Handbok för superhjältar: предварително ревю. Когато библиотеката е най-доброто скривалище
В детството има един момент, в който звънецът не означава свобода, а началото на бягството. Handbok för superhjältar тръгва точно от тази болезнено позната ситуация и се опитва да покаже изход чрез една странна книга, открита в библиотеката. Още не сме гледали филма, но по самата идея той има шанс да се окаже една от най-сърдечните анимации тази есен, стига да не се подхлъзне към лесните решения.
Обещаваща скандинавска анимация с важна тема, която може да остане в паметта, ако приеме тормоза по-сериозно от суперсилите.
Информация за филма
| Режисьор | Anoo Bhagavan, Patrik Forsberg |
|---|---|
| Жанр | Анимационни филми |
| Продължителност | 95 мин. |
| Държава | Норвежки филми, Шведски филми |
За какво става дума? Едно момиче, група момчета и книга, която сама те намира
Лиза постъпва в ново училище и още от първия ден се превръща в мишена. Ситуацията е жестоко проста: всеки ден след часовете група момчета тръгват след нея и я подиграват. Лиза не знае как да сложи край на това и прави онова, което много деца на нейно място биха направили: крие се. Убежището ѝ е библиотеката, където изчаква, докато преследвачите ѝ не се отегчат и не си тръгнат.
Между рафтовете тя забелязва необичаен том: наръчник как човек да стане супергерой. И тук идва изречението, което веднага разпали любопитството ми: всъщност не Лиза е намерила книгата, а книгата е намерила нея. Задачата на пръв поглед изглежда лесна: трябва да я заеме, да следва указанията стъпка по стъпка и да тренира неуморно, всеки ден.
Какво ще излезе от всичко това, за какви способности става дума и как ще се развият отношенията на Лиза с хората, които я тормозят, официалното описание не издава, а аз няма да гадая. Самата постановка обаче вече казва доста за това какъв филм ни очаква.
Най-силният коз: не пелерината, а тренировките
Най-много ме впечатли частта от описанието, според която Лиза „тренира неуморно, всеки ден“. В повечето истории за супергерои героят получава всичко изведнъж: ухапване от паяк, инцидент, извънземна планета и готово. Тук, изглежда, превръщането в герой е въпрос на труд, дисциплина и постоянство. Във филм за деца и тийнейджъри това може да бъде изключително ценно послание, особено в епоха, в която всички чакат мигновени резултати.
Също толкова интересна е книгата като персонаж. Мисълта, че томът сам избира Лиза, е едновременно вълшебна и леко тревожна. Защо точно нея? Какво иска от нея? Този обрат е достатъчен, за да не бъде филмът просто мила поучителна приказка, а да има в него и щипка загадка. Ако режисьорите я дозират добре, зрителите ще се питат до края дали тази книга е приятел, или нещо съвсем друго.
Скандинавски почерк: защо вярвам на тази комбинация?
Филмът е норвежко-шведска копродукция, а режисьорският стол си поделят Ану Бхагаван и Патрик Форсберг. Скандинавските детски филми и анимации имат една характерна черта, която много харесвам: не увиват младите зрители в памук. Там самотата, страхът и семейното напрежение не са декор, а имат истински залог, и историите често се осмеляват да кажат, че възрастните не винаги са до децата, когато трябва.
При филм за тормоза в училище такъв подход може да се окаже безценен. Холивудските анимации са склонни да решават подобни теми с две шеги и една голяма цветна екшън сцена, докато северняшката творба вероятно ще заговори по-тихо и по-искрено. Разбира се, засега това е очакване, а не гаранция, но произходът на филма дава основание да се надяваме на нещо по-малко стерилно и по-малко захаросано.
Продължителността от 95 минути също е добър знак: достатъчно дълга, за да се разгърне развитието на Лиза, и достатъчно кратка, за да не потъне в повторения.
За кого е всъщност? Темата казва повече, отколкото си мислим
При анимационен филм винаги наострям уши, когато историята не изглежда като типичното приключение „за цялото семейство“. Всичко в описанието на Handbok för superhjältar подсказва, че създателите не са направили пъстро забавление за най-малките, а филм, който се осмелява да носи и по-сериозно емоционално съдържание.
