„Лично правосъдие“ ревю: Брус Уилис сменя хирургическите ръкавици с пистолет, но римейкът не улучва целта
Идва момент, в който една класическа история за саморазправа вече не стига просто да бъде изтупана от праха. Трябва да каже и нещо ново. „Лично правосъдие“ на Ели Рот от 2018 г. се препъва точно тук: идеята на Death Wish все още удря силно, Брус Уилис все още е Брус Уилис, но филмът не знае какво да прави с тях. Суров, кървав, на моменти направо забавен, той в крайна сметка оставя след себе си повече свиване на рамене, отколкото стиснат юмрук.
Прилично, кърваво B екшън заглавие с уморен Брус Уилис, което така и не смее да вдигне истинската тежест на темата си.
Информация за филма
| Original | Death Wish |
|---|---|
| Режисьор | Eli Roth |
| В ролите | Bruce Willis, Vincent D'Onofrio, Dean Norris, Elisabeth Shue, Camila Morrone, Beau Knapp |
| Жанр | Екшън филми, Криминални, Трилъри, Драми |
| Продължителност | 107 мин. |
| Държава | Американски филми |
Къде да гледам Лично правосъдие?
| С абонамент |  Amazon Prime Video |
|---|
За какво разказва „Лично правосъдие“ без спойлери?
Д-р Пол Кърси е хирург в Чикаго, който познава уличното насилие само от другата страна на операционната маса. Всеки ден при него докарват жертви с огнестрелни и прободни рани, а той си върши работата: шие, кърпи, спасява и после се прибира при семейството си в спокойното предградие. Тази безопасна дистанция изчезва за една вечер, когато съпругата му Луси и дъщеря му Джордан са нападнати брутално в собствения им дом.
Полицията е претоварена, случаят е един от многото и Пол все по-ясно осъзнава, че ако той не направи нещо, никой няма да го направи. Оттук започва тъмният път: човекът, който лекува, сам тръгва по следите на нападателите, за да раздаде справедливост със собствените си ръце. Това е завръзката и честно казано, повече не си струва да знаете предварително. Пък и самият филм не крие кой знае какви изненади за всеки, който е гледал поне един филм за отмъщение.
Брус Уилис в ролята на намусения хирург
Десетилетия наред името на Брус Уилис беше гаранция, че на екрана някой уморено, но непоколебимо ще въдвори ред. Още от Джон Макклейн в „Умирай трудно“ знаем, че малцина могат да изиграят по-добре обикновения човек, озовал се на грешното място в грешното време, който става герой по принуда. Пол Кърси на теория е точно такъв образ, и то с интересен обрат: лекар, положил клетва да пази живота, сега отнема живот.
Проблемът е, че Уилис почти изобщо не разработва това вътрешно противоречие. Скръбта и гневът при него се свеждат до едно постоянно, полуотегчено изражение, а превръщането на кроткия баща в отмъщаващ ангел се случва повече на хартия, отколкото на екрана. Има мигове, в които проблясва старата харизма, в някоя сухо подхвърлена реплика или напрегната сцена, но през повечето време оставаш с усещането, че Уилис просто отмята поредната екшън роля. Жалко, защото тази роля заслужаваше повече.
Поддържащите актьори, които заслужаваха повече
На хартия актьорският състав е наистина силен. Винсънт Д'Онофрио играе брата на Пол, Франк Кърси, и именно неговото присъствие придава най-много достоверност на семейната драма. Още от „Пълно бойно снаряжение“ Д'Онофрио доказва, че може да извлече тежест и от най-малкия жест, и тук също е човекът, когото гледаш с удоволствие, щом се появи.
Дийн Норис, когото повечето познават като Ханк Шрейдър от „В обувките на Сатаната“, е детектив Рейнс. Ролята му до голяма степен стъпва на клишето за уморения, циничен полицай, но Норис изстисква максимума от нея: има едно отпуснато, сухо чувство за хумор, което идва добре на мрачния тон на филма. До него Кимбърли Илайз се появява като детектив Джаксън. Елизабет Шу като Луси Кърси и Камила Мороне като Джордан трябва да покажат топлината на семейството, но сценарият не им дава достатъчно пространство, за да ги обикнеш истински, преди да удари трагедията. А точно от това зависи емоционалният двигател на филма.
