„Островът“ ревю: утопията на Майкъл Бей, в която бягството е по-важно от мисленето
Има един момент, в който научната фантастика задава въпрос, а после Майкъл Бей пристъпва напред и взривява въпроса. „Островът“ е точно такъв филм. Първият му час е изненадващо хладна, тревожна антиутопия, след което всичко се превръща в лъскаво преследване със скърцане на метал. Затова едновременно дразни и забавлява, и точно затова го гледаме отново и двайсет години по-късно.
Умна основна идея, незабравимо първо действие и впечатляващи екшън сцени, но втората половина на филма разчита повече на пиротехниката, отколкото на собствената си тема.
Информация за филма
| Original | The Island |
|---|---|
| Премиера в България | 12.08.2005 г. |
| Режисьор | Michael Bay |
| В ролите | Ewan McGregor, Scarlett Johansson, Djimon Hounsou, Sean Bean, Steve Buscemi, Michael Clarke Duncan |
| Жанр | Екшън филми, Трилъри, Научнофантастични филми |
| Продължителност | 136 мин. |
| Държава | Американски филми |
Бели дрехи, стерилни коридори, едно обещание
Без спойлери: Линкълн 6-Ехо и Джордан-2 Делта живеят в затворен, строго контролиран комплекс заедно със стотици други хора. Всички чакат едно и също: да бъдат изтеглени в лотарията за Острова, който според историята е последното обитаемо място на Земята. Тази лотария дава на общността надежда и смисъл на всекидневието, а освен това е и най-удобният инструмент за контрол.
Линкълн обаче започва да задава въпроси. Разбира, че всичко, което е мислил, че знае за себе си и за света, е лъжа, а приказката за Острова е най-жестоката измама. Когато става ясно, че мъртви струват повече, отколкото живи, двамата с Джордан бягат. Повече няма да издам, защото най-голямата сила на първата третина е именно в това как капка по капка подхранва подозрението.
Изходната ситуация е класическо наследство на жанра: привидно съвършено, затворено общество, чиито пукнатини забелязва един-единствен любопитен човек. Познат мотив, но работи добре, и в началото филмът наистина е потискащ.
Юън Макгрегър и Скарлет Йохансон: две наивни души в месомелачката
Юън Макгрегър е много сполучлив избор за ролята на Линкълн. В него има детско любопитство, един стеснителен, чист поглед, заради който вярваме, че този човек никога не е виждал истинския свят. След „Трейнспотинг“ и предисторията на „Междузвездни войни“ тук той показва съвсем друго лице: по-малко нехаен и много по-уязвим.
Скарлет Йохансон получава малко по-малко материал като Джордан, но присъствието ѝ пак е силно. Тогава кариерата ѝ стремително върви нагоре и това личи: камерата я обожава, а тя знае как да придаде тежест на най-малкото трепване, дори когато сценарият просто я прекарва от един взрив до следващия.
Списъкът с поддържащи актьори е впечатляващ. Шон Бийн като д-р Бърнард Мерик е студено учтив и точно толкова ненадежден, колкото очакваме от персонаж на Шон Бийн. Албер Лоран на Джимон Хонсу е дисциплиниран, корав тип, който се оказва изненадващо сложен. Стив Бушеми като Джеймс „Мак“ Маккорд е най-добрият комичен отдушник във филма: всяка негова реплика е глътка свеж въздух сред стерилните декори. Майкъл Кларк Дънкан се появява за кратко, но запомнящо се като Старкуедър, и трудно някой би изцедил повече човечност от една сцена за по-малко време.
Майкъл Бей, който не може да намали скоростта
Майкъл Бей няма нужда от представяне: след „Скалата“, „Армагедон“ и „Лоши момчета“ всеки знае какво ще получи от него. Наситени цветове, вечно движеща се камера, метал, стъкло, искри, забавен каданс. Интересното при „Островът“ е, че през първия час режисьорът сякаш се сдържа. Сцените в комплекса са хладни, почти клинични, и това подхожда на темата: белите униформи, контролираното хранене, всевиждащата система създават истинска антиутопична атмосфера.