Изобразяването на тормоза само по себе си може да бъде потискащо и ако филмът покаже достоверно колко беззащитна е Лиза, това може да натежи на по-малките деца. За по-големите ученици и тийнейджърите обаче точно затова той може да бъде важен: те познават този свят от най-близо, било като жертви, било като свидетели, било, нека си признаем, от другата страна.
Като родител бих го гледал с мисълта, че после ще поговорим за него. Най-голямата сила на подобен филм не се решава на екрана, а по пътя към дома, когато детето започне да задава въпроси.
Къде може да се препъне? Рисковете, за които няма да мълча
Ентусиазиран съм, но не съм сляп. Подобна постановка крие няколко капана и с любопитство чакам да видя как филмът ще ги заобиколи.
- Капанът на магическото решение. Ако суперсилите просто „решат“ проблема с тормоза, това е опасно послание. В реалността никой не получава вълшебна книга, затова е важно филмът да каже нещо и за самочувствието, упорството и търсенето на помощ.
- Фантазия за отмъщение. Изкушаващо би било да видим история, в която измъчваното дете накрая здравата наказва мъчителите си. Забавно, но евтино. Надявам се филмът да е по-нюансиран.
- Плоски злодеи. Момчетата, които тормозят Лиза, лесно могат да се превърнат в безлики лоши герои. Филмът би бил по-силен, ако поне загатне защо се държат така.
- Ограниченията на бюджета. Европейските анимации рядко могат да се мерят по зрелищност с големите американски студиа. Това не е проблем, ако стилът е самобитен и последователен, но който търси лъскавина до последния пиксел, може да остане разочарован.
Нито един от тези рискове не е фатален, но крайната оценка ще зависи от това накъде ще натежи везната.
Какво може да очаква зрителят?
Ако се съди по описанието, филм, който тръгва от чувството да си изолиран и показва превръщането в герой не като внезапно чудо, а като ежедневна работа. Ще има известна загадка около книгата, вероятно и хумор, все пак става дума за детски филм, и да се надяваме, много сърце.
Най-големият въпрос за мен е колко смел ще бъде. Ако филмът посмее да приеме страха на Лиза на сериозно и не бърза прекалено към щастливия край, лесно може да се превърне в онази анимация, за която се говори в класните стаи години по-късно. Ако обаче се задоволи с мила, но повърхностна поучителна приказка, ще бъде просто поредният филм в редицата. Аз залагам на първото и съм дал очакваните си точки в съответствие с това.
За кого е?
- За теб е, ако: За тийнейджъри, по-големи ученици и техните родители, които търсят общо преживяване, след което има за какво да си говорят. Почитателите на по-тихия и искрен тон на скандинавското кино също ще останат доволни.
- По-добре го пропусни, ако: Не е за най-малките деца заради тежката тема за тормоза, нито за онези, които искат динамичен, зрелищен холивудски екшън със супергерои.
Ако ти харесва, виж и: Героичната шесторка (2014), Феноменалните (2004), Мегаум (2010), Отвътре навън (2015), Разбивачът Ралф (2012)
Често задавани въпроси
За какво разказва Handbok för superhjältar?
Лиза е тормозена в новото си училище още от първия ден, затова се крие в библиотеката. Там намира необичаен том, наръчник как да станеш супергерой, който трябва да следва стъпка по стъпка и да тренира всеки ден.
Колко е дълъг филмът?
Handbok för superhjältar е с продължителност 95 минути.
Кой е режисьор на Handbok för superhjältar?
Филмът е режисиран от Ану Бхагаван и Патрик Форсберг.
От коя страна е филмът?
Това е анимационен филм, създаден в норвежко-шведска копродукция.
Струва ли си да заемем този наръчник?
Според мен да, и то не само защото рядко се вижда анимация, която толкова открито тръгва от темата за тормоза. Идеята на Handbok för superhjältar е проста, но умна: показва героизма не като подарък, а като сила, извоювана с постоянство, а мистериозната книга добавя и малко загадка към историята. Скандинавските автори и сериозният тон на сюжета подсказват, че тук никой няма да ни пощади от реалността. Ако филмът изпълни това обещание, от залата ще излязат с буца в гърлото не само децата, но и възрастните, седнали до тях. Аз със сигурност ще бъда сред първите на опашката.