Ревю · Премиера: 25.09.2009 г.

„В небето“ ревю: балонното чудо на Pixar, което разбива сърцето ти за десет минути

В началото на „В небето“ има един момент, в който възрастни хора започват да ровят за носна кърпичка заради анимационен филм и изобщо не се срамуват. Филмът на Пийт Доктър разказва за 78-годишен самотен вдовец, който буквално вдига къщата си във въздуха и отлита с нея. Идеята е толкова щура, че само Pixar би посмяло да я приеме толкова насериозно, и точно затова резултатът е незабравим.

Информация за филма

Една къща, хиляди балони и една забравена мечта

Карл Фредриксен е на 78 години и след смъртта на съпругата си живее затворено и самотно. Всички парцели около старата му къща вече са изкупени от една компания, която, разбира се, е хвърлила око и на неговия дом. Карл обаче не може да се раздели с него: стените са пълни със спомени, сред които и снимка, над която двамата със съпругата му са мечтали как един ден ще отидат до най-големия водопад на света. От това пътуване така и нищо не излиза.

Следва обратът, който дава и плаката на филма: Карл, използвайки опита си на бивш продавач на балони, само за една нощ накачва къщата си с балони и на сутринта, точно преди да го откарат в старчески дом, просто се издига с нея в небето. Посока Южна Америка. Проблемът е само един: в къщата има и гратисчия. Едно момче, което се е оказало на грешното място в грешния момент. Или на правилното място в правилния момент, зависи как го погледнеш.

Повече няма да издавам, защото едно от големите удоволствия на „В небето“ е, че непрекъснато изненадва. Сигурно е едно: онова, което започва като бягството на един намусен дядо, се превръща в приключенски филм, и то такъв, който удря различно, когато го гледаш като дете и като възрастен.

Онези първи десет минути, за които всички говорят

Няма да издавам подробности, но трябва да се спомене: началото на филма е един от най-смелите ходове в съвременната анимация. Pixar стартира семейна комедия с увертюра, която по-скоро би подхождала на драма за възрастни. Почти без думи, само с образи и музика, тя разказва нещо, което много филми не успяват да кажат толкова ясно и за два часа.

Благодарение на тази смелост Карл не е смешен старец, на когото се присмиваме, а човек, когото разбираме. Зад всяко негово мърморене, зад всеки инат жест стои нещо, което и ние носим със себе си. Оттук нататък летящата къща не е гег, а едновременно скръб, инат и надежда. Рядко се случва в анимационен филм един сноп балони да означава толкова много.

Гласове, които вдъхват живот на героите

Ед Аснър като Карл Фредриксен е абсолютно попадение. Гласът му е дрезгав и сприхав, но някъде дълбоко в него се крие топлина, а точно тя е нужна, за да не стане Карл антипатичен. През цялото време усещаш, че този сърдит старец някога е умеел да обича истински.

Джордан Нагай като Ръсел е перфектният контрапункт: ентусиазиран, бъбрив, малко дразнещ, точно като истинско дете. Динамиката между двамата, мрачният старец и безкрайно оптимистичното хлапе, е двигателят на филма. Кристофър Плъмър, когото мнозина помнят от „Звукът на музиката“, придава особена тежест на историята като гласа на Чарлз Мънц, но за него, за да няма спойлери, ще замълча.

Отделна похвала заслужава Боб Питърсън, който озвучава и Дъг, и Алфа и прави и двамата запомнящи се. Делрой Линдо като Бета и Джером Ранфт като Гама също обогатяват компанията, а Джон Раценбергер, талисманът на Pixar, отново се появява в малка роля, този път като бригадира Том.

Пийт Доктър, режисьорът, който разбива сърца

Пийт Доктър вече беше доказал с „Таласъми ООД“, че умее да разказва на деца така, че и възрастните да се разчувстват. „В небето“ издига това умение до връх. Доктър не се страхува от бавните, тихи моменти и, което е още по-важно, вярва на публиката си. Не обяснява прекалено, не ни натрапва всяка емоция, просто оставя образите да работят.

