Титан ревю: метал, плът и филм, който не се забравя
Има филми, които гледаш, и има филми, които гледат теб. Титан на Жулия Дюкурно определено е от втория вид: 108 минути те държи за гърлото, а после те пуска така, че усещаш следата дни наред. Това не е забавно кино в удобния смисъл на думата, но точно затова трябва да се говори за него.
Брутален, причудлив и изненадващо нежен телесен хорър, който разделя публиката, но който се настрои на неговата вълна, получава едно от най-дръзките кино преживявания в живота си.
Информация за филма
| Original | Titane |
|---|---|
| Режисьор | Julia Ducournau |
| В ролите | Vincent Lindon, Agathe Rousselle, Garance Marillier, Laïs Salameh, Mara Cissé, Marin Judas |
| Жанр | Драми, Трилъри, Филми на ужасите |
| Продължителност | 108 мин. |
| Държава | Белгийски филми, Френски филми |
За какво е Титан, ако изобщо може да се разкаже?
Филмът очертава територията си още със заглавието. Титанът е металът, който устоява на корозия, понася високи температури, има отлична якост на опън и точно затова се използва в медицината за метални протези. Този образ, сливането на метала с човешкото тяло, минава през целия филм и честно казано, повече от това не си струва да се издава предварително.
Какво може да се каже: в центъра е героинята на Агат Русел, която в надписите е назована красноречиво: Алексия / Адриен. Още това двойно име подсказва, че въпросите за идентичността, тялото и пола тук не са декор, а гръбнакът на филма. До нея Венсан Линдон играе Венсан и отношенията, които се развиват между двамата, са емоционалното ядро на историята.
Титан не е от филмите, чийто сюжет можеш да разкажеш на колегите в обедната почивка. По-скоро е преживяване, отколкото история: поредица от настроения, шокиращи образи и неочаквано тихи моменти. Който очаква линеен, логично сглобен трилър, ще бъде разочарован. Който е готов да пусне волана, го чака страхотно пътуване.
Жулия Дюкурно, голямата дама на френския телесен хорър
За онези, които са гледали филма ѝ Grave (Raw), името Дюкурно само по себе си е едновременно предупреждение и обещание. Там тя показа плашещата трансформация на тялото и желанията на младо момиче с такава сила, че част от зрителите буквално им ставаше лошо на прожекциите. Титан продължава в същата посока, само че още по-диво и с още по-малко компромиси.
Това, което прави Дюкурно наистина специална, не е шокът, а фактът, че зад шока винаги има нещо дълбоко човешко. При нея тялото не е просто плът, която се разпада или преобразява, а въпрос: кои сме, когато тялото ни не ни се подчинява? Какво значи да принадлежиш на някого? В Титан тази двойственост е още по-остра, защото до най-бруталните моменти стоят и най-трогателните.
Като режисьор тя е поразително уверена. Всеки кадър е преднамерен, а цветовете, светлината и ритъмът на монтажа са почти хипнотични. Може да не харесаш този филм, но никой не може да каже, че Дюкурно не знае точно какво прави.
Агат Русел и Венсан Линдон: две тела, една битка
Ролята на Агат Русел е от онези почти дебютни изпълнения, за които ще се говори години наред. Тя е физически и психически екстремна, често трябва да предаде всичко почти без думи и Русел се справя с плашеща интензивност. Тя е едновременно страшна, жалка и трогателна и именно тази тройственост дава на филма тягата му.
Венсан Линдон е един от най-надеждните и авторитетни актьори във френското кино и тук показва нещо наистина изненадващо. Героят му създава впечатление за корав мъж, който неуморно тренира тялото си, но под тази черупка се крие дълбоко наранен човек. Линдон не преиграва: с един поглед казва повече, отколкото други с цял монолог. Сцените между двамата са най-силните моменти във филма.
