Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор ревю: магьосническият свят най-сетне говори за политика, но животните се изгубиха по пътя
Рядко се случва злодеят да е толкова сдържан и точно затова да плаши повече от всякакви фойерверки. Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор е най-зрялата и най-политическата част от поредицата, а Мадс Микелсен и Джуд Лоу образуват двойка, заради която си струва да отидете на кино. Жалко само, че по пътя сценарият забравя за кого всъщност е заглавието.
Силни актьори, красива визия и интригуващ основен конфликт, които обаче са задържани от разпилян и претрупан сюжет, за да станат наистина запомнящи се.
Информация за филма
| Original | Fantastic Beasts: The Secrets of Dumbledore |
|---|---|
| Режисьор | David Yates |
| В ролите | Eddie Redmayne, Jude Law, Mads Mikkelsen, Ezra Miller, Dan Fogler, Alison Sudol |
| Жанр | Фентъзи филми, Приключенски филми |
| Продължителност | 142 мин. |
| Държава | Британски филми, Американски филми |
За какво става дума? Един отбор, една мисия и един много търпелив злодей
Завръзката, без спойлери, е проста: Албус Дъмбълдор се обръща за помощ към бившия си ученик Нют Скамандър, защото Гелерт Грindelвалд се готви да завземе властта над магьосническия свят. Нют се съгласява да поведе доста пъстра група: магьосници, вещици и тайното сърце на поредицата, хлебарят мъгъл Джейкъб Ковалски, тръгват на опасна мисия. По пътя срещат стари и нови същества и се сблъскват с все по-многобройните последователи на Гриндълвалд.
Това е същността и, честно казано, през първия половин час филмът не иска да разкрие кой знае колко повече за себе си. В рамките на 142 минути паралелно текат много сюжетни линии и не всички стигат там, където обещават. Ако след предишните части сте се надявали, че тук голямата картина най-накрая ще се подреди, отговорът ми е: отчасти да, отчасти остава усещане за липса.
Джуд Лоу и Мадс Микелсен: заради тях двамата дойдохме
Да започнем с най-хубавото. Джуд Лоу в ролята на Дъмбълдор дава точно това, което бихме очаквали от по-млад и все още уязвим Дъмбълдор: има мъдрост, ирония и някаква уморена вина, която утежнява всяка негова сцена. Това не е белобрадият всезнаещ наставник, а мъж, когото миналото непрекъснато настига.
Гриндълвалд на Мадс Микелсен пък е самата студена, пресметлива харизма. Още от сериала Ханибал и Казино Роял Микелсен знае как с минимум средства да владее екрана. И тук не крещи, не позира, а тихо убеждава, и този тип злодей е много по-страшен от всеки ръмжащ демон. Напрежението между двамата дава най-добрите моменти във филма и, признавам, бих изгледал цял филм само за тях.
Същевременно тази двойка е и най-голямото противоречие на филма: поредицата уж е за фантастичните животни и Нют, а драмата явно се върти около Дъмбълдор и Гриндълвалд. Поне заглавието е честно.
Нют, Джейкъб и останалите: отборът, който обичаме, но получава твърде малко
Еди Редмейн продължава да е очарователно непохватен като Нют Скамандър, ролята му стои като излята. Носителят на Оскар за Теорията на всичко тук е в съвсем друг регистър: срамежлив, избягва погледа в очите и се чувства у дома си само сред своите създания. Това все още е симпатично, но филмът иска толкова много неща наведнъж, че Нют понякога се превръща в поддържащ персонаж в собствената си история.
Дан Фоглър като Джейкъб Ковалски отново е героят, с когото зрителят се свързва най-лесно. Хлебарят мъгъл е фигурата, през която магията все още изглежда като чудо, а Фоглър го поднася с топлина, хумор и изненадващо много сърце. За мен той е емоционалната котва на филма.
До тях е Калъм Търнър като Тезеус Скамандър, който убедително играе надеждния, малко скован по-голям брат, а Джесика Уилямс в ролята на Лали Хикс е глътка свеж въздух: самоуверена, остроумна и щеше да е хубаво да я видим повече. Куини Голдстийн на Алисън Судол и Криденс (Аурелиус Дъмбълдор) на Езра Милър са персонажи, чиито линии на теория са важни, но на практика по-скоро присъстват, отколкото наистина да се развиват.
Дейвид Йейтс за пореден път: рутина, визия и малко умора
Дейвид Йейтс режисира последните четири филма за Хари Потър, а после и трите досегашни части на Фантастични животни, така че трудно бихте намерили по-опитна ръка за този свят. И това личи: филмът е технически уверен, магическите сцени са елегантни, декорите и костюмите са богати, а атмосферата е достатъчно мрачна, както подобава на свят, който се готви за война.
