Ревю · Премиера: 04.09.2026 г.

Койота срещу Акме ревю: Уайл И. Койот най-сетне завежда дело, а ние сме в съдебната зала

Колко наковални трябваше да паднат върху горкото животно, преди някой да се сети, че това може би е случай на отговорност за дефектен продукт? Койота срещу Акме гради цял филм върху този въпрос и, за изненада, не само върху една шега. Филмът на Дейв Грийн е едновременно щура анимационна отплата и странно трогателна приказка за това какво става, когато губещият най-сетне проговори.

Информация за филма

За какво става дума? Един койот, който повече не издържа

Изходната ситуация е толкова проста, че е почти невероятно как никой не се е сетил за нея по-рано. Продуктите на мегакорпорацията ACME, от ролерите с ракети до чудодейното лепило, постоянно провалят Уайл И. Койот (и обикновено го оставят на място), докато той упорито се опитва да хване Пътния бегач. От десетилетия това е работата му и от десетилетия всичко свършва по един и същи начин: експлозия, падане и малко облаче прах на дъното на пропастта.

Един ден обаче на Уайл му писва. Той намира адвоката, който му се хили от един билборд, и го наема да го представлява в дело срещу ACME. Битката изглежда безнадеждна и филмът не крие това нито за миг: анимационен герой срещу гигантска корпорация. Междувременно пред нас се разкрива непозната досега страна на койота, а ние надникваме зад кулисите, в съвсем не завидното ежедневие на анимационните герои.

Повече за сюжета не искам да издавам, защото най-голямото удоволствие от филма е точно това как приема на сериозно тази абсурдна идея. Защото наистина я приема на сериозно и именно затова е смешен.

Мълчаливият губещ, който най-сетне получава глас

Който е гледал Шантави рисунки като дете, помни колко странно беше да стискаш палци за Уайл. Той беше паметник на упоритостта: никога не се отказваше, винаги поръчваше нов пакет, винаги чертаеше нов план. И винаги той загубваше. Пътният бегач просто изчезваше в облак прах и изписукваше веднъж.

Най-добрият ход на Койота срещу Акме е, че изважда това старо чувство за справедливост, което подсъзнателно се спотайва във всеки от нас. Най-сетне някой казва, че това не е честно. Филмът не се подиграва на Уайл, а застава до него и така под бурлеската се появява изненадващо човешки пласт. Има нещо много съвременно и много горчиво-сладко в това как малкият човек (в случая малкият койот) се изправя срещу мегакорпорация, знаейки, че шансовете му са горе-долу колкото надеждността на ракета от ACME.

Това е сърцето на филма и то бие. Не натрапчиво, не изстискано със сълзлива музика, а така, както го правят добрите семейни комедии: между гаговете изведнъж се хващаш, че наистина стискаш палци.

Джон Сина и компания: хора в анимационната съдебна зала

В актьорския състав са Джон Сина, Лана Кондор, Уил Форте, П. Дж. Бърн и Нанси Линехан Чарлз, и още от имената си личи, че акцентът е върху комедията. През последните години Сина доказа, че зад кечистките мускули се крие истински комедиен усет: самоироничен е, не се страхува да се направи на глупак и точно това трябва във филм, в който партньорът му е нарисуван койот.

Уил Форте също се чувства като у дома си в ролите на шантави, малко жалки, но някак симпатични типове, а Лана Кондор носи свежо и приятно присъствие. Цялостното впечатление е добро: актьорите очевидно се забавляват и не гледат отвисоко на материала. Това е важно, защото ако във филм като този някой намигне към публиката с намек колко детинско е всичко, магията веднага рухва.

Не всеки второстепенен персонаж получава достатъчно материал и при някои присъствието е по-скоро функция, отколкото характер, но основните линии издържат.

Режисурата на Дейв Грийн: хаос, но под контрол

Като режисьор Дейв Грийн трябваше да намери много крехък баланс. От една страна, да остане верен на безмилостно прецизния физически хумор на класическите анимации, където една добре премерена пауза струва повече от всяка игра на думи. От друга, да разгърне този свят в пълнометражна история от 103 минути, в която има развитие, залог и емоция.