Ритъмът също е майсторски. Филмът е 96 минути и в тях се побират драма, слапстик, приключенско напрежение и куп абсурден хумор. Въпреки това не изглежда претъпкан, защото всяка шега и всяка екшън сцена е свързана с емоционалния път на Карл. Точно това по-слабите анимации така и не научават: зрелищността има стойност само когато държим на някого, докато я гледаме.

Цветове, балони и мелодия, която не те пуска

Визуално „В небето“ е игрива книжка с картинки. Ъгловатите и заоблените форми на героите сами по себе си са характеристика: квадратната глава на Карл казва всичко за неговия инат. Къщата, носеща се под пъстрия облак от балони, е един от най-емблематичните образи, които анимацията ни е давала, а южноамериканският пейзаж изглежда великолепно.

Музиката заслужава отделна глава. Основната тема на филма е проста валсова мелодия, която първо е мила, а после, връщайки се отново и отново, става все по-болезнена и все по-красива. Голяма част от началния монтаж стои или пада с тази музика, и тя определено стои. Ако седмица по-късно още си я тананикате, не се изненадвайте.

Къде балонът леко се олюлява?

Ако трябва да се заям, а малко ми се иска, бих казал, че втората половина на места е по-скоро класически приключенски филм, отколкото бихме очаквали след началото. Онази гениална емоционална дълбочина, с която тръгва „В небето“, понякога отстъпва място на гонитбите и слапстика. За децата това е идеално, но възрастният зрител за миг може да усети липсата на тихата магия, с която филмът го е спечелил.

Но това наистина е дреболия. Дори в по-динамичните си части „В небето“ знае накъде върви, а сърцето му през цялото време си остава на мястото.

За кого е?

• За теб е, ако: За всеки, който обича филмите на Pixar, трогателното семейно кино или просто едно хубаво приключение. Особено подходящ за гледане от няколко поколения заедно, с баби и дядовци.
• По-добре го пропусни, ако: За онези, които очакват от анимацията само лека, безгрижна клоунада и не искат един анимационен филм да говори за загуба и пропуснати мечти.

Ако ти харесва, виж и: Таласъми ООД (2001), УОЛ-И (2008), Играта на играчките 3 (2010), Отвътре навън (2015), Коко (2017)

Често задавани въпроси

За какво разказва „В небето“?

78-годишният вдовец Карл Фредриксен само за една нощ издига къщата си във въздуха с балони и потегля към Южна Америка, за да осъществи общата мечта със съпругата си за най-големия водопад на света. По пътя го придружава едно момче, промъкнало се като гратисчия.

Кога излиза „В небето“ в България?

Филмът тръгва по българските кина на 25 септември 2009 г.

Колко е дълъг „В небето“?

Продължителността на „В небето“ е 96 минути.

Кой е режисьор на „В небето“?

Режисьор на филма е Пийт Доктър.

Кои са гласовете в оригиналната версия на „В небето“?

Карл Фредриксен е озвучен от Ед Аснър, Чарлз Мънц от Кристофър Плъмър, Ръсел от Джордан Нагай, а Дъг и Алфа от Боб Питърсън.

Какво е оригиналното заглавие на „В небето“?

Оригиналното заглавие е Up. Това е американска анимационна комедия и семеен приключенски филм.

Ще се качиш ли още веднъж в къщата на Карл?

Ако някога си го гледал, знаеш отговора: да, и пак ще се разчувстваш. А ако по някаква причина си го пропуснал, не отлагай повече. „В небето“ е онзи рядък анимационен филм, който дава на децата прекрасно приключение, а на възрастните тихо и болезнено красиво напомняне, че мечтите не бива да остават на рафта. Приготви си кърпичка и остави балоните да те отнесат.

Оценка: 9,5/10 · История 9 · Актьорска игра 9 · Режисура 10 · Визия 9 · Музика и звук 10 · Емоции 10