La Bataille de Gaulle : L'Âge de fer, предварително ревю: 160 минути инат, когато Франция вече е сложила оръжие
През лятото на 1940 г. Франция се предава, но един непознат генерал отказва. 160-минутната документална драма на Антонен Бодри разказва за човека, който от Лондон се опитва да убеди света, че войната още не е свършила. На хартия филмът има всичко нужно за сериозна, мащабна историческа творба.
Амбициозен и дързък проект, който, ако избегне музейния патос, може да се окаже един от най-силните исторически филми на годината.
Информация за филма
| Режисьор | Antonin Baudry |
|---|---|
| В ролите | Simon Abkarian, Simon Russell Beale, Florian Lesieur, Benoît Magimel, Loic Corbery, Anamaria Vartolomei |
| Жанр | Документални драми |
| Продължителност | 160 мин. |
| Държава | Френски филми, Белгийски филми, Американски филми |
За какво става дума, без спойлери: един човек срещу поражението
Отправната точка е проста и жестока. През 1940 г. Франция рухва, подписва примирие и изглежда, че историята е затворила въпроса с един замах на перото. Сред този хаос само един човек отказва да приеме поражението: Шарл дьо Гол, когото тогава почти никой не познава. Сам, въпреки всички шансове, той бяга в Лондон, за да убеди оттам света, че борбата не е приключила и Франция не е загубена.
Според описанието обаче филмът не се ограничава с портрет на един човек. В Англия, Франция и Африка постепенно излизат на сцената съпротивителите, работещи в сянка, бунтуващи се гимназисти и решителни войници. Тази многопластова структура според мен е най-интересното обещание на проекта. Няма да гледаме раждането на паметник, а как един упорит глас бавно се превръща в движение.
Кои точно са фигурите от второстепенните линии и накъде ще поеме историята, преди премиерата не знаем. От учебниците по история, разбира се, подозираме докъде ще стигне войната, но гледната точка на филма, акцентите и залозите му засега остават тайна.
Антонен Бодри: дипломат на режисьорския стол
Името на режисьора Антонен Бодри може би не говори много на широката публика, но си струва да го следим. Предишният му филм, Le Chant du loup, беше стегнат френски трилър, развиващ се на подводница, и доказа, че Бодри умее да работи в тясно пространство и изнервящо темпо, без да се плаши от голям продуцентски мащаб.
Още по-интересно е, че Бодри идва от света на дипломацията. За филм, в който основното оръжие не е пушката, а убеждаването, преговорите и политическият блъф, това е отлична поличба. Месеците на Дьо Гол в Лондон са преди всичко война с думи, водена в кабинети и пред радиомикрофони. Ако някой знае как да заснеме масата за преговори като бойно поле, това може да е той.
Въпросът по-скоро е дали трилърната стегнатост ще оцелее в 160-минутно историческо платно, което обхваща няколко континента. Този жанр лесно натежава и именно тук всичко ще се реши.
Актьорският състав: френски елит и британска тежка артилерия
Още на пръв поглед списъкът е силен. Симон Абкарян е харизматичен актьор с тежко присъствие, познат на международната публика още от Казино Роял. Беноа Мажимел е сред най-надеждните тежкари на френското кино, който още в Пианистката показа колко много може да каже с един-единствен поглед. Анамария Вартоломей след Събитието се превърна в едно от най-вълнуващите лица сред младите френски актриси.
От британска страна Саймън Ръсел Бийл е театрална легенда, в чиято уста всяка реплика натежава, а Том Мисън умее да изиграе малко изтънчените, малко ироничните англичани. До тях са Флориан Льосьор, Лоик Корбери, Нилс Шнайдер, Карим Леклу и Кейси Мотет Клайн: пъстър екип, който пасва чудесно на разказ с много линии.
Кой кого играе, преди премиерата няма да уточнявам, но с подобен състав актьорската игра може да е здравата основа, върху която филмът да стъпи, дори ако сценарият тук-там се препъне.
Какво може да го превърне в нещо повече от поредния костюмен учебник?
