Маями Вайс ревю: потното, неоново и неразбрано ченгеджийско кино на Майкъл Ман
Който през 2006 г. отиде на кино с очакване за пастелни сака, розови фламинго и синтпоп хитове, остана жестоко разочарован. „Маями Вайс“ на Майкъл Ман не е носталгично парти, а мрачен, влажен, нощен полицейски филм, който по-скоро гради атмосфера, отколкото разказва история. И колкото повече години минават, толкова по-ясно става, че това не е било грешка, а съзнателен избор.
Несъвършен, хладен и понякога дразнещо затворен филм, но с атмосфера, на каквато малко екшъни изобщо се осмеляват.
Информация за филма
| Original | Miami Vice |
|---|---|
| Режисьор | Michael Mann |
| В ролите | Colin Farrell, Jamie Foxx, Naomie Harris, 巩俐, John Ortiz, Ciarán Hinds |
| Жанр | Екшън филми, Криминални, Трилъри |
| Продължителност | 132 мин. |
| Държава | Германски филми, Американски филми |
Къде да гледам Маями Вайс?
| С абонамент |  Netflix |
|---|---|
| Под наем |  Apple TV Store |
| За покупка | Apple TV Store |
Две ченгета, една акция под прикритие и едно лошо решение
Изходната ситуация е класическа. Сони Крокет (Колин Фарел) и Рикардо Тъбс (Джейми Фокс) са детективи от Маями, с които и поотделно не е лесно, а заедно са направо взривоопасни. Новата им задача изисква Тъбс да проникне в наркомрежа в Южна Флорида, за да бъдат заловени хората, отговорни за три убийства.
Известно време всичко върви като по ноти, после идва грешката, без която нямаше да има филм: Крокет се влюбва в Изабела, съпругата на един от търговците на оръжие и наркотици, изиграна от Гон Ли. Оттук нататък работата и личният живот се преплитат, а филмът бавно се плъзга от полицейска история към нещо по-меланхолично, към любовен ноар.
Повече не е нужно да знаете предварително. „Маями Вайс“ не е известен с хитроумните си обрати, а с начина, по който разказва това, което разказва.
Забравете пастела: това не са осемдесетте
Филмът е версия за голям екран на легендарния сериал от осемдесетте, превърнат в икона от Дон Джонсън и Филип Майкъл Томас, а Майкъл Ман тогава беше негов продуцент. Точно затова изненадата беше толкова голяма, когато Ман изхвърли почти всичко, което публиката свързваше с името.
Няма ирония, няма самопародия, няма намигане към зрителя. Образът е зърнест, дигитален, нощен, облаците са бурни, морето е тъмно, клубовете са задимени. Тук Маями не е слънчев рай, а влажен, задушен и опасен възел, през който парите и дрогата текат като вода.
Честно казано, първия път и аз гледах с недоумение. При второто гледане обаче разбрах, че това не е филмов римейк на сериала, а лична визия на режисьора за това как би изглеждал този свят, ако го вземем на сериозно. А това е смел ход за голямо летен филм на студио.
Фарел, Фокс и една незабравима Гон Ли
Крокет на Колин Фарел е мустакат, рошав и немногословен тип, който казва повече с един дълъг поглед, отколкото с цял монолог. Мнозина го намериха за прекалено скован, но според мен точно в това е смисълът: човек, който бяга в работата си, докато една жена не го изтръгне оттам.
Тъбс на Джейми Фокс е по-сдържан и по-приземен, той е трезвата половина на двойката. Не получава толкова пространство, колкото заслужава, и това е един от големите недостатъци на филма. Който е гледал Фокс в предишния филм на Ман, „Collateral“, знае на какво е способен в ръцете на този режисьор.
Най-голямата изненада е Гон Ли. Нейната Изабела е едновременно хладна и уязвима, а сцените ѝ с Фарел са емоционалното ядро на филма. Около тях Наоми Харис (Труди Джоплин), Джон Ортис (Хосе Йеро), Киърън Хайндс (агентът от ФБР Фухима), Джъстин Теру (Зито) и Бари Шабака Хенли (лейтенант Кастильо) образуват стабилен и убедителен поддържащ състав. Ортис е особено добър като непредсказуемия и неприятен Йеро.
