„Социалната разплата“: предварително ревю. Аарон Соркин се връща към Facebook и този път е безпощаден
Аарон Соркин веднъж вече ни разказа как се ражда Facebook. Сега разказва какво прави той с нас. На хартия „Социалната разплата“ е един от най-интригуващите филми за възрастна публика тази година и ако машината на Соркин заработи, доста зрители ще погледнат собствения си телефон с неудобство.
Диалози на Соркин, главна актриса с „Оскар“ и истински скандал: рядко документална драма получава по-добра суровина. Остава само да оцелее под тежестта на собствената си претенциозност.
Информация за филма
| Original | The Social Reckoning |
|---|---|
| Режисьор | Aaron Sorkin |
| В ролите | Wunmi Mosaku, Jeremy Allen White, Mikey Madison, Patrick Fischler, Betty Gilpin, Billy Magnussen |
| Жанр | Документални драми |
| Държава | Американски филми |
За какво става дума? Инженерка, журналист и една тайна
Схемата е класическа и точно затова може да проработи. Франсис, в ролята на Мики Медисън, е млада инженерка във Facebook. Във фирмата тя попада на нещо, за което смята, че няма право да мълчи. Свързва се с журналист от Wall Street Journal, изигран от Джеръми Алън Уайт, и оттук нататък двамата поемат по все по-опасен път.
Според официалното описание Франсис е готова да мами, да шпионира и да лъже в името на правилната кауза. За мен това изречение е най-интересното обещание на филма. Не получаваме светица мъченица, а човек, който сам нарушава правилата, докато се опитва да разобличи система, която също ги нарушава. Крайният резултат е шокираща статия за най-пазените тайни на социалната мрежа, предизвикала огромен скандал. Филмът се основава на реален случай, така че посоката на развръзката е ясна и напрежението трябва да дойде от това как героите стигат дотам.
Слоганът също си е на мястото: „Не само ние го използваме. Той също използва нас.“ Звучи малко като от плакат, но удря точно където трябва.
Соркин, човекът на думите
Името Аарон Соркин само по себе си е жанр. Той написа сценария на „Социалната мрежа“, режисиран от Дейвид Финчър, който и до днес остава един от най-добрите филми за това как идея от студентско общежитие се превръща в световна сила. Като режисьор зад гърба си има „Играта на Моли“, „Процесът на Чикагската седморка“ и „Да бъдеш Рикардо“.
Какво да очакваме? Бързи, остроумни диалози, в които героите се надцакват, хора, които винаги изричат възможно най-умното изречение в най-подходящия момент, и силен морален компас. При история за журналисти и сигнализатори това може да се окаже злато: споровете в редакцията, пазарлъците с адвокатите и дилемите около защитата на източниците са естествената територия на Соркин.
Рискът обаче е същият като винаги. Като режисьор Соркин има навика да прави сцени, които приличат на заснет театър, а онова, което в ръцете на Финчър беше студено и прецизно напрежение, при него понякога се плъзга към телевизионна мелодрама. Ако „Социалната разплата“ има слабо място, вероятно ще е тук: текстът ще е отличен, въпросът е дали и картината ще има какво да каже.
Актьорски състав, за който си заслужава да се бориш
Честно казано, като видях имената, се изправих на стола. След „Анора“ Мики Медисън е една от най-вълнуващите млади актриси, а ролята на вътрешно разкъсвана, морално двусмислена сигнализаторка е точно предизвикателството за нея. В „Анора“ тя излъчваше сурова енергия, тук вероятно ще ѝ трябва по-тихо и нервно напрежение. Любопитен съм какво ще направи с това.
От „Мечката“ насам Джеръми Алън Уайт е некоронованият крал на тревожните, преуморени герои, а разследващ журналист, който жонглира с крайни срокове, източници и съдебни заплахи, не е далеч от това амплоа. Ако между двамата има химия, половината битка е спечелена.
А после идва поддържащият състав: Джеръми Стронг, който в „Наследници“ показа колко му отиват хората, гърчещи се близо до властта, Уунми Мосаку, Бети Гилпин, Били Магнусен и Патрик Фишлър. Кой точно кого играе, преди премиерата не се знае, но това е от онези отбори характерни актьори, които правят запомняща се дори тримнутна сцена. А сценариите на Соркин обичат да дават най-добрите реплики и на второстепенните герои.
Защо точно сега и защо боли толкова?
