George Michael: The Faith Tour, предварително ревю: Париж, 1988, и един глас, който още настръхва кожата
Има поп звезди, които не се нуждаят от представяне, и има концерти, които досега никой не е успял да види както трябва. George Michael: The Faith Tour събира двете неща: легендарния концерт в парижката зала Берси от 1988 г., сглобен от новооткрити 35 мм филмови ленти, реставриран и с нов звуков миксаж. Аз вече съм си запазил вечерта за него.
На хартия всичко е налице, за да стане това най-красивото носталгично кино на годината. Ако реставрацията изпълни обещанието си, за феновете ще бъде задължително.
Информация за филма
| Режисьор | David Austin, Andrew Morahan |
|---|---|
| Жанр | Концертни филми |
| Държава | Английски филми |
За какво става дума? За един концерт и един момент, който няма да се повтори
Да започнем от основното, защото при концертен филм няма какво да се издаде, освен може би сетлиста. Филмът ни връща към легендарния концерт от 1988 г., който Джордж Майкъл изнася на сцената на Palais Omnisports de Paris-Bercy по време на рекордното турне Faith. Материалът е събран от новооткрити 35 мм ленти и според анонса съдържа кадри и звук, които досега не са виждани.
Това е същественото: не става дума за безброй пъти презаписвана VHS касета в нова опаковка, а за материал, заснет на филмова лента, професионално реставриран и с нов миксаж. Който е гледал стар концерт, възстановен на голям екран, знае, че понякога преживяването е съвсем различно от шумните клипове в YouTube. Целта е ясна: един определящ културен момент да се превърне в истинско кино събитие.
Увертюрата: камерата на Мери Маккартни зад кулисите
Нещото, което ме интересува поне толкова, колкото самият концерт, е, че преди него идва късометражен филм на Мери Маккартни. В него също има новооткрити кадри и звук, този път от периода 1986 до 1988 г., тоест от двете години, в които Джордж пише албума Faith и после го изкарва на турне.
Умен ход. Един концертен филм сам по себе си е кулминация, но към кулминацията трябва да води път, а тази увертюра обещава точно това: поглед към начина, по който се оформят и плочата, и изпълнителят. Анонсът нарича всичко това „капсула на времето“, интимен и непосредствен поглед към настроението на Джордж в решаващ момент от живота му. Доколко наистина ще бъде интимно и доколко ще остане красив, но дистанциран архивен монтаж, ще разберем на прожекцията. Намерението във всеки случай е симпатично: да ни покажат не само звездата, а и човека зад нея.
Джордж Майкъл на върха: защо точно тази епоха?
Джордж Майкъл е една от най-влиятелните поп звезди на своето поколение и това не се нуждае от обяснение за никого, който го е чувал да пее на живо или на запис. Гласът му е едновременно закърмен с черен соул, технически стряскащо прецизен и дълбоко емоционален, а авторският му талант определя цяла епоха.
Периодът Faith освен това е особена повратна точка: това е моментът, в който Джордж след Wham! се доказва като солов артист и според анонса е в пика на творческите си сили. Кожено яке, слънчеви очила, движения на ханша, а зад всичко това глас, който не можеш да имитираш. За мен това е един от най-вълнуващите периоди в поп музиката, защото говори едновременно за самоувереност и за човек, който точно решава кой иска да бъде. Ако филмът успее да предаде тази двойственост, битката е спечелена.
Режисьорите и реставрацията: тук се решава всичко
Режисьори на филма са Дейвид Остин и Андрю Мораън. При архивен концертен филм режисурата е малко по-различна от тази при игралното кино: решаващи са подборът, монтажът, ритъмът и най-вече техническата работа. Лошо смесен звук или прекалено излъскана, „пластмасова“ картина могат да съсипят една легенда, а добре направената реставрация те връща в 1988 г. така, сякаш стоиш на партера в Берси.
Според официалната информация филмът е професионално реставриран и с нов миксаж, което звучи обещаващо, но тук запазвам известна резерва. При новия миксаж винаги има изкушение да се получи прекалено чист звук, удобен за съвременното ухо, при което се губи суровият, жив пулс на концерта. Надявам се шумът на публиката, акустиката на залата и дребните грешки да са останали, защото именно те правят концерта концерт, а не студиен албум с картинки.
Къде може да се подхлъзне?
Ще бъда честен: концертният филм няма класически сюжет и който очаква драматургична дъга или големи документални разкрития, може да остане разочарован. Затова и в графата „История“ дадох по-предпазлива оценка. Увертюрата на Мери Маккартни може да даде контекст, но гръбнакът на филма ще бъде самият концерт.
Вторият риск е продължителността и темпото: да изседиш цял концерт на голям екран може да е изпитание за човек, който не е фен. Третият е капанът на носталгията: такива филми понякога се отнасят към героя си с толкова голямо благоговение, че го превръщат в статуя. Джордж Майкъл беше много по-жива и по-дръзка фигура. Надявам се в монтажната да не са го забравили.
За това трябва кино, не телевизор
Защо бих си купил билет, когато мога да пусна плочата вкъщи? Защото концертът е общо преживяване. Когато пълна зала хора заедно чува как гласът се ражда отново на големия екран, в това има нещо, което слушалките никога няма да дадат. Силата на такива събитийни прожекции е точно тази: за кратко връщат усещането за стадион.
Турнето Faith чупеше рекорди, а Париж винаги е бил специална сцена. Ако кадрите наистина изглеждат така, както очаквам от 35 мм материал, това може да е филмът, за който и след години ще казваме: бях там, когато го видях отново.
За кого е?
- За теб е, ако: За феновете на Джордж Майкъл, за влюбените в поп музиката от осемдесетте и за всеки, който обича да преживява концерти на голям екран с добър звук.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които не се интересуват от музика или търсят класически документален филм с обрати, това вероятно ще бъде твърде просто преживяване, изцяло съсредоточено върху концерта.
Ако ти харесва, виж и: Бохемска рапсодия (2018), Stop Making Sense (1984), Рокетмен (2019), Amy (2015)
Често задавани въпроси
За какво е George Michael: The Faith Tour?
Филмът показва концерта на Джордж Майкъл в парижката зала Берси от 1988 г., възстановен от новооткрити, реставрирани 35 мм ленти, с невиждани досега кадри и звук.
Кой е режисирал филма?
Режисьори на филма са Дейвид Остин и Андрю Мораън.
Какъв е късометражният филм, който върви преди концерта?
Това е филм на Мери Маккартни с новооткрити кадри и звук от 1986 до 1988 г., периода, в който Джордж Майкъл пише албума Faith и тръгва с него на турне.
Струва ли си да се върнем в Париж заедно с Джордж?
Според мен да, и то как. При концертен филм най-важният въпрос винаги е дали гласът още живее на екрана, а при Джордж Майкъл гласът беше всичко. Реставриран 35 мм материал, невиждани кадри, лична увертюра от Мери Маккартни: този пакет обещава повече от повечето носталгични проекти. Ако техническата работа наистина е на ниво, за феновете това няма да е просто филм, а вечер, която ще помнят с години. Аз ще бъда там и няма да имам нищо против, ако някой в залата запее.