Чудовището Миа: предварително ревю на анимацията, в която момиче със скейтборд е единственият човек в училище за чудовища
Всички познаваме онова дете, което винаги е на грешното място, в грешните дрехи, в грешния момент, и дори домашният му плъх е някак странен. "Чудовището Миа" разказва точно за такова дете и обръща ситуацията с хитра идея: какво става, ако то най-сетне попадне в общност, в която е единственото, което не е чудовище? Ако създателите се справят добре с тази находка, филмът може да се окаже едно от най-приятните семейни заглавия на есента.
Симпатична анимация за училище за чудовища, която разказва старата приказка за различието и приемането на себе си с удачен обрат. Въпросът е само дали ще посмее да бъде малко по-смела от обичайното.
Информация за филма
| Original | Monster Mia |
|---|---|
| Режисьор | Verena Fels |
| Жанр | Семейни анимационни филми |
| Продължителност | 81 мин. |
| Държава | Германски филми, Австрийски филми, Испански филми |
За какво разказва "Чудовището Миа" без спойлери?
Миа е на 12 години и цял живот се е чувствала чужда. Не само в родния си град, но и в собственото си семейство, а това боли още повече. Сестра ѝ близначка е образец за перфектния тийнейджър, докато Миа кара скейтборд, облича се странно и най-добрият ѝ приятел е домашен плъх на име Куентин. По-добро представяне на героиня трудно може да се измисли: от едно изречение разбираме, че Миа е момичето, към което всички в коридора поглеждат, а после бързо извръщат глава.
В училището се случва поредният инцидент и изгубилата търпение директорка я премества в академия "Ротууд". Мястото прилича повече на омагьосан замък, отколкото на нормално училище, а учениците там са истински чудовища. Миа е единственият човек сред тях. Обратът е гениално прост: момичето, което у дома е било аутсайдер, защото е твърде странно, тук става аутсайдер, защото е твърде нормално.
Какво ще излезе от това, какви приключения, приятелства и неприятности я чакат зад стените на замъка, засега не знаем и няма да гадаем. Изходната ситуация обаче сама по себе си звучи обещаващо.
Момичето аутсайдер, на което вече стискаме палци
Героят аутсайдер е една от най-старите и най-сигурни рецепти в анимацията, но тя крие капан: ако главният персонаж е различен само на хартия, а всъщност е същата усмихната, безупречна фигура като всички останали, цялата история звучи фалшиво. Съдейки по описанието на Миа, тук има шанс това да бъде избегнато. Скейтбордът, странните дрехи, плъхът са конкретни, осезаеми неща, а не онзи мъглив етикет "малко съм различна", който толкова семейни филми лепват на героите си.
Отделен плюс е сестрата близначка. Да израснеш до перфектния брат или сестра е преживяване, познато на много деца и възрастни. Ако филмът вземе тази линия насериозно, ще получим не просто приключение с чудовища, а и семейна драма, която може да грабне и възрастния зрител. Точно тук виждам скритата сила на филма: чудовищата са зрелището, семейството е сърцето.
И разбира се, Куентин. В една обикновена анимация малкият животински помощник е или най-добрият, или най-досадният персонаж. Плъхът при това е по-смел избор от поредното сладко кученце, така че тук съм умерено оптимистично настроен.
Академия "Ротууд": чудовища, замък и добре познат жанр
Училището за чудовища не е ново откритие. Виждали сме чудовища в университет, вампир, който управлява хотел, и безброй магически училища, в които детето аутсайдер най-сетне намира своето място. Академия "Ротууд" тръгва по силно утъпкан път, а това е едновременно предимство и риск.
Предимство, защото публиката знае точно какво ще получи: замък, тайни коридори, странни учители и всякакви космати, лигави и зъбати съученици. Такъв свят е идеална територия за анимация, защото в дизайна на чудовищата свободата е почти безгранична. Риск, защото ако филмът разчита твърде много на изпитаните елементи, ще получим приятно, но бързо забравимо заглавие, което децата харесват, а родителите през втората половина гледат в телефоните си.
Това, което все пак ме прави оптимист, е идеята за обърнатото аутсайдерство. Повечето семейни филми с чудовища тръгват от това, че чудовището е различното, което трябва да бъде прието. Тук човекът е странният, подозрителният, чудакът. Ако сценарият успее да разиграе това с хумор и малко ирония, "Чудовището Миа" може да намери собствен глас в претъпкания жанр.
Верена Фелс и шансовете на европейската анимация
Режисьор на филма е Верена Фелс, а "Чудовището Миа" е германско-австрийско-испанска копродукция. Това е важно, защото определя очакванията ни. Европейските анимации рядко разполагат с бюджетите на големите американски студиа, но в замяна често са по-смели, по-странни, по-малко излъскани и точно затова могат да се запомнят.
