„Разстояние от пет крачки“ ревю: любов, в която най-големият жест е да не докоснеш другия
Има филми, за които още от плаката знаеш, че без носна кърпичка не си струва да сядаш пред екрана, и „Разстояние от пет крачки“ е точно такъв. Романтичната драма на Джъстин Балдони разказва за двама тийнейджъри с муковисцидоза, които заради болестта трябва да стоят на разстояние един от друг. Рецептата е позната, съставките понякога са прекалено захаросани, но Хейли Лу Ричардсън влага толкова сърце в ролята си, че е трудно да ѝ устоиш.
Предвидима, на моменти натрапчиво сантиментална тийн драма, която искрената и лъчезарна игра на Хейли Лу Ричардсън издига доста над средното ниво за жанра.
Информация за филма
| Original | Five Feet Apart |
|---|---|
| Режисьор | Justin Baldoni |
| В ролите | Haley Lu Richardson, Cole Sprouse, Moisés Arias, Kimberly Hébert Gregory, Parminder Nagra, Claire Forlani |
| Жанр | Романтични филми, Драми |
| Продължителност | 116 мин. |
| Държава | Американски филми |
За какво разказва „Разстояние от пет крачки“ без спойлери?
Стела Грант е на седемнайсет и в много отношения е съвсем обикновено момиче: не се разделя с лаптопа си и обожава най-добрите си приятели. Само че прекарва по-голямата част от времето си в болница, защото има муковисцидоза. Животът ѝ е подреден в списъци, правила и строга самодисциплина, всяко лекарство и всяка процедура имат своето място и час.
Този грижливо изграден ред се разклаща, когато се появява Уил Нюман, невъзможно чаровен пациент, който също живее с муковисцидоза. Между двамата почти веднага припламва флирт, но правилата са безмилостни: винаги трябва да пазят безопасна дистанция. Колкото по-силна става връзката им, толкова по-голямо е изкушението да пренебрегнат предписанията. Нещата се усложняват и от това, че Уил се бунтува срещу собственото си лечение, а Стела се опитва да го убеди да изживее живота си пълноценно. Големият въпрос е как да спасиш някого, когото дори не можеш да докоснеш.
Повече не е нужно да знаете предварително. Силата на филма и без това е в начина, по който разгръща тази проста, но жестока ситуация.
Идея, която боли сама по себе си
Честно казано, най-голямата находка на филма е заложена още в завръзката. Романтичните филми от десетилетия се крепят на целувката, прегръдката, хващането за ръка. Тук точно тези неща са забранени. Всеки момент, в който двамата герои биха се приближили един към друг, е едновременно романтичен и плашещ, защото зрителят знае много добре какво е заложено.
Това е изключително благодатен драматургичен капан и филмът го използва умно. Най-силните сцени са онези, в които любовта се изразява през разстоянието: с поглед, с малък изобретателен жест, с общ момент, който всъщност не може да бъде съвсем общ. Тогава „Разстояние от пет крачки“ наистина казва повече за желанието и отказа, отколкото средностатистическото заглавие в жанра.
Малка любопитна подробност: оригиналното заглавие говори за пет фута, а българското за пет крачки. Мерната единица е различна, но смисълът е един и същ: измеримо, жестоко пространство между двама души, което не е емоционално, а медицинско задължение.
Хейли Лу Ричардсън носи всичко на гърба си
Ако трябва да посоча една причина да гледате този филм, тя ще е Хейли Лу Ричардсън. Който я е гледал в „Columbus“, знае колко фино може да играе, а тук в доста по-масова среда тя доказва, че и момиче, обсебено от контрола и вкопчено в списъците си, може да бъде живо и обичано. Нейната Стела не е страдащ ангел, а забавен, дразнещ, упорит и съвсем истински човек. Когато плаче, не сценарият плаче вместо нея, а тя самата.
Коул Спраус в ролята на Уил получава класическия образ на недостъпното лошо момче: циничен, бунтар, пренебрегва правилата, а отвътре, разбира се, е много по-уязвим. След „Ривърдейл“ Спраус знае как да гледа мрачно към камерата и тук прави същото. Работи, но персонажът е много по-шаблонен от Стела и това той не успява напълно да преодолее.