Усеща се обаче и известна рутина. Йейтс знае как да прави красиви кадри, но ритъмът на места куца, преходите между сцените често са резки, а 142-те минути на моменти изглеждат по-дълги, отколкото са. Случва се отличен, напрегнат диалог да бъде прекъснат от екшън сцена, която изглежда задължителна, и тогава оставаш с впечатлението, че филмът не вярва достатъчно на собствените си най-силни моменти.
Музиката и звукът са наистина добри: класическите мелодии се завръщат и филмът умело натиска бутона на носталгията, но не винаги успява да прикрие с нея, когато зад дадена сцена има малко съдържание.
Какво работи и къде се къса нишката?
Какво работи:
- Политическият пласт. Линията около Гриндълвалд е за властта, манипулацията и за това как могат да бъдат убедени тълпи. Това е най-зрялата идея в поредицата и звучи изненадващо актуално.
- Актьорският състав. Тримата Лоу, Микелсен и Фоглър носят филма на гърба си.
- Животните. Когато филмът най-сетне си спомни заглавието си, дизайнът на съществата е прекрасен и в тези сцени се връща магията на първата част.
Какво не толкова:
- Претрупаността. Твърде много персонажи, твърде много странични линии, а няколко от тях към финала избледняват.
- Създанията от заглавието остават на заден план. Който обикна поредицата заради приключенския, изпълнен с удивление Нют, тук получава по-малко.
- Емоционалната отплата. Много неща са подготвени, но малко удрят толкова силно, колкото би трябвало.
Къде се нарежда в поредицата?
Първият филм, Фантастични животни и къде да ги намерим от 2016 г., беше леко, очарователно приключение по улиците на Ню Йорк, а вторият, Престъпленията на Гриндълвалд, стана по-мрачен и по-сложен, според мнозина дори прекалено объркан. Тайните на Дъмбълдор е нещо като златна среда между тях: по-сериозен и по-закръглен от предшественика си, но не успява да върне лекотата на първия филм.
Важно е да знаете, че гледането на този филм самостоятелно не е най-добрата идея. Отношенията между героите, историята на Криденс и решенията на Куини значат много повече, ако сте гледали предишните части. Феновете на Хари Потър пък ще изпитат истинско удоволствие от някои познати места и мотиви. Няма да ги издавам, но носталгичният фактор е силен.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат магьосническия свят и са любопитни за историята на Дъмбълдор и Гриндълвалд, както и за всеки, който би гледал каквото и да е заради Мадс Микелсен и Джуд Лоу.
- По-добре го пропусни, ако: За онези, които искат лекото приключение с животните от първата част, или не понасят по-бавното, диалогово и политическо фентъзи.
Ако ти харесва, виж и: Фантастични животни и къде да ги намерим (2016), Фантастични животни: Престъпленията на Гриндълвалд (2018), Хари Потър и Даровете на смъртта: Част 2 (2011), Златният компас (2007), Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът (2005)
Често задавани въпроси
Колко е дълъг Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор?
Филмът е с продължителност 142 минути.
Подходящ ли е филмът за деца?
За по-малките деца е по-малко подходящ заради по-мрачната атмосфера и политическите линии. С по-големи деца може да се гледа в компанията на родител.
За какво разказва Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор?
Албус Дъмбълдор моли бившия си ученик Нют Скамандър за помощ, за да осуети плановете на Гриндълвалд да завземе властта. Нют повежда група от магьосници, вещици и един хлебар мъгъл на опасна мисия.
Кой е режисьор на филма и кои са главните актьори?
Режисьор е Дейвид Йейтс. В главните роли са Еди Редмейн, Джуд Лоу, Мадс Микелсен, Езра Милър, Дан Фоглър, Алисън Судол, Калъм Търнър и Джесика Уилямс.
Кой играе Гриндълвалд в Тайните на Дъмбълдор?
В тази част Гелерт Гриндълвалд е изигран от Мадс Микелсен.
Струва ли си да се върнем в магьосническия свят?
Да, но не с отворени обятия, а с известна предпазливост. Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор е по-добър филм от предшественика си и има няколко сцени, най-вече общите моменти на Джуд Лоу и Мадс Микелсен, които са сред върховете на цялата поредица. Визията е богата, атмосферата е сериозна, а Джейкъб на Дан Фоглър отново успява да стопли сърцето.
Трудно е обаче да не усетиш, че гледаш разпиляна история, която така и не може да реши дали иска да бъде приключение на Нют, драма за Дъмбълдор или политически трилър. Който обича този свят, ще намери достатъчно поводи за усмивка, но за онзи, който търси магията, тази част ще остане по-скоро прилична, но забравима глава. Силно средно, с няколко наистина запомнящи се проблясъка.