съветът ми е: който още не е гледал „Лука“, да го направи, защото това е най-добрата представа за начина, по който Казароса мисли за движещия се образ. А за онези, които идват откъм японската анимация, филмът може да бъде истински обект на любопитство: колко ли от тази традиция ще оцелее в една международна копродукция?
За кого е?
- За теб е, ако: За всички, които харесаха „Лука“, обожават атмосферната, стопляща сърцето анимация или са любопитни какво ще излезе от съвместен американско-японски анимационен филм. И разбира се, за всеки любител на котките.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които очакват динамично, екшън анимационно приключение с висок залог, защото досега Казароса клонеше по-скоро към по-тихото и по-финото разказване.
Ако ти харесва, виж и: Лука (2021), Отнесена от духовете (2001), Porco Rosso (1992), Flow (2024), Тайната на Коко (2017)
Често задавани въпроси
Кога излиза „Неро: Черният котарак“ в българските кина?
Премиерата на филма в България е на 5 март 2027 г.
Кой е режисьор на „Неро: Черният котарак“?
Режисьор на филма е Енрико Казароса, когото мнозина познават от анимационния филм „Лука“.
Какъв жанр е „Неро: Черният котарак“?
Това е анимационен филм.
Коя държава е продуцирала филма?
Филмът е съвместна американско-японска продукция.
Какво означава оригиналното заглавие Gatto?
Gatto е италианска дума и означава котка.
Струва ли си още отсега да оградим 5 март в календара?
Според мен да. Засега около „Неро: Черният котарак“ въпросителните са повече от отговорите, но личността на режисьора и необичайният американско-японски фон са напълно достатъчни, за да приемем филма сериозно. Досега Казароса винаги е доказвал, че и в малките истории могат да живеят огромни чувства, и ако успее и този път, ще получим филм, за който години по-късно ще си спомняме с усмивка. Очакваната ми оценка е предпазливо висока: не обещавам чудо, но много бих искал след премиерата смело да я закръгля нагоре.