От поддържащия състав Мойсес Ариас като По внася истинска топлина и хумор и е една от най-приятните изненади във филма. Кимбърли Хеберт Грегъри като Барб убедително изпълва ролята на строгата, но грижовна медицинска сестра: тя олицетворява правилата и въпреки това не можеш да я намразиш. Парминдър Награ като д-р Хамид и Клер Форлани като Мередит допълват актьорския състав с по-малко, но стабилно присъствие.
Джъстин Балдони и натискането на емоционалните бутони
Режисьор е Джъстин Балдони, когото мнозина познават като актьор, и си личи, че много иска едно: да се разплачете. Това е едновременно силата и слабостта на филма. Болничната среда, малките стаи, коридорите, тръбичките и апаратите убедително пресъздават света, в който живеят тези млади хора, и за щастие болестта не е просто декор, а наистина определя ежедневието на героите.
В същото време Балдони често не се доверява достатъчно на собствения си материал. Когато една сцена вече действа сама по себе си, идва още една сълзлива музикална подложка, още един забавен кадър, още една малко пренаписана реплика. Със своите 116 минути филмът осезаемо се проточва, а в средната третина има празни ходове, които по-стегнат монтаж спокойно би изрязал.
Визуално работата е коректна и изчистена, не се опитва да каже нещо грандиозно, а и няма нужда. Кадрите са топли, цветовете меки и всичко служи вниманието да остане върху лицата на двамата главни герои.
Къде филмът се подхлъзва?
Най-големият проблем е предвидимостта. Който е гледал няколко тийн романса за болест, горе-долу ще се досеща на какво емоционално влакче се качва. Филмът не се стреми да изненадва, а по-скоро минава по утвърдената дъга на жанра, само с една нова и находчива идея.
- Образът на Уил е твърде стъпил на жанровия шаблон и бунтът му често изглежда като поза, а не като истински вътрешен конфликт.
- Тонът на моменти е прекалено сладникав, а диалозите понякога звучат като извадени от сборник с цитати от социалните мрежи.
- Темпото е неравно и след силните сцени понякога идва пълнеж.
Въпреки всичко филмът не е циничен. Личи си, че приема темата и героите си на сериозно, и това има голямо значение. При такава история би било лесно болестта да се използва само като средство за изтръгване на сълзи, но „Разстояние от пет крачки“ поне се опитва да покаже какво означава да живееш с нея.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат силно емоционалните тийн романси и нямат нищо против филмът малко да ги манипулира, стига накрая да си поплачат с удоволствие. За феновете на Хейли Лу Ричардсън е задължителен.
- По-добре го пропусни, ако: Ако сте алергични към кича и предвидимите истории или търсите лек и весел филм за среща, по-добре стойте далеч от него.
Ако ти харесва, виж и: Вината в нашите звезди (2014), Всичко, всичко (2017), Ако остана (2014), A Walk to Remember (2002)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Разстояние от пет крачки“?
За двама тийнейджъри с муковисцидоза, Стела и Уил, които се влюбват в болницата, но заради болестта трябва да пазят дистанция и дори не могат да се докоснат.
Колко е дълъг филмът „Разстояние от пет крачки“?
Продължителността на филма е 116 минути.
Кой е режисьор на „Разстояние от пет крачки“ и кои са главните актьори?
Американският филм е режисиран от Джъстин Балдони. В главните роли са Хейли Лу Ричардсън (Стела) и Коул Спраус (Уил), а до тях участват Мойсес Ариас, Кимбърли Хеберт Грегъри и Парминдър Награ.
Какво е оригиналното заглавие на „Разстояние от пет крачки“?
Оригиналното заглавие на филма е Five Feet Apart.
Струва ли си да изхабите пакет носни кърпички?
„Разстояние от пет крачки“ няма да пренапише правилата на романтичната драма, а и не се опитва. Предвидим е, на места прекалено сладък, а режисурата на Джъстин Балдони понякога натиска емоционалните бутони по-настойчиво, отколкото трябва. И все пак в него има нещо много човешко: чудесна основна идея, която превръща забраненото докосване в напрежение, и Хейли Лу Ричардсън, която прави достоверна всяка сцена, в която се появява.
Ако в дъждовна вечер ви се гледа точно хубав филм за поплакване, можете да изберете и много по-зле. Само си пригответе кърпичките и не чакайте изненади. Емоциите обаче, колкото и да ги очаквате, пак ще ви настигнат.