Не очаквам холивудски мащаб и визия, изпипана до последния косъм, а и честно казано, не това е същественото. На една история за училище за чудовища не ѝ трябват перфектни текстури, а характер, темпо и хумор. Ако режисурата улови тийнейджърския инат на Миа и атмосферата на замъка, техническите разлики бързо ще избледнеят по време на гледането.
Продължителността от 81 минути също е добър знак. За семейна анимация това е почти идеално: достатъчно дълго, за да се разгърнат персонажите, и достатъчно кратко, за да не започнат най-малките да се въртят на седалките. Във времена на разтеглени двучасови детски филми това е истински освежаващо решение.
Какво може да се получи добре и къде може да се подхлъзне?
Ако трябва да изброя на какво ще обърна внимание, когато филмът излезе на екран, списъкът е следният:
- Остротата на хумора. Човешко дете сред чудовища е безкраен източник на шеги. Въпросът е дали филмът ще остане при лесните гегове, или ще посмее да хапе малко повече.
- Изобразяването на семейството. Ако сестрата близначка остане шаблонното "перфектно момиче", това ще е пропуснат шанс. Ако получи дълбочина, филмът печели много.
- Индивидуалността на чудовищата. Учениците в "Ротууд" могат да бъдат запомнящи се персонажи или просто пъстър фонов шум. От това зависи дали децата ще говорят за тях и у дома.
- Дозирането на посланието. Поуката за приемането на себе си е хубаво нещо, но ако филмът я натяква на всяка втора сцена, ще доскучее дори на децата.
Най-големия риск виждам в това, че толкова сигурна изходна идея лесно може да успи авторите. Най-големия шанс пък в това, че една европейска продукция може би по-малко се страхува Миа да бъде наистина странна, наистина инатлива и не винаги симпатична. Това момиче не е принцеса и се надявам филмът да не се опитва да я превърне в такава.
За кого е това приключение с чудовища?
Преди всичко за малките ученици и за децата в началото на тийнейджърските години, тоест за онези, които са на възрастта на Миа или скоро ще бъдат. За тях филмът може да е огледало: мнозина усещат, че не пасват в класа, а героиня, която кара скейтборд и гледа плъх, им е много по-близка от поредния безупречен приказен персонаж.
Родителите пък ще открият съперничеството между братя и сестри и познатата и през очите на възрастния болка от това да си аутсайдер. Не обещавам, че ще се разплачат, но ако филмът се получи, по пътя към вкъщи ще има за какво да си поговорят с децата. А темата с чудовищата е направо създадена за есенния сезон около Хелоуин.
За кого е?
- За теб е, ако: За малки ученици и деца в предтийнейджърска възраст, особено за онези, които понякога се чувстват аутсайдери, както и за родители, които търсят кратко семейно кино с атмосфера на Хелоуин.
- По-добре го пропусни, ако: За онези, които търсят революционно ново анимационно преживяване за възрастни, или на които историите за училища за чудовища отдавна им идват в повече.
Ако ти харесва, виж и: Университет за таласъми (2013), Хотел Трансилвания (2012), Таласъми ООД (2001), Coraline (2009)
Често задавани въпроси
За какво разказва "Чудовището Миа"?
За 12-годишната Миа, която винаги се е чувствала чужда в семейството си и в родния си град. След инцидент в училище тя е преместена в академия "Ротууд", където учениците са истински чудовища, а тя е единственият човек сред тях.
Колко е дълъг филмът "Чудовището Миа"?
Продължителността на филма е 81 минути.
Кой е режисьор на "Чудовището Миа"?
Режисьор на филма е Верена Фелс.
Кои държави са създали филма?
"Чудовището Миа" (Monster Mia) е германско-австрийско-испанска копродукция.
Струва ли си да влезем с Миа сред чудовищата?
Предварително казвам: да, с голяма вероятност си струва. "Чудовището Миа" не се опитва да преоткрие жанра, а обръща добре позната история с ловък обрат и разполага с героиня, която има характер. Кратката продължителност, есенната атмосфера с чудовища и вечната тема за аутсайдера говорят в нейна полза.
Очакваната ми оценка е една силна седмица. Ако хуморът се окаже по-остър, отколкото предполагам, и семейната линия получи достатъчно внимание, може да отиде и по-нагоре. Ако обаче филмът се задоволи със сигурните шаблони, ще получим мил, но бързо забравен следобед с чудовища. Аз стискам палци на Миа, на Куентин и на всички чудовища от "Ротууд" да се сбъдне първото.