Пазарът на филми за Втората световна война е пренаситен, а биографичните филми за велики държавници имат неловкия навик да се кланят твърде ниско пред героя си. Причините все пак да съм оптимист са няколко конкретни неща:
- Гледната точка: според описанието тук Дьо Гол е все още непознатият генерал, а не по-късната икона. Аутсайдерът, когото никой не взема насериозно, винаги е по-добър драматичен материал от готовата легенда.
- Хорът: линията на бунтуващите се гимназисти и безименните съпротивители може да придаде човешки мащаб на голямата политика.
- Географията: триъгълникът Лондон, окупирана Франция и Африка може да покаже с рядка пълнота, че Съпротивата не се е родила на едно място.
- Копродукцията: френско-белгийско-американското сътрудничество подсказва, че не става дума за камерна пиеса, а за кино с международен мащаб.
Ако тези четири елемента се подредят, може да се получи филм, който говори едновременно за историята и за вечния въпрос колко струва инатът на един човек, когато всички останали вече са се отказали.
Къде може да се подхлъзне? Рисковете
Да започнем с очевидното: 160 минути. Това не е кратко, а при документалната драма дължината е нож с две остриета. Тя може да даде простор на героите и на бавното изграждане, но лесно може и да се разпилее, ако второстепенните линии не получат достатъчно тежест или ако основната се крепи на твърде много говорене.
Вторият риск е самият жанр документална драма. Тази форма често поставя вярността към събитията пред драматичната дъга и тогава зрителят получава по-скоро реконструкция, отколкото преживяване. При френска продукция за ключова фигура от националния мит се прокрадва и изкушението за героизиране.
И накрая: разказът в няколко линии работи само ако всяка от тях изглежда еднакво важна. Ако гимназистите или войниците от африканския фронт останат просто илюстрации около големите речи на Дьо Гол, филмът ще загуби онова, което според описанието е най-оригиналното в него.
Визия, звук и суровата страна на войната
Всичко подсказва, че войната тук няма да е стерилен, плакатен фон, а ще има и твърди, сурови моменти. Това е добре за подобна тема: Съпротивата не е била романтично приключение, а смъртно опасно и често кърваво начинание.
Съдейки по предишния филм на Бодри, можем да очакваме и сериозна работа със звука и напрежението. В история, в която самото радиопредаване е оръжие, драматургичната роля на звука може да е особено важна. Режисьорът вече веднъж доказано владее този терен, така че тук съм наистина любопитен.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат сериозни, мащабни исторически филми и са харесали политическата драма на Darkest Hour или военното напрежение на „Дюнкерк“. За почитателите на френските актьори е почти задължителен.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които се плашат още от цифрата 160 минути и чакат динамичен екшън с битки. Не е и филм за деца, предвид суровите военни моменти.
Ако ти харесва, виж и: Darkest Hour (2017), Дюнкерк (2017), Valkyrie (2008), Речта на краля (2010)
Често задавани въпроси
За какво разказва La Bataille de Gaulle : L'Âge de fer?
През 1940 г., след краха на Франция и примирието, Шарл дьо Гол, тогава още непознат генерал, бяга в Лондон, за да продължи борбата, докато в Англия, Франция и Африка се появяват съпротивители, бунтуващи се гимназисти и решителни войници.
Колко е дълъг филмът?
Филмът е с продължителност 160 минути.
Кой е режисьор на филма?
Режисьор е Антонен Бодри.
Кои актьори участват във филма?
Сред тях са Симон Абкарян, Саймън Ръсел Бийл, Беноа Мажимел, Анамария Вартоломей, Нилс Шнайдер, Карим Леклу, Том Мисън, Флориан Льосьор, Лоик Корбери и Кейси Мотет Клайн.
Струва ли си 160 минути заради инатът на един генерал?
Според мен да, поне всички знаци сочат натам. Силен международен състав, режисьор, който вече се е доказал в напрегната камерна драма, и история, която започва в момента на поражението, а не на победата. Именно това е най-добрата отправна точка: много по-вълнуващо е да гледаш как някой се превръща в легенда, отколкото как вече е роден такава.
Рисковете са реални, дължината и документалната форма лесно могат да натежат, но на подобно амбициозно начинание по-скоро стискам палци, отколкото да мърморя предварително. Очакваната ми оценка е около стабилни 7,5, с уговорката, че ако Бодри намери баланса между голямата политика и безименните съпротивители, спокойно може да прескочи 8.