После започва бягството и Бей се отпуска. Оттук нататък филмът преминава в друг жанр: гонка по магистрала, летящи отломки, разрушения в невероятен мащаб. Технически тези сцени са впечатляващи и често буквално ти падат ченето. Само че междувременно забравяме какво искаше да ни каже филмът в началото.
Където филмът наистина лети
- Първото действие. Представянето на затворения свят е стегнато, загадъчно и тревожно, най-силната част на филма.
- Екшънът. Тук Бей е във върхова форма: ритъмът на големите преследвания, монтажът и звукът удрят едновременно.
- Актьорският състав. Макгрегър, Йохансон, Бийн, Хонсу, Бушеми и Дънкан заедно са екип, какъвто рядко се вижда в летен научнофантастичен екшън.
- Темата. Стойността на човешкия живот, експлоатацията, щастието, изградено върху лъжа: въпроси, които и днес са актуални, може би повече от всякога.
Където въздухът свършва
Проблемът е, че 136-те минути са разпределени непропорционално. Филмът повдига философски въпроси, а после, вместо да ги обмисли докрай, ги избутва встрани с поредната екшън сцена. Етичната дилема, която движи първия час, във втората половина е по-скоро фонов шум, изваждан от време на време колкото за едно изречение.
Освен това настроението се люшка: от хладна, провокираща мисли антиутопия филмът изведнъж минава към шумна, лъскава, на места почти рекламна естетика. Ако това ви дразни, второто действие може да ви умори. Ако не, получавате отлично изпипано, динамично кино, което не позволява на вниманието да отслабне.
Двайсет години по-късно: как е остарял?
Изненадващо добре. Смесицата от дигитални ефекти и реални разрушения убеждава и днес, а визуалният свят на филма, сблъсъкът между стерилното бъдеще и истинския, прашен и шумен външен свят, е наистина силна идея. А темата за това колко струва един човешки живот, когато носи на някого пари, по-скоро се е изострила, отколкото притъпила.
Странно, но „Островът“ е от малкото филми на Бей, които при повторно гледане помним не само заради екшъна. В него има отпечатък от един по-добър и по-умен филм, който от време на време прозира през дима на експлозиите. Именно този отпечатък го прави интересен и днес.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които обичат зрелищен научнофантастичен екшън с голям бюджет и с радост приемат истински преследвания към една антиутопична идея. Задължителен за феновете на Юън Макгрегър и Скарлет Йохансон.
- По-добре го пропусни, ако: Който очаква дълбока, бавно разгръщана философска фантастика, ще се разочарова през второто полувреме. Противниците на стила на Майкъл Бей също няма да бъдат спечелени тук.
Ако ти харесва, виж и: Gattaca (1997), Logan's Run (1976), Minority Report (2002), Never Let Me Go (2010), Скалата (1996)
Често задавани въпроси
За какво разказва филмът „Островът“?
Линкълн 6-Ехо и Джордан-2 Делта живеят в строго контролиран комплекс и се надяват да бъдат избрани за Острова, последното обитаемо място на Земята. Линкълн разбира, че всичко е лъжа, и когато става ясно, че мъртви струват повече, отколкото живи, двамата с Джордан бягат.
Колко е дълъг „Островът“?
Филмът е с продължителност 136 минути.
Кой е режисьор на „Островът“?
Режисьор на филма е Майкъл Бей.
Кога излезе „Островът“ в България?
Премиерата на филма в България е на 12 август 2005 г.
Кои са актьорите в „Островът“?
Главните роли са на Юън Макгрегър и Скарлет Йохансон, а до тях се появяват Джимон Хонсу, Шон Бийн, Стив Бушеми и Майкъл Кларк Дънкан.
Ще се качиш ли с Линкълн на влака за бягство?
Да, но знай на какво се качваш. „Островът“ е отлично започваща антиутопия, която по средата решава, че предпочита да бъде екшън, и Майкъл Бей изпълнява това решение с пълна сила. Ако в спокойна вечер ти се гледа динамична, зрелищна и все пак провокираща мисли фантастика, можеш да избереш и много по-зле. Само не очаквай накрая да е толкова умен, колкото беше в началото. Моята оценка: 7/10, като цяла точка от тях е на Стив Бушеми.