Бо Нап в ролята на Нокс е достатъчно отблъскващ, а Лен Кариу като Бен има по-кратко, но запомнящо се присъствие.
Ели Рот и жанровото раздвоение
Феновете на хоръра познават Ели Рот покрай „Хостел“ и Cabin Fever, тоест става дума за режисьор, който не се плаши от кръв и жестокост. Това личи и тук: насилието е сурово, на моменти поднесено направо гротескно, и филмът определено не е за деца. Има една две сцени, в които хорър рефлексите на Рот излизат наяве, и тогава филмът внезапно оживява, защото най-сетне в него има нещо собствено.
Проблемът е по-скоро в тона. Филмът иска едновременно да бъде сериозна драма за скръбта и уличното насилие и забавен, малко нахален екшън, в който публиката ръкопляска, когато лошите си получат заслуженото. Двете трудно съжителстват, а Рот не намира ключа. Той повдига моралните въпроси на саморазправата, но никога не остава при тях достатъчно дълго, за да заболи. Оригиналът от 1974 г. с Чарлз Бронсън беше провокативен за времето си, докато тази версия просто удобно повтаря формулата.
Какво работи и къде се подхлъзва?
- Работи: хирургическият опит на героя дава няколко находчиви момента, в които медицинските знания на Пол му вършат работа.
- Работи: темпото. 107 минути, които не се влачат: филмът върви бързо и не става скучен.
- Работи: Д'Онофрио и Норис, които оживяват всяка своя сцена.
- Слабо: развитието на героя. Промяната на Пол е твърде бърза и минава без никакво триене.
- Слабо: подходът към темата. Културата на оръжието и саморазправата са показани повърхностно, филмът не смее да заеме позиция, а когато все пак го прави, става малко неловко.
- Слабо: предвидимостта. Ако сте гледали филм за отмъщение, горе-долу знаете предварително всички драматургични обрати.
Визуално всичко е наред: тъмните, дъждовни улици на Чикаго имат атмосфера, а екшън сцените са ясни и добре монтирани. Просто няма нищо, за което да се сетиш седмици по-късно.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които искат прост, кървав и динамичен филм за отмъщение за вечер с бира и с удоволствие биха видели Брус Уилис отново с оръжие в ръка.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които очакват дълбока драма или нюансиран поглед върху саморазправата, както и за всеки, който не понася сурово, натуралистично насилие.
Ако ти харесва, виж и: Death Wish (1974), The Equalizer (2014), Taken (2008), Law Abiding Citizen (2009), Harry Brown (2009)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Лично правосъдие“ (2018)?
Семейството на чикагския хирург д-р Пол Кърси е нападнато брутално в дома си и понеже претоварената полиция не напредва, Пол сам тръгва по следите на извършителите.
Колко е дълъг „Лично правосъдие“?
Филмът е с продължителност 107 минути.
Подходящ ли е „Лично правосъдие“ за деца?
Не. Насилието е сурово и на моменти натуралистично, така че филмът е за възрастна публика.
Кой е режисьор на „Лично правосъдие“ и кои са главните актьори?
Режисьор е Ели Рот, в главната роля е Брус Уилис като Пол Кърси, а до него играят Винсънт Д'Онофрио, Дийн Норис, Елизабет Шу и Камила Мороне.
Какво е оригиналното заглавие на „Лично правосъдие“?
Оригиналното английско заглавие е Death Wish.
Струва ли си тази вечер да поверите отмъщението на Брус Уилис?
Ако седнете пред него с минимални очаквания, „Лично правосъдие“ няма да ви разочарова: това е прилично сглобено, кърваво и динамично жанрово кино, което дава точно онова, което обещава плакатът. Но ако искате нещо повече, истински разтърсваща семейна драма, трилър, пълен с морално неудобни въпроси, или запомняща се роля на Уилис, по-добре пуснете оригинала с Бронсън или някой по-силен съвременен филм за отмъщение. В скучна вечер пред стрийминга става, но едва ли ще го гледате втори път. От мен едно тясно 5 от 10, и в него влизат няколкото добри сцени на Д'Онофрио и Норис.