Викториански психопат: ревю в очакване на филма за гувернантката, която е най-мрачната тайна на имението
В готическия хорър идва момент, в който страшното вече не са призраците, а човекът, който ти носи чая. „Викториански психопат“ се насочва точно натам: млада гувернантка се нанася в уединено имение и прислугата започва тихо и кротко да намалява. Ако заглавието не ви е издало достатъчно, актьорският състав със сигурност ще го направи.
На хартия това е един от най-нахалните готически хоръри на годината и ако режисьорът посмее да бъде едновременно зъл и смешен, от него може да излезе култов филм.
Информация за филма
| Original | Victorian Psycho |
|---|---|
| Режисьор | Zachary Wigon |
| В ролите | Jason Isaacs, Maika Monroe, Ruth Wilson, Thomasin McKenzie, Evie Templeton |
| Жанр | Филми на ужасите |
| Продължителност | 90 мин. |
| Държава | Американски филми |
1858 г., Ensor House: за какво е филмът без спойлери?
Изходната ситуация е толкова класическа, че почти усещаш миризмата на восък от свещите. Годината е 1858, а ексцентричната млада гувернантка Уинифред Нот (Winifred Notty) пристига в далечното готическо имение Ensor House. Това е онзи тип къща, в която коридорите са по-дълги, отколкото трябва, очите на портретите те следят, а всички са прекалено учтиви, за да кажат какво мислят.
Докато Уинифред постепенно се вписва, членовете на прислугата започват необяснимо да изчезват. А собствениците на дома все по-често се питат дали с новата гувернантка всичко е наред. Толкова знаем и честно казано, толкова е напълно достатъчно. Заглавието и без това не оставя много съмнения накъде вървят нещата. Въпросът по-скоро е как.
И тук идва онова, което много харесвам в тази завръзка. Историите за викториански гувернантки традиционно разказват за крехка млада жена, попаднала в заплашителна къща. Тук обаче изглежда, че къщата е тази, която трябва да се страхува. Самата обърната перспектива придава на цялото една нахална острота.
Заглавие, което намига отдалеч
Невъзможно е да не забележиш препратката, скрита в заглавието Victorian Psycho. Който е гледал „Американски психар“, знае точно какво настроение да очаква: социална сатира, елегантна на повърхността и потънала в кръв отдолу. Ако филмът пренесе тази линия в един викториански свят на корсети и етикет, резултатът може да е колкото смешен, толкова и смразяващ.
Викторианската епоха е идеалната сцена за това. Общество, в което външният вид е по-важен от всичко, в което слугите са невидими, а гувернантката стои точно по средата между господарското семейство и персонала. Никой не ѝ обръща истинско внимание и точно това я прави опасна. Ако сценарият играе умно с тази социална невидимост, тук се задава не просто поредният костюмен слашър, а една истински зла класова сатира.
Рискът, разбира се, е същият. Прекалено шумното намигане лесно може да отнесе всичко към пародията. Подобен филм трябва да държи в ръцете си едновременно напрежението и черния хумор, а това е много по-трудно, отколкото изглежда.
Актьорски състав, от който ти потичат лигите
Ако има нещо, на което спокойно може да се заложи още сега, това са актьорите. Да ги видим поред:
- Maika Monroe е едно от най-надеждните лица на хоръра през последното десетилетие. След It Follows знаем, че тя е актрисата, която гради напрежение само с един поглед, а в Longlegs показа, че се чувства у дома и в бавната, потискаща атмосфера.
- Jason Isaacs от десетилетия е майстор на изтънчената заплаха. Който го е гледал като Луциус Малфой, знае колко струва при него едно повдигнато вежди.
- Ruth Wilson още от „Лутър“ е специалист по непроницаемите, опасни жени и отдавна се движи уверено и в костюмния свят.
- Thomasin McKenzie след „Джоджо Заека“ и „Последната нощ в Сохо“ доказа, че е особено силна в роли, които балансират между крехкостта и мрака.
- Evie Templeton допълва компанията.
Кой кого играе точно, засега няма да разплитам, но с толкова характерни актьори в едно имение човек може да е почти сигурен, че сцените на вечеря ще носят филма. С такава компания е вълнуващо дори просто да седят на масата и да не изричат какво им минава през ума.
Zachary Wigon: от камерна драма към хорър в имение
Режисьорът е Zachary Wigon, чието име изплува след Sanctuary, игра на власт с двама актьори, разиграна почти изцяло на едно място. Онзи филм беше за това кой контролира една стая, кой кого манипулира и в кой момент властта се обръща. Ако нещо от това се пренесе във „Викториански психопат“, ще съм много доволен, защото тази история по същество е за същото: затворено пространство, в което йерархията уж е издълбана в камък, докато някой спокойно не започне да я разглобява.
