Heysel 85: предварително ревю на филма за една от най-черните вечери във футбола
Има мачове, чийто резултат никой не помни, защото случилото се извън терена е погълнало всичко. Heysel 85 ни връща в такава вечер: Брюксел, май 1985 г., финал за Купата на европейските шампиони между Ювентус и Ливърпул и хаосът преди началния съдийски сигнал, който струва човешки животи. На хартия филмът има всичко, за да се превърне в една от най-тежките, но и най-важните европейски драми на годината.
Обещание за стегната 91-минутна драма за катастрофа, която може да удари силно, ако режисьорката запази сдържаността си, но рискува да загуби тежестта си, ако се плъзне към мелодрамата.
Информация за филма
| Режисьор | Teodora Ana Mihai |
|---|---|
| В ролите | Violet Braeckman, Matteo Simoni, Josse De Pauw, Fabrizio Rongione |
| Жанр | Исторически драми |
| Продължителност | 91 мин. |
| Държава | Белгийски филми, Нидерландски филми, Германски филми |
Финал, който не помним заради головете
Изходната ситуация в Heysel 85 е проста и безмилостна. През май 1985 г. на стадион „Хейзел“ в Брюксел Ювентус и Ливърпул играят финала за Купата на европейските шампиони. Преди началото хулигани започват да буйстват, десетки хора загиват, а стадионът потъва в пълен хаос. Това не е измислен сценарий, а една от най-болезнените истински трагедии в европейския футбол, и филмът изобщо не се опитва да се прави на класически спортен филм.
Онова, което наистина ме грабна в описанието, е гледната точка. Heysel 85 не разказва вечерта от терена или през погледа на футболистите, а чрез двама души, които са там по съвсем други причини и които изведнъж трябва да действат напълно различно от това, което са планирали.
Мари и Лука: двама души, две отговорности
Едната главна героиня е трийсетгодишната Мари, дъщеря на кмета на Брюксел и негов говорител, която гледа мача заедно с родителите си. Другият е 31-годишният Лука Роси, който отразява събитието за италианската телевизия и когото са придружили роднини, пристигнали от Италия.
Тази двойственост според мен е най-умният ход на филма. Лука е на работа: продължава репортажа, докато отчаяно търси семейството си в тълпата. Трудно е да си представиш по-тежка дилема, в която професионалният дълг и чистият ужас се сблъскват в един човек. Положението на Мари е не по-малко тежко, просто съвсем различно: баща ѝ, кметът, е пиян и неспособен да овладее ситуацията, затова тя трябва да поеме нещата в свои ръце. Млада жена, която взема решения от името на цял град, докато мъжът, чиято работа е това, се разпада до нея. Тук има семейна драма, политически трилър и история за оцеляване, и ако сценарият преплете добре нишките, резултатът може да е много силен.
Теодора Ана Михай и суровата реалност
Режисьор е Теодора Ана Михай, чието име може би не е толкова познато на широката публика, но във фестивалните среди привлече сериозно внимание. Филмът ѝ La Civil, за майка, която търси отвлечената си дъщеря, беше показан в Кан и демонстрира точно онзи стегнат, изнервящ, но и човешки близък подход, от който има нужда подобна тема. Михай не е от авторите, които натискат зрителя с кич. Тя по-скоро оставя самата ситуация да стане непоносима.
При Heysel 85 това е ключов въпрос. За истинска трагедия с истински жертви е много лесно да се направи лош филм: с прекален патос, назидателни обяснения или зрелищни масови сцени, които смаляват всичко до обикновен филм катастрофа. Надявам се Михай да се съсредоточи върху лицата и решенията на героите и върху времето, което изтича минута след минута, а не върху хореографията на разрушението.
Актьорският състав: фламандска тежест, белгийска сила
В състава има имена, които редовните почитатели на белгийското кино вероятно познават. Матео Симони е многостранен и харизматичен актьор и ролята на припрян, отчаян, но опитващ се да остане професионалист репортер според мен може да му легне идеално. Йосе Де Пау е ветеран на фламандската сцена, с рутина и присъствие, които са безценни, когато трябва да изиграеш рушаща се фигура на властта. Фабрицио Ронджоне може да ви е познат от филмите на братя Дарден, а това само по себе си е добър знак: който е работил там, знае как се играе достоверно, без никаква театралност.
Най-голямата въпросителна и може би най-вълнуващото име е Вайълет Бракман. Ако не се лъжа, ролята на Мари ще бъде гръбнакът на целия филм, а да носиш такъв товар никак не е лесно. Ако се получи, напълно е възможно да открием ново лице.
Къде може да се подхлъзне?
Няма да е честно, ако само се възторгвам. Продължителността от 91 минути е едновременно предимство и риск. Предимство, защото при толкова наситена, почти в реално време ситуация сбитостта носи напрежение. Риск, защото за това време трябва достоверно да се разгърнат две паралелни сюжетни линии, семеен конфликт, политическа криза и масова трагедия. Ако някоя от нишките изтънее, филмът може да изглежда недовършен.
Другата опасност е художествената рамка. Мари и Лука изглеждат като измислени герои сред реално събитие, а това лесно може да създаде усещането, че филмът използва трагедията заради собствената си драма. Дали това ще е направено с уважение или малко експлоататорски, ще стане ясно едва на екрана. Белгийско-холандско-германската копродукция обаче подсказва, че няма да гледаме холивудски зрелищен филм, а европейско произведение с по-трезв поглед, и това ме успокоява.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат стегнати, тежки драми по истински събития и се интересуват и от по-мрачните страници във футболната история. За почитателите на европейското авторско кино е задължителен.
- По-добре го пропусни, ако: Ако очаквате лек спортен филм или забавен филм катастрофа, не сте на правилното място. За хора, чувствителни към изобразяването на масови трагедии, също може да е твърде тежък.
Ако ти харесва, виж и: September 5 (2024), Utøya: July 22 (2018), Bloody Sunday (2002), United 93 (2006)
Често задавани въпроси
За какво разказва Heysel 85?
За трагедията на финала за Купата на европейските шампиони между Ювентус и Ливърпул в Брюксел през 1985 г., когато заради буйството на хулигани загиват десетки хора. Следим историята през погледа на Мари, дъщеря и говорител на кмета, и на италианския телевизионен репортер Лука Роси.
Колко дълъг е Heysel 85?
Филмът е с продължителност 91 минути.
Кой е режисьор на Heysel 85?
Режисьор на филма е Теодора Ана Михай.
Кои са актьорите в Heysel 85?
В главните роли са Вайълет Бракман, Матео Симони, Йосе Де Пау и Фабрицио Ронджоне.
Можем ли да изгледаме онази вечер още веднъж?
Heysel 85 няма да е филм, на който сядаш с пуканки и после весело обсъждаш на паркинга. Точно затова го очаквам. Талантлива режисьорка, силен и опитен актьорски състав и тема, за която говорим твърде рядко: заедно това е сериозно обещание. Ако Теодора Ана Михай запази сдържания, човешки близък тон, с който е работила досега, Heysel 85 може да се окаже едно от най-запомнящите се заглавия в края на годината. Аз със сигурност ще го гледам и съветвам всеки, който понася тежки теми, да направи същото.