„Социалната разплата“ посяга към тема, в която всички сме въвлечени, независимо дали искаме, или не. Това не е далечен политически скандал или фалит на банка, а платформата, която отваряме първа сутрин и последна вечер. Силата на филма може да дойде точно от това, че зрителят не гледа отстрани: разобличената система оформя и неговата собствена лента с новини.
Едно изречение от описанието особено ме впечатли: „Ако изобщо има цел.“ Това е много по-плашещ въпрос от зъл главен изпълнителен директор в сянка. Ако филмът не иска да ни покаже един лош човек, а система, която всъщност не се подчинява на никого, тогава няма да гледаме обикновен трилър с разкритие, а тревожен портрет на епохата.
Жанрово той върви по следите на „Спотлайт“ и „Цялото президентско войнство“, тоест филми, в които телефонното обаждане, изтеклият документ и решението на редакцията са поне толкова вълнуващи, колкото гонка с коли. За всеки, който обича такива бавно нагнетяващи се трилъри, изградени от думи, това може да е филмът на есента.
Къде може да се подхлъзне?
Виждам три опасности. Нито една не смятам за фатална, но и трите са реални:
- Капанът на проповедта. Соркин обожава героите му да изричат посланието на филма в монолози. При толкова актуална тема нещата лесно могат да се превърнат в учебен час.
- Визията. В история, построена около лаптопи, офиси и заседателни зали, е трудно да покажеш нещо вълнуващо и като картина. Тук Соркин режисьорът трябва да е по-добър от всякога.
- Известната развръзка. Става дума за реален случай и публикуването на голямата статия не е тайна. Значи напрежението не трябва да идва от въпроса „как ще свърши“, а от въпроса „каква ще е цената за тях“.
Ако филмът приеме сериозно моралната двусмисленост на Франсис и не я изглади до история за героиня, тези рискове може и да изчезнат. Но ако всички се окажат рицари в блестящи доспехи, ще получим добре написан, но забравим телевизионен филм с кинобюджет.
За кого е?
- За теб е, ако: За всички, които харесаха „Социалната мрежа“, „Спотлайт“ или който и да е филм за разследваща журналистика и на които им е любопитно какво се случва зад любимите им приложения. Феновете на Мики Медисън и Джеръми Алън Уайт направо са длъжни да си купят билет.
- По-добре го пропусни, ако: За търсещите екшън, зрелище или лековато развлечение това ще е твърде приказливо и твърде сериозно. Който е алергичен към бързите и малко самодоволни диалози на Соркин, по-добре да не започва помирението си с него точно тук.
Ако ти харесва, виж и: Социалната мрежа (2010), Спотлайт (2015), Цялото президентско войнство (1976), Вътрешен човек (1999), The Post (2017)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Социалната разплата“?
Франсис, млада инженерка във Facebook, попада на информация, за която не иска да мълчи, и се свързва с журналист от Wall Street Journal. Заедно минават по опасен път, в края на който излиза статия за тайните на социалната мрежа, предизвикала огромен скандал.
Базиран ли е филмът на истинска история?
Да, филмът разказва за реален случай и е в жанра документална драма.
Кой е режисьор на „Социалната разплата“?
Режисьор е Аарон Соркин, който преди това написа и сценария на „Социалната мрежа“.
Кои актьори участват в „Социалната разплата“?
В главните роли са Мики Медисън и Джеръми Алън Уайт, а до тях се появяват Уунми Мосаку, Патрик Фишлър, Бети Гилпин, Били Магнусен и Джеръми Стронг.
От коя държава е „Социалната разплата“?
Филмът е американска продукция.
Ще си струва ли да изключим телефона за два часа заради него?
Според мен да, и не го казвам само заради впечатляващия актьорски състав. „Социалната разплата“ е от редките филми, чиято тема е буквално в джоба на зрителя, а Соркин е от онези сценаристи, които могат да направят трилър дори от спор в редакцията. Мики Медисън като морално колеблива сигнализаторка, Джеръми Алън Уайт като упорития журналист и зад тях невероятно силен поддържащ състав: на хартия това обещава много силна есен.
Резервите ми са към режисьора, не към темата. Ако този път Соркин посмее да се довери на картината и на тишината, а не само на репликите си, това може да е най-добрата му режисьорска работа. Ако не, пак ще получим умен, добре написан, малко ораторски филм, след който всеки ще гледа лентата си с новини с повече подозрение. Очакваната ми оценка: силна осмица с отворен таван нагоре. Подозирам, че по време на финалните надписи и аз ще посегна към телефона. Само за да го прибера веднага обратно.