Дивото зове ревю: Харисън Форд и едно куче, което се научава да бъде свой господар
Има едно куче, което съдбата мята направо от удобната калифорнийска веранда в снежните бури на Юкон, и честно казано, филмът дължи всичко именно на него. Дивото зове е старомодно приключение, настроено на сърдечна вълна. Не се опитва да бъде по-умно от зрителя, но знае точно къде да ни стисне за гърлото. А брадатото, уморено присъствие на Харисън Форд действа като топло одеяло в студена нощ.
Не е безупречен и на места е прекалено изгладен, но рядко се среща семейно приключение, което разказва толкова чисто и с толкова обич какво означава да намериш мястото си в света.
Информация за филма
| Original | The Call of the Wild |
|---|---|
| Премиера в България | 21.02.2020 г. |
| Режисьор | Chris Sanders |
| В ролите | Harrison Ford, Dan Stevens, Colin Woodell, Karen Gillan, Omar Sy, Raven Scott |
| Жанр | Приключенски филми, Семейни филми, Драми |
| Продължителност | 100 мин. |
| Държава | Американски филми |
Къде да гледам Дивото зове?
| С абонамент |  Disney Plus |
|---|---|
| Под наем |  Apple TV Store |
| За покупка | Apple TV Store |
За какво става дума без спойлери: от верандата до пощенската шейна
Бък е голямо, очарователно и леко разглезено куче, чийто живот дотогава е съвсем прост: живее в Калифорния, в удобство, а най-голямото му приключение вероятно е да събори нещо вкъщи. После внезапно се оказва далеч от дома, в суровата пустош на Юкон, по времето на златната треска през 90-те години на XIX век. Там никой вече не го гали по главата само защото е сладък.
Бък става най-новият член на кучешки впряг, който тегли пощенска шейна, а по-късно и негов водач. Филмът по същество е историята на неговото израстване: как от разглезен домашен любимец се превръща в същество, което стои на собствените си лапи и накрая става свой собствен господар. Повече не си струва да се издава, защото силата на филма е именно в това как постепенно, сцена след сцена, изгражда тази промяна.
Схемата е класическа: непознат свят, тежки изпитания, добри и лоши хора и едно животно, което оцелява през всичко и става по-силно. Който като дете е ревал на филм за куче, знае много добре какво го чака.
Харисън Форд, мърморещото сърце
Да си признаем, мнозина ще гледат заради Харисън Форд. След Хан Соло и Индиана Джоунс тук го виждаме в съвсем различна роля: Джон Торнтън е пречупен, мълчалив човек, при когото вместо думите говори погледът. На тази възраст Форд вече не е героят на приключението, а старецът до него, и това му отива изненадващо добре. В него има уморена топлота, без която филмът би бил много по-празен.
Останалите също са на място. Омар Си в ролята на Перо носи онази обезоръжаваща, слънчева харизма, заради която го обичаме още от „Недосегаемите“, а Кара Джи като Франсоаз му е чудесна партньорка. От другата страна идват Дан Стивънс като Хал, Карън Гилън като Мерседес и Колин Удел като Чарлз. Стивънс е от актьорите, които обожават да прекалят малко с даден образ, и тук точно това прави. За някои може да е вече карикатура, но за мен в семеен филм това е напълно допустимо.
В по-малки роли се появяват още Рейвън Скот и Уес Браун, но истинският главен герой без съмнение е Бък. Всяка сцена се върти около него, а филмът работи най-добре, когато хората просто дават рамка на неговия път.
Крис Сандърс, който знае как се разказва за животни
Режисьор е Крис Сандърс, и това обяснява много. Той стои зад „Лило и Стич“ и „Как да си дресираш дракон“, тоест човек, който през по-голямата част от кариерата си разказва за връзката между хора и не съвсем хора. Този опит се усеща и тук: Сандърс не се страхува от големите, чисти емоции и не се срамува, когато една сцена иска просто да трогне.