Сред второстепенните роли се появява и Гаранс Марийе, главната героиня от предишния филм на Дюкурно, Grave, така че почитателите на режисьорката ще се зарадват да я видят отново в този свят. Актьорския състав допълват Лаис Саламе, Мара Сисе, Марен Жюда, Дионг-Кеба Таку и Мириам Акедиу, последната в ролята на майката на Адриен.
Какво впечатлява: образ, звук и дързост
Визуално Титан е първокласен. Мазният, неонов, метален свят е едновременно красив и отвратителен и филмът съзнателно играе с това напрежение. Дюкурно снима телата и машините така, сякаш са две форми на един и същи материал, и тази визуална идея бавно пълзи под кожата на зрителя.
Звукът е също толкова силен. Ревящите двигатели, звуците на кости и метал, внезапните тишини служат да усетиш физически това, което виждаш. Със слушалки или в добро кино това е отделно преживяване, а у дома, докато половината ти внимание е в телефона, филмът губи много от силата си.
- Най-голямото достойнство: филмът не се сдържа в нищо.
- Изненадата: зад шока се крие истинска, болезнена нежност.
- Стилът: нито за миг не може да се сбърка с работата на друг режисьор.
Къде металът се огъва?
Не бих бил честен, ако кажа, че Титан е безупречен. Първата и втората половина на филма се движат с осезаемо различно темпо и в различен тон и тази смяна ще извади мнозина от потапянето. Който след дивото, жестоко начало очаква същия ритъм, може да намери продължението за бавно.
Логиката също не е силната страна на филма. Дюкурно работи по-скоро с логиката на съня, отколкото с рационално разказване, и ако при всеки обрат се питаш как изобщо е възможно това, няма да му се насладиш. Затова дадох на историята по-малко точки от останалите елементи: символиката е богата, но сюжетът на места е по-скоро повод за образите и чувствата.
И разбира се, има най-очевидния риск: това е филм за възрастни и е изключително натуралистичен. В него има няколко сцени, които мнозина ще изтърпят със затворени очи, и това не е учтиво предупреждение. Ако трудно понасяте откровеното показване на телесни наранявания, Титан ще бъде мъчение.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат европейското авторско кино, което разчупва границите, телесния хорър и които Grave или филмите на Кроненбърг не са отблъснали, а са омагьосали.
- По-добре го пропусни, ако: Който търси лека вечерна разтуха, не понася графично насилие и телесни наранявания или очаква от всеки филм ясна и логична история, по-добре да стои далеч.
Ако ти харесва, виж и: Grave (2016), Crash (1996), Tetsuo: The Iron Man (1989), Videodrome (1983), Under the Skin (2013)
Често задавани въпроси
Кой е режисьор на Титан?
Титан е дело на френската режисьорка Жулия Дюкурно, която стана известна с филма Grave (Raw).
Колко е дълъг Титан?
Филмът е с продължителност 108 минути.
Подходящ ли е Титан за деца и тийнейджъри?
Не. Това е изключително натуралистичен филм за възрастни, който в никакъв случай не е за гледане с деца и тийнейджъри.
Кой играе в Титан?
В главните роли са Агат Русел (Алексия / Адриен) и Венсан Линдон (Венсан), а до тях участват Гаранс Марийе, Лаис Саламе, Мара Сисе, Марен Жюда, Дионг-Кеба Таку и Мириам Акедиу.
Какъв жанр е Титан?
Белгийско-френска копродукция, която смесва драма, трилър и хорър със силни елементи на телесен хорър.
Ще издържиш ли хватката на Титан?
Титан не иска да се хареса на всички и това е най-голямата му сила. Жулия Дюкурно е направила филм, който едновременно провокира, отвращава и трогва, а Агат Русел и Венсан Линдон играят така, че след това е трудно да се върнеш към хладкото средно кино. Ако стомахът ти го понася и си отворен за необичайно, сънищно преживяване, филмът е задължителен. Ако се колебаеш, първо изгледай трейлъра и бъди честен със себе си: филмът ще бъде само по-тежък от него. За мен отговорът е категорично да, следата от метала остана с мен дни наред.