„Пропукване“ ревю: съдебната шахматна партия между Антъни Хопкинс и Райън Гослинг, в която убиецът се усмихва последен?
Има един особен вид трилъри, в които още от първите минути знаем кой е убиецът, и точно това ги прави истински изнервящи. „Пропукване“ е точно такъв филм: въпросът не е кой е натиснал спусъка, а как изобщо може да се докаже това. А сблъсъкът между Антъни Хопкинс и Райън Гослинг е удоволствие, заради което и днес си струва да извадите този филм от 2007 г.
Умен, елегантен и наистина забавен съдебен трилър, чието най-силно оръжие е играта на котка и мишка между двамата главни герои.
Информация за филма
| Original | Fracture |
|---|---|
| Премиера в България | 03.08.2007 г. |
| Режисьор | Gregory Hoblit |
| В ролите | Anthony Hopkins, Ryan Gosling, David Strathairn, Rosamund Pike, Embeth Davidtz, Billy Burke |
| Жанр | Трилъри |
| Продължителност | 113 мин. |
| Държава | Германски филми, Американски филми |
Убийство, което изглежда прекалено просто
Изходната ситуация е почти предизвикателно ясна. Тед Крофорд разбира, че младата му съпруга Дженифър му изневерява, и измисля перфектен план за убийство. Когато полицаите нахлуват в дома му, го заварват с пистолет в ръка, а на Крофорд и през ум не му минава да отрича, че е застрелял жена си. Сякаш това не е достатъчно неловко, детектив Роб Нунали с ужас разпознава в жертвата собствената си любовница.
Крофорд е арестуван, дава самопризнания и се озовава зад решетките. На хартия това е от онези дела, които всеки прокурор би спечелил със затворени очи. Точно така мисли и амбициозният заместник окръжен прокурор Уили Бийчъм, за когото случаят изглежда като бърза и лесна победа. Само че колкото по-дълбоко рови, толкова повече се оплита в нишките и не забелязва, че всъщност Крофорд дърпа конците.
Повече за сюжета не е нужно да знаете. Силата на „Пропукване“ е в това, че приспива зрителя в същото удобно чувство за сигурност като Бийчъм, а после бавно и методично издърпва килима изпод краката му.
Хопкинс, усмихнатият хищник
Малцина могат да бъдат толкова опасни като Антъни Хопкинс, докато на практика не правят почти нищо. В ролята на Тед Крофорд той изгражда хладен, прецизен и безкрайно самоуверен мъж, който с всяко изречение е крачка пред останалите. Трудно е да не се сетиш за Ханибал Лектър, а филмът очевидно го знае, но Крофорд е чудовище от друг тип: неговото оръжие не е грубата заплаха, а интелектуалното превъзходство.
Личи си, че Хопкинс се забавлява, и това настроение се предава и на зрителя. Всяка негова сцена е малко представление, в което едновременно присъстват подигравката, почти бащинската снизходителност и ледената пресметливост. Лесно би било да се прекали, но Хопкинс усеща точно докъде може да стигне. Резултатът е злодей, на когото, малко засрамено, но все пак стискаме палци.
Гослинг, надменният млад прокурор
По онова време Райън Гослинг все още беше младият актьор, за когото всички усещаха, че го очакват големи неща, а „Пропукване“ добре показва защо. Уили Бийчъм не е безупречен герой: арогантен е, кариерист е, мисли малко прекалено много за себе си и точно това го прави интересен. Срещу злото не стои светец рицар, а амбициозен младеж, за когото това дело може би е първият истински шамар в живота.
Небрежният и самоуверен стил на Гослинг пасва чудесно на персонажа и, най-важното, той не изчезва до Хопкинс. Това никак не е малко, защото до актьор от такъв калибър е лесно да останеш в сянка. Общите им сцени са най-добрите моменти във филма: като шахматна партия, в която единият играч мисли с десет хода напред, а другият тепърва учи правилата.
Поддържащият състав също е силен. Дейвид Стратърн като Джо Лобруто внася надеждно и авторитетно присъствие, Розамънд Пайк в ролята на Ники Гарднър оцветява живота на Бийчъм, а Били Бърк като детектив Нунали е една от най-трагичните фигури във филма. Фиона Шоу като съдийка и Клиф Къртис като детектив Флорес получават по-малко време, но и двамата дават убедителен фон на историята.