Майкъл Ман, майсторът на атмосферата
Името на Майкъл Ман е задължително четиво за всеки почитател на криминалното кино. Още от „Heat“ знаем, че никой не снима градска нощ, престрелки и мъжка самота като него. „Маями Вайс“ е може би най-радикалното произведение в този стил.
Камерата често следва героите от ръка, влиза направо в средата на сцените, без дълги въведения. Диалозите са пълни с професионален жаргон и Ман не си прави труда да обяснява всичко. Някои това ги изважда от филма, мен обаче ме засмуква: усещането е, че наистина седим до агент под прикритие, който не може да си позволи да разбере погрешно нито една дума.
А когато престрелките дойдат, те удрят с огромна сила. Звукът им е глух, твърд, истински, в тях няма никакъв хореографиран блясък. В това отношение Ман продължава да е ненадминат.
Къде машината засича
Продължителността от 132 минути се усеща. Средната част, в която филмът се съсредоточава върху любовната линия, за едни ще бъде мечтателно красива, а за други просто бавна. Аз съм някъде по средата: обожавам атмосферата, но трябва да призная, че в един момент гледането прилича повече на потапяне, отколкото на напрежение.
Другият проблем е дълбочината на героите. Крокет и Тъбс са далеч по-малко живи образи, отколкото актьорите биха могли да изградят. Ман толкова старателно избягва мелодрамата, че понякога убива и емоцията в тях. Връзката между Тъбс и Труди например заслужаваше повече внимание.
- Силни страни: несравнима атмосфера, брутално достоверен екшън, внушителни образи.
- Слаби страни: тънко изградени герои, проточена среда, студен тон.
Как е остарял за двайсет години?
Изненадващо добре. Дигиталната картина, която навремето мнозина намираха за грозна и евтина, днес е учебников пример за това как технологията може да се превърне в стил. Много по-късни филми и сериали продължават тази нощна, зърнеста, неонова естетика.
„Маями Вайс“ е от онези филми, които при излизането си са били неразбрани, а после около тях бавно се изгражда култ. Никога няма да бъде любимец на всички, но който веднъж бъде хванат от атмосферата му, се връща към него редовно, най-вече късно вечер, при спуснати щори.
За кого е?
- За теб е, ако: За почитателите на Майкъл Ман, за любителите на атмосферни криминални филми за възрастни и за всеки, който харесва екшън, който по-скоро те държи във въздуха и те притиска, отколкото обяснява.
- По-добре го пропусни, ако: Който търси лекото и шарено настроение на сериала от осемдесетте или иска динамичен приятелски полицейски филм с много шеги, ще бъде разочарован.
Ако ти харесва, виж и: Heat (1995), Public Enemies (2009), To Live and Die in L.A. (1985), Training Day (2001), Sicario (2015)
Често задавани въпроси
За какво разказва филмът „Маями Вайс“?
Двама детективи от Маями, Сони Крокет и Рикардо Тъбс, проникват под прикритие в наркомрежа в Южна Флорида, за да заловят престъпниците, отговорни за три убийства. Нещата се усложняват, когато Крокет се влюбва в съпругата на търговец на оръжие и наркотици.
Колко е дълъг „Маями Вайс“?
Филмът е с продължителност 132 минути.
Кой е режисьор на „Маями Вайс“?
Режисьор на филма е Майкъл Ман.
Кои са главните актьори в „Маями Вайс“?
Колин Фарел играе Сони Крокет, Джейми Фокс е Рикардо Тъбс, а до тях се появяват Гон Ли, Наоми Харис, Джон Ортис, Киърън Хайндс, Джъстин Теру и Бари Шабака Хенли.
Струва ли си днес отново да се гмурнем в мрачния Маями на Ман?
Да, но само в подходящото настроение. „Маями Вайс“ не е филм, който се гледа в неделя следобед с едно око, докато превърташ телефона. Пред него трябва да седнеш късно вечер, в тъмна стая, с хубав звук, и да оставиш задушната, трептяща нощ да те погълне. Ако го направиш, ще получиш впечатляващ, характерен полицейски филм, въпреки всичките му недостатъци, и по-смел от повечето високобюджетни екшъни. Ако обаче чакаш бързи шеги и пастелна носталгия, по-добре остани при стария сериал. При мен това е силна седмица, а за атмосферата има и допълнителна точка.