Ревю на „Тони“: гореща кухня, сурово начало и Бурдейн преди Бурдейн
Преди Антъни Бурдейн да стане най-известният пътуващ готвач на света, той е просто деветнайсетгодишно момче, озовало се на грешното място в грешното време, тоест точно където трябва. Филмът на Мат Джонсън разказва за това лято и не издига паметник, а показва объркан, гладен за живот и искрящ млад човек. „Тони“ не е най-съвършеното ястие в менюто, но е от онези, които помниш дни наред.
Хаотична, забавна и изненадващо сърдечна история за началото, която Доминик Сеса носи на гърба си и която разбира духа на Бурдейн по-добре от повечето почитания.
Информация за филма
| Original | Tony |
|---|---|
| Режисьор | Matt Johnson |
| В ролите | Dominic Sessa, Antonio Banderas, Emilia Jones, Leo Woodall, Stavros Halkias |
| Жанр | Комедии, Филмови драми |
| Продължителност | 106 мин. |
| Държава | Американски филми |
Едно лято в Провинстаун, което решава всичко
Завръзката е проста и точно в това е силата ѝ. Деветнайсетгодишният Антъни Бурдейн заминава за Провинстаун, където случайно попада в хаотичния свят на ресторантска кухня. Няма голям план, няма призвание, няма свещена мисия. Има само момче, което се е озовало там, където ритъмът се задава от съскането на тиганите и псувните между котлоните. Това съдбовно лято променя живота му завинаги и предопределя бъдещето му.
Който познава Бурдейн, знае колко тежи тази отправна точка. Това е човекът, който с книгата си Kitchen Confidential изкара на показ мръсната, потна, задвижвана от адреналин реалност на професионалните кухни, а по-късно обиколи света пред камерата така, сякаш всяка чиния е врата към друг живот. Филмът не иска да ни покаже този завършен, харизматичен образ, а мига, в който още нищо не е решено. И това е умен ход.
Ще мина без спойлери: за конкретните събития няма да издам повече от официалното описание на филма, защото тук радостта от откриването наистина има значение.
Доминик Сеса: момчето, което забелязахме, вече е в главната роля
Името на Доминик Сеса звучи познато на мнозина след „Задържаните“, където до Пол Джамати играеше толкова естествено, че човек имаше чувството, че гледа документален филм. Точно такова сурово, неизкуствено присъствие е нужно за младия Бурдейн. Сеса не имитира и не прави карикатура. Той изгражда неспокоен, малко нахален, малко изгубен млад мъж, в когото вече тлее нещо.
Най-голямата похвала, която мога да дам: не следях доколко прилича на Бурдейн, а какво чувства героят. При филм, вдъхновен от реален живот, това е рядък успех и според мен Сеса тук окончателно доказва, че не е чудо за един филм.
Бандерас и компания: силен поддържащ състав
Самото присъствие на Антонио Бандерас повдига филма. През последните години той избира все по-смели и самоиронични роли и му отива, че вече не е вечният любовник, а човек за колоритни, плътни образи. Тук получава точно толкова място, че всяка негова сцена да е подправка, а не основно ястие.
Емилия Джоунс, която стана известна с „CODA: Сърцето на семейството“, е чувствителна и земна актриса и на филма му се отразява добре, че сред цялата тестостеронова кухненска врява има някой, който забавя темпото. Лео Удол е сред най-търсените млади британски лица след втория сезон на „Белият лотос“ и непринудеността му работи и тук. Ставрос Халкиас пък като стендъп комик носи онова чувство за ритъм, без което една кухненска комедия просто не би дишала.
Най-голямото достойнство на актьорския състав е, че заедно е убедителен. Имаш усещането, че тези хора наистина от месеци се настъпват един друг в тясно и горещо помещение.
Мат Джонсън: режисьорът, който обожава хаотичната реалност
Мат Джонсън не е режисьор на стерилни, лъскави биографични филми. „BlackBerry“ показа, че и от привидно суха бизнес история може да извае напрегнат, смешен и човешки филм, в който героите са слаби и смешни, а ти пак стискаш палци за тях. В по-ранните му работи, като The Dirties, запазената му марка беше ръчната камера и почти документалният стил.
Подобен подход в филм за ресторантска кухня е безценен. Кухнята и без това е хаос, а Джонсън явно няма нужда да въвежда ред в нея. Режисурата е шумна и динамична, понякога може би прекалено разпиляна, но това е по-скоро стил, отколкото недостатък. Пасва идеално на Бурдейн, който никога не е бил привърженик на подредения, премерен живот.
Какво работи и къде сосът малко загаря
Какво работи отлично:
- Атмосферата. Филмът разбира защо кухнята привлича: екипният дух, натискът, напрежението и онази странна свобода, която усеща само който е работил на такова място.
- Хуморът. Смесицата от комедия и драма не е насилена, смехът е истински и не убива по-сериозните моменти.
- Уважение без идолизиране. Не получаваме икона, а човек, и мисля, че Бурдейн би искал точно това.
Къде е по-слаб:
- Драматургията. Проклятието на историите за началото е, че знаем докъде ще стигне героят, затова напрежението идва по-скоро от отделните моменти, отколкото от голямата дъга. В 106 минути това не става проточено, но на места се усеща, че филмът е изграден по-скоро от настроения.
- Сянката. За който знае какво става с Бурдейн по-късно, дори леките моменти във филма имат горчив послевкус. Това не е непременно недостатък, но не на всеки ще се хареса тази двойственост.
Светът на кухнята тук не е за цялото семейство и филмът не се опитва да го представи такъв. Според мен това е цената на автентичността и си струва.
За кого е?
- За теб е, ако: За почитателите на Бурдейн, за всеки, който е работил в ресторант или бар, и за онези, които харесаха „Задържаните“ или „BlackBerry“. Ако обичаш сурови, човешки драми, подправени с хумор, този филм е за теб.
- По-добре го пропусни, ако: Който очаква лъскав, гладък, класически биографичен филм или търси лека кулинарна комедия за гледане с деца, ще остане разочарован. Филмът е за възрастна публика и го казва сериозно.
Ако ти харесва, виж и: Задържаните (2023), BlackBerry (2023), Рататуй (2007), Roadrunner: A Film About Anthony Bourdain (2021)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Тони“?
Деветнайсетгодишният Антъни Бурдейн заминава за Провинстаун, където случайно попада в хаотичния свят на ресторантска кухня. Това лято променя живота му завинаги и предопределя бъдещето му.
Колко е дълъг филмът?
„Тони“ е с продължителност 106 минути.
Подходящ ли е за гледане с деца?
Не е препоръчително. Светът на кухнята във филма е суров и не е предназначен за детска публика.
Кой е режисьор и кои са актьорите?
Режисьор е Мат Джонсън, а в главните роли са Доминик Сеса, Антонио Бандерас, Емилия Джоунс, Лео Удол и Ставрос Халкиас.
Какъв е жанрът на филма?
Американска комедия и драма.
Струва ли си да запазиш маса в кухнята на Тони?
Да, и не само ако си почитател на Бурдейн. „Тони“ не е безупречно сервирано меню със звезди, а по-скоро като вечеря за персонала, сготвена набързо в два през нощта: малко хаотична, малко мазна, но искрена, и точно затова идва добре. Само ролята на Доминик Сеса си заслужава билета, а Мат Джонсън отново показва, че най-добре готви филми от човешките слабости. Ако поне веднъж си се питал откъде идва огънят в един човек, не пропускай това лято.