Грегъри Хоблит, тихият майстор на напрежението
Режисурата на Грегъри Хоблит не се натрапва и тук това е определено правилно решение. „Пропукване“ не е екшън, в него няма автомобилни гонитби или зрелищни престрелки на всеки десет минути. Вместо това е бавно изграждащ се трилър, който разчита на диалози и мимика, а напрежението се ражда от разговорите, погледите и битките в съдебната зала.
Хоблит знае, че с двама такива актьори най-добре е просто да ги остави да работят. Камерата не е натрапчива, кадрите са елегантни, а пространствата, особено домът на Крофорд, са хладни и стерилно прецизни като своя собственик. Тази визуална сдържаност отлично отразява вътрешния свят на героя. В рамките на 113 минути почти няма празен ход, макар че в средата има една две сцени, в които темпото леко засяда.
Където механизмът поскърцва
Все пак филмът не е съвършен. Някои странични линии, особено личният живот на Бийчъм, са по-малко вълнуващи от основния конфликт и понякога остава усещането, че просто запълват време. А който е гледал много съдебни и юридически трилъри, може да разпознае някои решения и да разгадае обратите по-рано, отколкото филмът би искал.
Музиката също е по-скоро функционална, отколкото запомняща се: върши си работата и подчертава напрежението, но не остава в ушите след финала. Логическата конструкция на места сериозно изпитва правдоподобността, но честно казано, при подобен филм сме склонни да простим това, ако междувременно се забавляваме толкова добре. А тук случаят е точно такъв.
Всъщност най-големият риск е, че филмът толкова разчита на дуета Хопкинс и Гослинг, че когато никой от двамата не е на екрана, напрежението осезаемо спада. За щастие това се случва рядко.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат умни трилъри, задвижвани от диалози, съдебни драми и големи актьорски дуели. За почитателите на Хопкинс и Гослинг е задължителен.
- По-добре го пропусни, ако: Който очаква динамичен екшън, много зрелищност или кърваво напрежение, може да остане разочарован, защото това е по-скоро бавно изграждащ се, разговорен трилър.
Ако ти харесва, виж и: Мълчанието на агнетата (1991), Presumed Innocent (1990), Първичен страх (1996), Адвокат на дявола (1997), The Verdict (1982)
Често задавани въпроси
За какво разказва филмът „Пропукване“?
Тед Крофорд разбира, че младата му съпруга му изневерява, и измисля перфектен план за убийство. Макар да признава деянието си, амбициозният заместник окръжен прокурор Уили Бийчъм, който поема делото, все повече се оплита в случая, докато Крофорд дърпа конците.
Кога излезе „Пропукване“ в България?
Премиерата на филма в България беше на 3 август 2007 г.
Колко е дълъг „Пропукване“?
Продължителността на филма е 113 минути.
Кои са актьорите във филма „Пропукване“?
В главните роли са Антъни Хопкинс (Тед Крофорд) и Райън Гослинг (Уили Бийчъм), а до тях участват Дейвид Стратърн, Розамънд Пайк, Ембет Дейвидц, Били Бърк, Клиф Къртис и Фиона Шоу.
Кой е режисьор на „Пропукване“?
Филмът е режисиран от Грегъри Хоблит.
Какво е оригиналното заглавие на „Пропукване“?
Оригиналното заглавие е Fracture, а филмът е германско американска копродукция.
Струва ли си и днес да седнете пред дуела между Хопкинс и Гослинг?
Категорично да. „Пропукване“ не революционизира жанра, но знае точно какво иска и го прави много добре. Това е стегнат, елегантен и умен трилър, който залага на сблъсъка между двама отлични актьори и така вдига залога високо. Усмивката на Хопкинс ще ви преследва дни наред, а Гослинг показва защо по-късно стана един от най-търсените актьори.
Ако ви се иска вечер, в която не са нужни експлозии и хиляди монтажни срязвания, за да седите на ръба на стола, този филм е добър избор. Направете си чай, загасете лампата и гледайте как от едно самопризнание се ражда най-трудното за печелене дело на света.