Силата на Wigon е напрегнатият диалог, изграден около актьорите. Въпросът е доколко може да го превърне в хорър. Готическото имение не е хотелска стая: трябват му сценография, атмосфера, пространство, рисувано със светлина, и ритъм, който не се задушава в собствената си елегантност. Продължителността от 90 минути тук е направо добра новина. Това няма да е престижен хорър от два часа и половина, който прекалено мисли за себе си, а надяваме се стегнато и злобно малко бижу.
Какво може да го направи много добър и къде може да се подхлъзне?
В негова полза:
- Концепцията. Идеята за гувернантка убийца е проста и точно затова е силна. Не ѝ трябва сложна митология.
- Актьорите. Рядко се вижда толкова много силни имена в хорър, който изглежда със среден бюджет.
- Продължителността. 90 минути в този жанр са на цената на златото.
Какво ме притеснява:
- Тонът. Смесването на сатира и хорър е едно от най-лесните за проваляне неща в киното. Ако е твърде сериозно, ще стане скучно, ако е твърде шеговито, заплахата се губи.
- Предвидимостта. Щом още от заглавието знаем кой е убиецът, филмът трябва да изненада с нещо друго. Може да е психологията на героинята, хуморът или реакцията на собствениците, но нещо трябва да сработи вместо простото „кой го направи?“.
- Умората от костюмите. През последните години видяхме ужасно много готически хоръри на свещи. Този някак трябва да се открои.
Мрачното наследство на готическите истории за гувернантки
Гувернантката е една от най-старите фигури в готическата литература и кино. От „Невинните“ насам знаем, че една млада жена, огромна къща и няколко странни деца стигат, за да не спи зрителят седмици наред. „Другите“ извъртя същата традиция, а „Лейди Макбет“ показа колко страшна може да бъде жена, затворена в студена провинциална къща, която решава, че ѝ е дошло до гуша.
„Викториански психопат“ явно обръща това наследство наопаки. Класическата гувернантка е жертва, наблюдател или луда, на която никой не вярва. Уинифред Нот, съдейки по описанието, е по-скоро грешка в системата: някой, когото никой не е взел достатъчно на сериозно, за да се страхува от него. Ако филмът изведе това обръщане докрай с умение, ще бъде не само забавен, но и малко нахален коментар за това колко много неща не забелязва една къща, която гледа само собственото си отражение.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които обичат готическата атмосфера, черния хумор и добре написаните, зли главни герои, и които с удоволствие биха видели сатирата на „Американски психар“ в свят на корсети.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които търсят класически филми с призраци и стряскащи моменти, или които се дразнят, когато хорър ги кара и да се смеят. Чувствителните към кръвта също едва ли ще го изберат за вечерта.
Ако ти харесва, виж и: Невинните (1961), Другите (2001), Лейди Макбет (2016), Американски психар (2000), Пурпурен връх (2015)
Често задавани въпроси
За какво е „Викториански психопат“?
През 1858 г. ексцентричната млада гувернантка Уинифред Нот пристига в далечното готическо имение Ensor House. Докато се вписва, прислугата необяснимо започва да изчезва, а собствениците се питат дали с новата гувернантка всичко е наред.
Колко е дълъг „Викториански психопат“?
Филмът е с продължителност 90 минути.
Кой е режисьор на „Викториански психопат“?
Режисьор на филма е Zachary Wigon.
Кои са актьорите във „Викториански психопат“?
В главните роли са Jason Isaacs, Maika Monroe, Ruth Wilson, Thomasin McKenzie и Evie Templeton.
Струва ли си да отидете на кино заради една гувернантка убийца?
Моят отговор засега е категорично да, с малко предпазливост. „Викториански психопат“ има всичко, което е нужно за запомнящ се жанров филм: елементарна, но хитро завъртяна основна идея, невероятно силен актьорски състав, режисьор, който умее да работи със затворени пространства и игри на власт, и благодатно кратка продължителност. Рискът е в тона. Ако Wigon уцели пропорцията между злия хумор и истинското напрежение, това може да се окаже първият истински култов филм на годината.
А ако не, пак ще получим час и половина с Maika Monroe, Jason Isaacs и Ruth Wilson в имение, осветено от свещи. Мога да си представя и много по-лоши вечери. Очакваната ми оценка: 7,5/10, и си признавам, че тайно се надявам след премиерата да се наложи да я закръгля нагоре.