За първата половина свалям шапка. Гаговете се въртят, визуалният хумор попада в целта, а филмът явно познава и обича източника си. Съдебната част също е изненадващо забавна: сблъсъкът между юридическата процедура и анимационната логика е чудесен материал и Грийн го използва пълноценно. Във второто полувреме обаче се усеща, че историята е длъжна да стане по-голяма, и тук понякога се губи онази прецизна, минималистична комика, която направи старите епизоди легендарни. Не е голяма беда, но се забелязва.

Какво работи и къде куца?

Какво работи наистина добре:

• Идеята. Гениално проста, а филмът не бяга от нея, а я довежда докрай.
• Животът на анимационните герои зад кулисите. Най-хубавите моменти са, когато надникнем в не особено завидното ежедневие на персонажите. Този мета пласт е умен и на места направо тъжен.
• Уайл като главен герой. Жалък, инат, симпатичен. Точно такъв, какъвто винаги сме го чувствали.
• Визията. Цветна, енергична и с уважение към класическия анимационен стил.

Къде куца:

• Темпото към края. 103 минути за този материал са на ръба на прекалено много, спокойно можеше да се изрежат една-две сцени.
• Въпросът с публиката. Филмът понякога не може да реши дали е за малките деца, или за носталгичните възрастни. Това не е класическото заглавие, пред което просто слагаш шестгодишното дете.
• Предвидимостта. Драматургията на малкия човек срещу голямата корпорация върви по познат път и това понякога си личи.

Защо е важно, че този филм съществува?

През последните години куп класически анимационни франчайзи получиха модерни версии и, честно казано, повечето бяха забравими. Тези филми често се отнасяха към източника като към марка, която трябва да бъде продадена. Койота срещу Акме, напротив, задава въпрос на собствените си герои: ами ако тези персонажи наистина чувстват нещо? Ами ако Уайл не е само машина за гагове?

Именно това прави филма нещо повече от поредния носталгичен продукт. Не е революционен, не е връх на жанра, но има какво да каже и го казва остроумно и мило. При това, по ироничен начин, говорим за филм за корпоративни продукти, който се бунтува срещу корпоративната машина. Трудно е да не му се насладиш.

За кого е?

• За теб е, ако: За всички, които са израснали с Шантави рисунки и тайно винаги са стискали палци за Уайл И. Койот. За тийнейджъри и възрастни, които обичат находчиви, малко мета и малко горчиво-сладки комедии.
• По-добре го пропусни, ако: За онези, които очакват динамичен детски анимационен филм с експлозия във всяка минута за най-малките, както и за хората, които по принцип са алергични към франчайзи, построени върху носталгия.

Ако ти харесва, виж и: Кой натопи заека Роджър (1988), Looney Tunes: Back in Action (2003), Космически забивки (1996), LEGO: Филмът (2014)

Често задавани въпроси

Кога е премиерата на Койота срещу Акме в България?

Филмът тръгва в българските кина на 4 септември 2026 г.

За какво разказва Койота срещу Акме?

Продуктите на мегакорпорацията ACME постоянно провалят Уайл И. Койот, докато той гони Пътния бегач. Един ден му писва и заедно с адвокат, когото познава от един билборд, завежда дело срещу ACME.

Колко е дълъг Койота срещу Акме?

Филмът е с продължителност 103 минути.

Кой е режисьор на Койота срещу Акме?

Режисьор на филма е Дейв Грийн.

Кои са актьорите във филма?

В ролите са Джон Сина, Лана Кондор, Уил Форте, П. Дж. Бърн и Нанси Линехан Чарлз.

Струва ли си да седнем на делото на Уайл?

Да, и то не само заради носталгията. Койота срещу Акме е редкият случай, в който от стара анимационна шега наистина се ражда филм, а не просто разтеглена реклама. Има хумор, има сърце и има нещо приятно бунтарско в начина, по който най-големият губещ на света най-сетне отвръща на удара. Втората половина леко засяда, а и публиката си не винаги улучва точно, но тези недостатъци бледнеят пред факта, че след десетилетия най-сетне можем да застанем на страната на Уайл. Аз в съдебната зала седя на неговата скамейка. Вземете си чадър от ACME, за всеки случай, ако вместо дъжд завали наковалня.

Оценка: 7,5/10 · История 8 · Актьорска игра 7 · Режисура 7 · Визия 8 · Музика и звук 7 · Емоции 8