„Moscas“ ревю преди премиерата: правилата на самотата и едно деветгодишно момче, което ги нарушава всичките
Има самота, която човек не изтърпява, а внимателно построява, като крепост. „Moscas“ събаря стените на тази крепост, и ако всичко е вярно, не с таран, а с едно деветгодишно момче. Мексиканско-испанската копродукция на Фернандо Еймбке изглежда като една от най-тихите, но и най-топлите изненади на есента.
Обещание за тиха комедийна драма, изградена от дребни жестове, в ръцете на режисьор, който знае как от нищото да извади емоция.
Информация за филма
| Режисьор | Fernando Eimbcke |
|---|---|
| В ролите | Enrique Arreola, Teresita Sánchez |
| Жанр | Комедии, Филмови драми |
| Продължителност | 102 мин. |
| Държава | Мексикански филми, Испански филми |
За какво разказва „Moscas“, без спойлери?
Изходната ситуация е проста и точно затова може да проработи. Олга живее в огромен жилищен блок, води строго подреден живот, без приятели и без партньор. Тя не е героинята, която седи до прозореца и въздиша по голямата любов. По-скоро е човек, който е сложил всичко на мястото му и много не би искал някой да го размества.
После идват парите, или по-точно липсата им. По финансови причини Олга е принудена да даде стая под наем. Нанася се мъж и тук започват усложненията: наемателят тайно вкарва в апартамента и деветгодишния си син. А Олга, за собствена изненада, започва да се привързва към детето. Грижливо построеният ѝ свят се пропуква и съдбите на тримата се преплитат все по-силно, напук на волята ѝ.
Толкова знаем и, честно казано, толкова стига. Това не е филм, в който обратът е най-важното. Въпросът тук е как се размразява човек, който е решил, че никога повече няма да го направи.
Фернандо Еймбке, майсторът на тихите моменти
Ако името ви звучи познато, не е случайно. Еймбке е мексиканският режисьор, който с дебюта си Temporada de patos превърна няколко тийнейджъри, затворени в апартамент в скучен неделен следобед, в запомнящ се филм. После Lake Tahoe и Club Sándwich показаха, че него не го интересуват големите събития, а паузите помежду им.
Точно затова идеята на „Moscas“ е толкова вълнуваща. Един апартамент, няколко души, една тайна, едно дете: това е естествената среда на Еймбке. Във филмите му хуморът не идва от смешки, а от абсурда на ситуациите, от неловките мълчания, от непохватните опити на хората да се доближат един до друг. Ако и сега улучи този тон, етикетът „комедия и драма“ няма да е маркетингов трик, а точно описание.
Признавам, именно затова го чакам с нетърпение. Режисьор, който може да направи трогателен филм дори за правенето на сандвичи, със сигурност има какво важно да каже за една самотна жена и едно тайно настанено дете.
Актьорите: лица, които не познавате от плакатите
В главните роли са Тересита Санчес и Енрике Ареола. Те не са холивудски звезди и при такъв филм това е истинско предимство. Не гледаш известна актриса, която играе самотна жена, а самотна жена.
Образът на Олга е огромен шанс и огромен риск едновременно. Затворен персонаж, вкопчен в правила, много лесно може да се изиграе отблъскващо или скучно. Тайната е в тънките пукнатини: в един поглед, в едно забавено движение, в мига, в който вдървеното лице си позволи усмивка за секунда. Ако това се получи, сърцето на филма ще е на мястото си.
Най-голямата неизвестна е деветгодишното момче. Такъв филм може да падне или да оцелее заради детски актьор, а предвид досегашната работа на Еймбке вярвам, че той умее да работи с млади изпълнители и да извади от тях естествена, а не захаросана игра.
Какво може да го направи наистина добър?
Няколко неща, заради които съм оптимист:
- Смесицата от жанрове. Срещата между комедия и драма при тази тема е почти задължителна. Ситуацията с тайния съквартирант сама по себе си носи комизъм, защото да скриеш дете от хазяйка със строги правила не е никак малък номер.
- Мястото. Огромният жилищен блок е чудесна метафора: хиляди хора един върху друг, а всеки е сам. Добър режисьор може да направи много с него и визуално.
- Продължителността. 102 минути. Не разтегля, не се опитва да бъде тричасов епос. За толкова интимна история точно толкова трябва.
- Актуалността на темата. Самотата днес не е страничен мотив, а белег на времето. Филм, който говори за нея честно и с хумор, е нещо, от което киносалоните наистина имат нужда.
Къде може да се подхлъзне?
Няма да съм честен, ако само го възхвалявам. Историята за намусения възрастен, когото едно дете омекотява, е един от най-изтърканите шаблони в киното. Виждали сме я сто пъти и е много лесно да се хлъзнеш към кича, към сълзливата музика, към предвидимата прегръдка точно преди надписите.
Другата опасност е именно силата на Еймбке: бавното темпо. Който очаква динамична комедия, лесно може да се разочарова. Това едва ли е филмът, на който залата се смее с глас, а по-скоро този, на който се усмихваш тихо и чак на път за вкъщи разбираш, че те е докоснал. За мен това е идеално, но не е за всеки.
Има и въпрос, на който не мога да отговоря предварително: колко достоверна ще е връзката между тримата. Ако бащата остане само инструмент за общите сцени на Олга и детето, филмът рискува да стане едностранчив.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които обичат тихите филми в човешки мащаб, в които хуморът и тъгата седят един до друг. За почитателите на латиноамериканското авторско кино е задължителен.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които очакват от комедията екшън, гръмки шеги или бързо темпо. Те вероятно ще се отегчат от дългите, красноречиви мълчания.
Ако ти харесва, виж и: Патерсън (2016), Рома (2018), Perfect Days (2023), Невероятната съдба на Амели Пулен (2001)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Moscas“?
За Олга, самотна жена със строго подреден живот, която дава стая под наем на мъж, а той тайно настанява при нея и деветгодишния си син. Олга започва да се привързва към детето и светът ѝ се променя.
Колко е дълъг „Moscas“?
Филмът е с продължителност 102 минути.
Кой е режисьорът на „Moscas“?
Режисьор е мексиканецът Фернандо Еймбке.
Кои са главните актьори в „Moscas“?
В главните роли са Енрике Ареола и Тересита Санчес.
От коя държава е „Moscas“?
Филмът е мексиканско-испанска копродукция.
Ще пуснем ли този таен наемател в нашето кино?
Според мен да, и то с широко отворена врата. На хартия „Moscas“ е позната история, но е в ръцете на режисьор, който винаги е изваждал най-много от делничните мигове. Ако Тересита Санчес успее да покаже човека под бронята на Олга и филмът устои на изкушението на кича, ще получим малък, но много запомнящ се филм. Подозирам, че ще изляза от залата с малко по-топло сърце, отколкото съм влязъл. Очаквана оценка: силна осмица.