„Стажантът“ ревю: Робърт Де Ниро като стажант и това работи по-добре, отколкото очакваш
Робърт Де Ниро с костюм и куфарче в отворения офис на хипстърски стартъп: само тази картина стига, за да се усмихнеш. „Стажантът“ излезе по кината през есента на 2015 г. и оттогава тихомълком се превърна в един от най-често гледаните наново уютни филми. Нанси Майърс не се опитва да спасява света. Тя просто иска да ти стане хубаво и учудващо често успява.
Хладко, мило, понякога прекалено гладко, но ти действа като чаша чай в края на дълга седмица.
Информация за филма
| Original | The Intern |
|---|---|
| Премиера в България | 25.09.2015 г. |
| Режисьор | Nancy Meyers |
| В ролите | Robert De Niro, Anne Hathaway, Rene Russo, Anders Holm, JoJo Kushner, Andrew Rannells |
| Жанр | Комедии |
| Продължителност | 121 мин. |
| Възрастова категория | B |
| Държава | Американски филми |
Офис стол вместо пенсия: за какво разказва „Стажантът“?
Бен Уитакър е на седемдесет, овдовял е и разбира, че пенсионерският живот не е за него. Може да пътува, може да трупа хобита, но нещо липсва: сутрешното излизане от къщи, задачата, усещането, че някой разчита на него. Затова, щом се появява възможност, той се връща сред работещите, и то на съвсем неочаквано място. Става стажант в онлайн модното списание на Джулс Остин.
Това е цялата изходна ситуация и честно казано, повече не е нужно. Филмът не залага на обрати, а на топлината, която се ражда от триенето между две поколения, две работни култури и два напълно различни ритъма на живот. Ако чакаш големи изненади, си сбъркал адреса. Но ако обичаш да гледаш как хората бавно започват да се харесват, тук ще се чувстваш като у дома си.
Де Ниро, какъвто рядко сме го виждали
При името Робърт Де Ниро човек веднага си представя „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“ или „Добри момчета“. А тук той изгражда герой, в когото няма нищо заплашително и нищо избухливо. Бен е учтив и внимателен, винаги носи носна кърпичка в джоба си и знае точно кога да заговори и кога да замълчи. Тази сдържаност е най-силното оръжие на филма.
Да си призная, през последните години Де Ниро не винаги е подбирал внимателно комедиите си и неведнъж съм имал усещането, че е там само заради чека. Тук не е така. Личи си, че му е приятно да играе този тих, старомоден джентълмен, и в него има едно спокойствие, което се предава и на зрителя. Не му трябва да ръкомаха: с една лека усмивка казва повече, отколкото поддържащите актьори за цяла сцена.
Ан Хатауей и шефският стол
Ан Хатауей в ролята на Джулс Остин е пълната противоположност: забързана, претоварена предприемачка, която следи всичко, изгражда собствената си фирма и в същото време се мъчи да не позволи на живота си да се разпадне. Трудно е да не забележиш иронията: години по-рано, в „Дяволът носи Прада“, Хатауей започваше от най-ниското стъпало на модния свят, а тук седи на върха и тя е тази, с която другите трябва да се научат да се оправят.
Хатауей е усетила ролята добре. Джулс понякога дразни, понякога е очарователна, и така трябва да бъде, защото филмът не иска да я направи светица, а жив човек, който се опитва да смогва навсякъде. Химията между нея и Де Ниро е сърцето на филма: не е романтична, не е съвсем и връзка между баща и дъщеря, а някакво приятелство по средата, което рядко попада толкова в центъра на американска комедия.
Второстепенните роли: Рене Русо и младият екип
Цветният фон също допринася много. Рене Русо като Фиона Фарел е елегантна и забавна и е приятно да видиш героиня, която е по-близо до поколението на Бен. Андерс Холм като Мат Остин и Джоджо Къшнър като Пейдж Остин представляват семейната страна и дават онзи контекст, който прави образа на Джулс по-пълнокръвен.
Младите от офиса, Адам Дивайн (Джейсън), Зак Пърлман (Дейвис) и Андрю Ранълс (Камерън), носят стартъп атмосферата: небрежния стил, малко колебливото порастване, шегите. Понякога тези герои са леко шаблонни, но си вършат работата: до Бен ясно се вижда колко много може да даде един по-възрастен човек на по-младите и обратното.
Светът на Нанси Майърс: меки светлини, красиви кухни
Филмите на Нанси Майърс имат стил, който не може да се сбърка. Сети се за „Something's Gotta Give“ или „The Holiday“: всеки апартамент е прекрасен, всяка светлина е топла, всяка кухня е такава, че веднага би се нанесъл в нея. „Стажантът“ не прави изключение. Офисът е светъл и отворен, домовете са със стил, а целият филм прилича на добре подредено списание за интериор.
Мнозина ѝ го вменяват във вина и казват, че е нереалистично и стерилно. Отчасти са прави. Но Майърс не се стреми да покаже суровата действителност, а един малко по-добър и по-мил свят, в който конфликтите имат решение, а хората по принцип искат доброто. Ако приемеш това, филмът работи. Ако не, два часа ще въртиш очи.
Къде филмът се препъва?
121 минути са доста за комедия и това се усеща. Има няколко сцени, които откровено се проточват, и една-две странични линии, които спокойно можеха да бъдат съкратени. Хуморът е кротък, рядко те кара да се смееш с глас и по-скоро ти докарва усмивка.
Другият проблем е прекалената гладкост. Понякога филмът толкова старателно избягва острия конфликт, че залозите губят тежестта си. Знаеш, че накрая всичко ще се нареди, и макар това да носи уют, на моменти ми липсваше малко истинско напрежение. По настроение обаче е лек филм, който спокойно може да се гледа с цялото семейство.
За кого е?
- За теб е, ако: За всеки, който иска топла, мила вечер без напрежение и обича филмите с Робърт Де Ниро или Ан Хатауей. Идеален избор след изтощителна седмица.
- По-добре го пропусни, ако: Ако търсиш динамика, гръмки шеги или остра социална сатира, ще останеш разочарован. На циничните зрители може да им дойде прекалено сладко.
Ако ти харесва, виж и: Дяволът носи Прада (2006), Something's Gotta Give (2003), The Holiday (2006), It's Complicated (2009)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Стажантът“?
За 70-годишния вдовец Бен Уитакър, на когото му омръзва пенсионерският живот и който става стажант в онлайн модното списание на Джулс Остин.
Кога излезе „Стажантът“ в България?
Премиерата на филма по българските кина е на 25 септември 2015 г.
Колко е дълъг „Стажантът“?
Филмът е с продължителност 121 минути.
Кой е режисьор на „Стажантът“?
Режисьор на филма е Нанси Майърс.
Кои са главните актьори в „Стажантът“?
Робърт Де Ниро (Бен Уитакър) и Ан Хатауей (Джулс Остин), а до тях участват още Рене Русо, Андерс Холм, Адам Дивайн и Андрю Ранълс.
Струва ли си да седнеш пред екрана заради един седемдесетгодишен стажант?
Да, ако знаеш с какво се захващаш. „Стажантът“ не е голямо кино, не е революционен и няма такива претенции. Стъпва на сполучлива изходна ситуация, двама чудесни актьори и мекия, топъл свят на Нанси Майърс, и честно изпълнява обещанието си. Понякога е прекалено дълъг, понякога прекалено сладък, но рядко се среща филм, който да ти се отрази толкова добре. От мен 7 точки от 10 и признавам, че вече съм го гледал неколкократно.