Juste une illusion ревю преди премиерата: Накаш и Толедано ни връщат в Париж от 1985 г., в най-объркващата година на юношеството
Има един момент, в който тринайсетгодишното дете разбира, че и възрастните нищо не знаят, и от това едновременно се чувства свободно и уплашено. Juste une illusion иска да улови точно този момент: 1985 г., покрайнините на Париж, а зад камерата стои режисьорското дуо на „Недосегаемите“. Още не сме го гледали, но всичко е налице, за да се окаже една от най-топлите изненади в киното тази година.
На хартия това е идеалният френски филм за студените вечери: носталгичен, забавен, болезнен, и ако режисьорите не се подхлъзнат към кича, спокойно ще ви уцели право в сърцето.
Информация за филма
| Режисьор | Olivier Nakache, Éric Toledano |
|---|---|
| В ролите | Simon Boublil, Louis Garrel, Camille Cottin, Pierre Lottin, Alexis Rosenstiehl, Jeanne Lamartine |
| Жанр | Комедии |
| Продължителност | 114 мин. |
| Държава | Френски филми |
За какво става дума? Едно момче на ничията земя между детството и зрелостта
Годината е 1985. Венсан скоро ще навърши тринайсет и живее с обикновеното си семейство от средната класа в покрайнините на Париж. Батко му е дистанциран, родителите му непрекъснато се карат, а самият той е в онова неловко междинно състояние, в което вече не е дете, но никой още не го приема за възрастен. През неговите очи филмът поглежда към всичко, което на тази възраст се стоварва наведнъж: идентичност, приятелство, семейство, религия, желание и, разбира се, първата любов.
Официалното описание завършва с едно красиво изречение: комедия за онзи период от детството, когато надеждата, че можем да променим света, още не изглеждаше като чиста илюзия. За мен това изречение казва повече за тона на филма от който и да е синопсис. Не очаквайте шумна тийнейджърска комедия, а онази хаплива, усмихната меланхолия, в която французите нямат равни.
Какво точно ще се случи с Венсан, коя ще е първата му любов и докъде ще стигне напрежението вкъщи, засега не знаем, и честно казано, така е по-добре. При такива филми сюжетът никога не е най-важното, важни са моментите: провалената първа среща, вечерята, на която родителите си крещят и без думи, нощният разговор с батко, който може би все пак не е чак толкова дистанциран.
Създателите на „Недосегаемите“ на нова територия
Оливие Накаш и Ерик Толедано са добре познати и у нас, защото именно те стоят зад „Недосегаемите“, филма, който доказа, че една френска комедия може да стане любимец на публиката по целия свят, без да се отказва от сърцето си. Силата на дуото винаги е била в това, че изваждат смеха и трогателността от една и съща сцена и рядко посягат към евтини шеги.
Juste une illusion обаче е предизвикателство от друг тип. Тук няма двама възрастни от напълно различни светове, чийто сблъсък сам по себе си ражда хумора. Тук трябва да се пренесе на екрана вътрешният свят на един тийнейджър, и то в отминала епоха. Това изисква много по-фина работа: прекалено сладко и става кич, прекалено горчиво и комедийната лекота се губи. Съдейки по досегашния им път, аз им имам доверие, но признавам, че ми е любопитно как ще се справят с по-бавното и интимно темпо.
Изборът на година и място пък подозрително мирише на нещо лично. Не знаем доколко филмът е автобиографичен и няма да твърдя подобно нещо, но темата е от онези, които човек черпи от собственото си детство, а не от книгите.
Актьорите: тийнейджър в центъра, опитни имена около него
Първото име в актьорския състав е Симон Бублил, и това говори много: такъв филм стои или пада според това доколко убедителен е младият главен герой. Ако камерата стои два часа върху лицето на едно момче, това лице трябва да разказва. Дали той играе Венсан, засега не е официално уточнено, затова съм внимателен, но по реда в надписите е доста вероятно филмът да се крепи на него.
До него е Луи Гарел, едно от най-интересните лица на френското кино, който умее да бъде едновременно романтичен, смешен и леко дразнещ, а в семейна история това е безценно. Комедийният усет и сухият хумор на Камий Котен също са точно подправката, от която има нужда подобна комедия. В състава са още Пиер Лотен, Алексис Розенстил и Жан Ламартин.
