Ирландецът ревю: тричасовото сбогуване на Скорсезе с гангстерското кино
Във всеки гангстерски филм идва момент, в който стрелбата вече не е интересна. Интересна става тишината след нея. Ирландецът е изцяло за тази тишина: за 209 минути Мартин Скорсезе показва какво остава от човек, който цял живот е натискал спусъка вместо другите. Бавен, горчив, понякога изпитание за търпението и точно затова незабравим.
Ирландецът не е най-забавният филм на Скорсезе, но може би е най-мъдрият: последната, разтърсваща равносметка на един жанр.
Информация за филма
| Original | The Irishman |
|---|---|
| Режисьор | Martin Scorsese |
| В ролите | Robert De Niro, Al Pacino, Joe Pesci, Harvey Keitel, Ray Romano, Bobby Cannavale |
| Жанр | Криминалета, Драми, Исторически филми |
| Продължителност | 209 мин. |
| Държава | Американски филми |
Ветеранът, който боядисва къщи
В центъра на филма е Франк Шийрън, ветеран от Втората световна война, който в следвоенна Америка застава в услуга на организираната престъпност. Изпълнител, наемен убиец, човек, на когото може да се разчита. Точно такъв, какъвто най-прочутите фигури на XX век обичат да държат близо до себе си. През неговите очи виждаме как мафията, профсъюзите и голямата политика се преплитат и как всичко това води до една от най-големите неразкрити мистерии в американската история: изчезването на легендарния профсъюзен лидер Джими Хофа.
Който познава реалната история, знае, че съдбата на Хофа и до днес е отворен въпрос. Скорсезе обаче не прави трилър от тази загадка и това не е разследване. По-скоро е хроника: бавно течаща изповед, обхващаща десетилетия, в която въпросът не е какво се е случило, а на каква цена.
Няма да издавам нищо съществено, но ще кажа едно: ако очаквате динамичен мафиотски екшън, сте сбъркали адреса. Този филм си спомня, претегля и много рядко бърза.
Последната среща на легендите
Да започнем с очевидното: Робърт Де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши в един филм, режисиран от Скорсезе. Ако някой го беше казал десет години по-рано в кръчма пълна с киномани, щяха да му се изсмеят. И въпреки това се случи.
Де Ниро като Франк Шийрън е по-сдържан от всякога. Това не е избухливият герой от Шофьор на такси, а човек, който винаги стои на заден план и действа само когато му кажат. Тази пасивност е същността на филма и Де Ниро я носи безупречно. Погледът му често казва повече от всеки диалог.
Ал Пачино като Джими Хофа е двигателят на филма. Шумен, суетен, забавен, инат, за миг минава от смешното към трагичното. Тук Пачино най-сетне отново крещи с причина и всяка негова сцена вкарва енергия в историята.
Най-голямата изненада обаче е Джо Пеши като Ръсел Буфалино. Който го помни от Добри момчета или Казино, очаква бомба със закъснител. Вместо това получаваме тиха, почти бащинска фигура, чието спокойствие плаши хиляди пъти повече от всеки изблик на гняв. За мен това е една от най-добрите роли в кариерата на Пеши.
Второстепенните роли също са силни: Харви Кайтел като Анджело Бруно, Рей Романо като Бил Буфалино, Боби Канавале като Скини Рейзър, а Стивън Греъм като Антъни „Тони Про“ Провенцано оставя запомнящо се присъствие. Анна Паquin играе възрастната Пеги Шийрън и макар ролята да е оскъдна откъм реплики, присъствието и погледът ѝ са моралното огледало на филма.
Скорсезе, който вече не се възхищава на гангстерите
Творчеството на Мартин Скорсезе е пълно с гангстери и нека си признаем, че навремето тези филми бяха малко влюбени в темата си. Енергията на Добри момчета, парите, властта, блясъкът бяха привлекателни, дори когато накрая идваше падението.
Ирландецът, обратно, е филм на зрелостта в най-хубавия смисъл. Тук Скорсезе вече не показва блясък, а последици. Насилието е бързо, грозно и почти бюрократично. Смъртта не е драматична кулминация, а поредната задача в списъка. Тази хладина в началото изненадва, после започва да тежи все повече и точно това е целта.