Ритъмът е приятен, а 100-те минути са точно толкова, колкото трябва, за да не дотежат на зрителя и в същото време да има време за развитието на Бък. Анимационното мислене на Сандърс обаче е нож с две остриета. Понякога филмът прилича на игралния брат на анимация: всичко е малко по-лъскаво, малко по-изразително, малко по-приказно от действителността. За децата това е чудесно, но възрастният зрител понякога се пита дали по-твърда и по-сурова версия не би ударила още по-силно.
Сняг, светлина и златна треска: визията
Юкон е другият главен герой на филма. Снежните пейзажи, безкрайната белота, замръзналите реки и претъпканият, кален свят на златотърсачите създават красив контраст. Моментът, в който Бък за първи път осъзнава мащабите на дивата природа, е истинско кино преживяване и си струва да се види на голям екран.
Сцените с шейната са динамични, в тях има скорост и опасност и добре показват какъв труд е било да се доставя пощата в този свят. На места кадрите са прекалено съвършени, сякаш разглеждаме пощенска картичка, но признавам, че трудно мога да го броя за истински недостатък на филм, чиято цел е точно да омагьосва.
Къде се подхлъзва шейната?
Най-големият въпрос е доколко човек понася емоционалната откровеност на филма. Който обича историята да е ясна, а добрите и лошите да са ясно разграничени, ще бъде доволен. Който обаче търси по-нюансирани и по-тъмни образи, може да намери злодеите за твърде анимационни, а обратите за предвидими.
Другият риск е предвидимостта. Този филм не иска да изненадва, а по-скоро да успокоява и да докосва. Това е и достойнство, и слабост. На мен не ми попречи, но разбирам, ако някой накрая вдигне рамене, че вече сме го гледали, само с друго куче.
- Какво работи: Харисън Форд, образът на Бък, природата, чистите емоции.
- Какво не толкова: прекалено опростените злодеи, предвидимата драматургия, понякога твърде лъскавата визия.
За кого е?
- За теб е, ако: За семейства с по-големи деца, за любителите на кучета и за всеки, който обича старомодните, сърдечни приключенски филми. Добър избор е и за феновете на Харисън Форд, които искат да видят по-тихото му лице.
- По-добре го пропусни, ако: Който очаква сурова, реалистична драма за оцеляване или е алергичен към открити емоции и предвидими истории, вероятно ще остане разочарован.
Ако ти харесва, виж и: White Fang (1991), Balto (1995), Togo (2019), A Dog's Purpose (2017)
Често задавани въпроси
Кога излезе Дивото зове в българските кина?
Филмът тръгна в България на 21 февруари 2020 г.
За какво разказва Дивото зове?
Бък, домашно куче от Калифорния, внезапно попада в дивата природа на Юкон по време на златната треска през 90-те години на XIX век. Там става член, а после и водач на впряг, който тегли пощенска шейна, и накрая намира мястото си в света.
Колко е дълъг Дивото зове?
Филмът е с продължителност 100 минути.
Кой играе в Дивото зове?
Харисън Форд е Джон Торнтън, а до него са Омар Си (Перо), Кара Джи (Франсоаз), Дан Стивънс (Хал), Карън Гилън (Мерседес) и Колин Удел (Чарлз).
Кой е режисьор на Дивото зове?
Режисьор на филма е Крис Сандърс.
Струва ли си да тръгнеш с Бък към Юкон?
Да, ако знаеш какво те чака. Дивото зове не е революционен филм и не се опитва да пише нови правила, но разказва честно и с обич една вечна история за свободата, верността и за това, че понякога трябва да изгубиш удобството, за да станеш себе си. Харисън Форд е надежден, Бък е обаятелен, Юкон е зашеметяващ, а Крис Сандърс усеща къде да натисне сърцето ни.
За дъждовен неделен следобед и общ семеен филм е идеален. Само си приготви кърпички, защото филмите за кучета рядко имат милост.