Кой кого играе, кои са каращите се родители, кой е батко, коя е първата любов, засега не знаем, и няма да гадая. Сигурно е едно: възрастният състав е силен, така че ако младите актьори удържат нивото, ансамбловата игра може да се окаже най-големият коз на филма.
Защо точно 1985? Чарът на аналоговата епоха
Самото време на действието вече задава програмата. Телефонна слушалка на кабел, писмо, което чакаш с дни, касетка, на която записваш любимата си песен от радиото, и ако сбъркаш, почваш отначало. Свят, в който първата любов не се случваше зад екран, а във входа, в училищния двор, на спирката.
Тази носталгия е огромно оръжие и в същото време капан. През последните години куп филми посегнаха към осемдесетте и често имах чувството, че декорът е станал по-важен от героите. В добрия филм за епоха обаче времето не е витрина, а въздух: живее в дрехите, в музиката, но най-вече в начина, по който хората говорят и мълчат. Надявам се Накаш и Толедано да поемат по този път.
Музиката ще бъде особено интересна. Саундтракът на френски филм за юношество, разигран през 1985 г., може да е самостоятелно преживяване и силно подозирам, че режисьорите няма да изпуснат тази възможност. При мен звукът получава точка в аванс.
Къде може да се подхлъзне? Рисковете
Да бъдем честни: историята за порастването е един от най-изтърканите жанрове. Сто пъти сме виждали тийнейджър, който открива, че и родителите му не са съвършени, и който се влюбва за първи път. Затова задачата на Juste une illusion не е да каже нещо ново, а да каже същото искрено.
- Прекомерната сладост: носталгията лесно се превръща в захарна глазура, под която всеки лош спомен е изгладен до блясък.
- Многото теми: идентичност, приятелство, семейство, религия, желание, любов. Това е страшно много за един филм и има опасност да получим по малко от всичко.
- Продължителността: 114 минути за филм, който разчита на атмосферата, не са малко. Ако ритъмът падне, това ще е точката, в която зрителят започва да гледа часовника.
В същото време тези рискове стоят точно срещу силните страни на дуото: те винаги са умели да движат много нишки едновременно и винаги са имали усет да разсеят напрежението с остроумна реплика точно преди сълзите.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат меланхоличните, но усмихнати френски комедии, които самите са били тийнейджъри през осемдесетте или просто искат топъл, човешки филм за студените вечери.
- По-добре го пропусни, ако: Ако очаквате динамична комедия, натъпкана с гегове, или носталгията и историите за порастване ви оставят безразлични, вероятно ще ви доскучае от по-бавното темпо, съсредоточено върху героите.
Ако ти харесва, виж и: Недосегаемите (2011), La Boum (1980), Юношество (2014), Белфаст (2021), Licorice Pizza (2021)
Често задавани въпроси
За какво разказва Juste une illusion?
Действието се развива през 1985 г. в покрайнините на Париж. Главният герой Венсан скоро ще навърши тринайсет и между дистанцирания си батко и вечно карещите се родители търси отговори на въпросите за идентичността, приятелството, семейството, религията, желанието и първата любов.
Колко е дълъг Juste une illusion?
Филмът е с продължителност 114 минути.
Кой е режисьор на Juste une illusion?
Френският филм е режисиран от Оливие Накаш и Ерик Толедано, авторите на „Недосегаемите“.
Кои актьори участват в Juste une illusion?
В актьорския състав са Симон Бублил, Луи Гарел, Камий Котен, Пиер Лотен, Алексис Розенстил и Жан Ламартин.
Струва ли си да превъртим касетката заради него?
Според мен да. Juste une illusion е точно от онези филми, които не искат да спасяват света, а само да ни напомнят какво беше, когато още вярвахме, че можем да го променим. Режисьорите на „Недосегаемите“, силен френски актьорски състав и една неустоимо атмосферна епоха: това стига, за да очаквам филма с голямо нетърпение. Ако младият главен актьор понесе филма на гърба си, а режисьорите устоят на захарната глазура, това може да се окаже една от най-обичаните европейски комедии на годината. Дали ще стане така, ще разберем, когато най-сетне седнем в салона.