Режисурата е уверена и неторопелива. Скорсезе не се страхува от дълги сцени, от паузи, от привидно незначителни разговори. На търпеливия зрител именно тези моменти дават най-много.
Какво работи и какво е изпитание
Какво според мен работи отлично:
- Актьорският ансамбъл: рядко се вижда толкова много легенди да играят така дисциплинирано и с такова внимание един към друг.
- Тонът: филмът постепенно потъмнява, а последната част удря силно емоционално.
- Хуморът: изненадващо често има на какво да се засмееш, особено в сцените с Пачино и второстепенните герои. Хумор тръпчив и сух, но действа.
- Историческият фон: преплитането на мафия и политика е увлекателно и показано достоверно.
И какво може да ви изпита:
- Продължителността: 209 минути, тоест почти три часа и половина. Няма как да се украси, първият час е по-бавен и има сцени, които спокойно можеха да бъдат съкратени.
- Подмладяването: актьорите играят героите си в няколко етапа от живота им и по-младите версии не винаги убеждават. Лицето е младо, но движенията често издават възрастта. Мен след време престана да ме дразни, но в началото ме изваждаше от историята.
- Темпото: който очаква устрема на Добри момчета, ще остане разочарован. Това е друг филм с друго настроение.
Цената на греха, която никой не плаща вместо теб
Истинската тема на Ирландецът за мен не е мафията, нито изчезването на Хофа. Тя е самотата. Какво става с човек, който цял живот е изпълнявал заповеди, бил е верен на грешните хора и междувременно е изгубил онези, които наистина са имали значение.
Затова е важна и фигурата на Пеги: погледът на дъщерята съпровожда живота на Франк и го съди дори когато тя не казва нито дума. Малко гангстерски филми се осмеляват толкова открито да погледнат празнотата, която светът на лоялността и насилието оставя след себе си.
Последната част е тиха, болезнена и много човешка. Няма да кажа повече, но според мен това е най-силната част на филма и тя придава смисъл, със задна дата, и на по-бавните минути.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат бавно изграждащи се драми, съсредоточени върху героите, ценят творчеството на Скорсезе и искат да видят последния голям общ танц на Де Ниро, Пачино и Пеши.
- По-добре го пропусни, ако: Ако очаквате динамичен гангстерски екшън или трудно издържате три часа и половина на едно място, този филм ще бъде сериозно предизвикателство.
Ако ти харесва, виж и: Добри момчета (1990), Казино (1995), Кръстникът (1972), Имало едно време в Америка (1984), От другата страна (2006)
Често задавани въпроси
За какво разказва Ирландецът?
През очите на Франк Шийрън, ветеран от Втората световна война, а после изпълнител и наемен убиец на организираната престъпност, филмът показва мафиотския свят на следвоенна Америка и загадъчното изчезване на профсъюзния лидер Джими Хофа.
Колко е дълъг Ирландецът?
Филмът е с продължителност 209 минути, тоест почти три часа и половина.
Кой е режисьор на Ирландецът?
Режисьор на филма е Мартин Скорсезе.
Кои актьори участват в Ирландецът?
В главните роли са Робърт Де Ниро (Франк Шийрън), Ал Пачино (Джими Хофа) и Джо Пеши (Ръсел Буфалино), а до тях играят Харви Кайтел, Рей Романо, Боби Канавале, Анна Паquin и Стивън Греъм.
Струва ли си да отделите цяла вечер за Ирландецът?
Да, но само ако наистина я отделите. Ирландецът не може да се гледа с половин око и телефон в ръка, защото тогава ще видите само един дълъг и бавен мафиотски филм. Ако обаче седнете, изключите всичко и оставите Скорсезе да разказва със собственото си темпо, ще получите филм, който ще ви държи в главата си дни наред.
Не е най-забавният гангстерски филм, който съм гледал, но е един от най-честните. Един режисьор и трима актьорски гиганти заедно поглеждат назад към жанра, който навремето самите те превърнаха в легенда, и не харесват това, което виждат. Това прави Ирландецът специален: той не празнува, а се отчита. За мен е задължителен за всеки, който обича киното сериозно.