The Loneliest Man in Town: предварително ревю на блус в обречена виенска кооперация
Има един вид самота, която не плаче, а тихо пуска плоча на грамофона. The Loneliest Man in Town разказва точно за нея: за стар блус музикант, който последен остава да живее в обречена виенска сграда. Признавам си още отсега, че имам слабост към тихите филми с човешки мащаб, така че го чакам с голямо нетърпение.
На хартия има всичко нужно за малък, но дълбоко въздействащ меланхоличен филм за скръбта и шанса за ново начало. Стига само да не се изгуби в собствената си тишина.
Информация за филма
| Режисьор | Tizza Covi, Rainer Frimmel |
|---|---|
| В ролите | Alfred Blechinger, Al Cook, Brigitte Meduna |
| Жанр | Биографични филми |
| Продължителност | 86 мин. |
| Държава | Австрийски филми |
Един човек, една сграда, купчина плочи: за какво е филмът?
Изходната ситуация е простичка и точно в това е силата ѝ. Блус музикантът Ал Кук живее като последен обитател на виенска кооперация, предвидена за събаряне, сред стари спомени и винилови плочи. Навън светът си върви със своето темпо, а вътре времето сякаш е спряло. После се появява предприемач, който решава сградата да падне, и единственото убежище на Ал изведнъж се оказва застрашено.
Оттук тръгва истинският залог на филма, а той не е сградата, а човекът. Ал трябва да приеме края на цяла епоха, да се изправи срещу скръбта по починалата си съпруга Силвия и, може би най-трудното, срещу възможността за ново начало. Какво точно означава това ново начало и накъде води, официалното описание не издава, и правилно. Това е история, която не гледаш заради обратите, а за да поседиш малко с героя в полутъмната стая.
Продължителността от 86 минути също говори много. Няма да е разтеглена двучасова драма за загубата, а стегнат камерен филм. И това е добра новина, защото подобни теми обикновено се уморяват от многословие.
Ал Кук в ролята на Ал Кук
Актьорският състав е красноречив още от пръв поглед. Главният изпълнител се казва Ал Кук, а героят му е блус музикант на име Ал Кук. Такова припокриване между реален човек и екранен персонаж обикновено подсказва, че филмът стига много близо до действителността, а жанровото определение, биографичен филм, сочи в същата посока. Колко е истина и колко измислица, ще разберем след премиерата, но самата постановка вече е интригуваща.
До него в надписите стоят Алфред Блехингер и Бригите Медуна. Това не са имена, заради които се вият опашки пред мултиплексите, и според мен това изобщо не е проблем. В такива филми автентичните лица струват повече от всяка звезда. Ако по лицето на стар музикант личат трийсет години задимени кръчми и изгубена любов, това не се постига нито с грим, нито с актьорска техника.
За мен тук е най-голямото обещание на филма: че няма актьор да изиграе самотен блусар, а камерата просто ще ни го покаже.
Тица Кови и Райнер Фримел: двойката, която балансира на ръба на реалността
Режисьори са Тица Кови и Райнер Фримел, които работят заедно от години и са добре познати на фестивалната публика. Същността на стила им е, че размиват границата между документалното и игралното кино: често снимат хора, които пренасят на екрана своя версия на собствения си живот. Достатъчно е да си спомним La Pivellina или излезлия преди няколко години Vera, за да знаем какво да очакваме.
Този метод пасва идеално на темата. Обречена сграда, стар музикант и скръб са материал, който лесно би се плъзнал в кича, ако някой реши да го продаде с помпозна музика и сълзливи монолози. Съдейки по досегашната им работа, Кови и Фримел по-скоро ще заложат на наблюдението, търпението и тихия хумор. Поне аз бих заложил на това.
Че филмът е австрийски, също казва много. Австрийското кино не е известно с уютни развръзки, а Виена в подобни филми редовно показва по-малко туристическото си лице. Любопитен съм доколко градът тук ще бъде декор и доколко персонаж.
Защо звучи толкова добре?
Честно казано, докато четях описанието, в главата ми веднага зазвуча бавен дванайсеттактов блус. И мисля, че точно това е тайното оръжие на филма: музиката. Филм за блус музикант, който живее сред винилови плочи, не може без силен звук, затова и предварително давам толкова висока оценка на музиката.
- Познат, но винаги актуален конфликт: битката между старите сгради, старите обитатели и предприемачите е напълно разбираема и в София, и във всеки голям български град. Мнозина ще разпознаят себе си или своите баба и дядо.
- Скръбта като тема: загубата на Силвия вероятно е емоционалното ядро на филма, а загубата на дома ще бъде нещо като втора скръб.
- Надежда накрая: описанието изрично споменава възможно ново начало, така че не става дума за безнадеждно и депресивно кино.
- Кратка продължителност: 86 минути, което за такъв медитативен филм е истинско предимство.
Къде може да се подхлъзне?
Където има толкова обещания, рискът също е реален. Подобните малки филми, водени от персонажа, имат два типични капана. Първият е тишината и бавността да станат самоцел, така че зрителят след известно време вече не съпреживява с героя, а гледа часовника. Вторият е конфликтът да остане прекалено схематичен: зъл предприемач срещу чувствителна артистична душа. Виждали сме го достатъчно пъти и работи само ако филмът е по-нюансиран от това.
Третата въпросителна е публиката. Това не е филм за компания в петък вечер с пуканки, и който влезе в залата с грешни очаквания, ще се разочарова. Филмът не иска да вдига шум и който чака екшън, обрати или класическа драматична дъга, лесно ще го намери за скучен.
Въпреки това съм оптимист, защото по досегашния път на режисьорите проблемът по-скоро ще е, че е твърде малко, отколкото твърде много. А в моите очи това е по-простим грях.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които обичат тихото, човешко европейско кино, за почитателите на блуса и винила и за всеки, който знае какво е да пуснеш един дом или един човек.
- По-добре го пропусни, ако: Ако чакате динамичен сюжет, ефектни обрати или класическа холивудска драма, този филм вероятно ще ви се стори твърде бавен и твърде тих.
Ако ти харесва, виж и: Inside Llewyn Davis (2013), Perfect Days (2023), Up (2009), Umberto D. (1952), Vera (2022)
Често задавани въпроси
Кога излиза The Loneliest Man in Town в България?
Към момента дата за българска премиера не е обявена.
За какво е The Loneliest Man in Town?
Блус музикантът Ал Кук живее като последен обитател на виенска кооперация, предвидена за събаряне. Когато предприемач решава сградата да бъде съборена, той трябва да приеме края на една епоха, скръбта по починалата си съпруга Силвия и възможността за ново начало.
Колко е дълъг филмът?
The Loneliest Man in Town е с продължителност 86 минути.
Кой е режисьор на филма?
Филмът е режисиран от Тица Кови и Райнер Фримел.
От коя държава е филмът?
The Loneliest Man in Town е австрийски филм.
Би ли седнал с един блусар в опустяла кооперация?
Аз със сигурност. The Loneliest Man in Town е от онези филми, които няма да крещят от плакатите и да оглавяват класациите по приходи, но спокойно може да се окаже едно от най-човечните заглавия на годината. Стар музикант, умираща сграда, споменът за изгубена съпруга и слаб лъч надежда: това стига, за да удари силно, ако режисьорите намерят верния тон. Съдейки по досегашната работа на Кови и Фримел, шансовете са на тяхна страна. А в дългите есенни вечери трудно може да се пожелае по-добра програма за кино. Очакваната ми оценка: 8/10, и искрено се надявам след премиерата да не ми се наложи да я свалям.