Транспортер ревю: Джейсън Стейтъм, едно BMW и три правила, които бързо нарушава
Има един момент, в който плешив британец старателно сгъва сакото си, преди да направи на пух и прах половин пристанище, и ти веднага разбираш, че този филм знае точно какво иска. Транспортер не се опитва да изглежда по-умен, отколкото е, но в това, с което се е захванал, е изненадващо самоуверен. Това е филмът, който превърна Джейсън Стейтъм в екшън герой.
Глупав, стилен, бърз и страшно забавен, а Стейтъм още тук се движи така, сякаш цял живот се е готвил точно за тази роля.
Информация за филма
| Original | The Transporter |
|---|---|
| Режисьор | 元奎, Louis Leterrier |
| В ролите | Jason Statham, 舒淇, François Berléand, Matt Schulze, Ric Young, Doug Rand |
| Жанр | Екшън филми, Криминалета, Трилъри |
| Продължителност | 92 мин. |
| Държава | Американски филми, Френски филми |
Правило номер едно: не отваряй пратката
Франк Мартин е самотен професионалист. Превозва каквото и да е, закъдето и да е, точно навреме, и след това изчезва. Не задава въпроси, не греши и живее по собствени правила, от които не отстъпва. Това е цялата завръзка и честно казано, за такъв филм толкова стига. Колата е бърза, клиентите са съмнителни, а човекът е хладен като кубче лед в уиски.
И все пак веднъж прави изключение. Отваря една от поверените му пратки и в чувала намира красиво китайско момиче със залепена уста. С тежко сърце, но я доставя. Само че малко по-късно любимата му кола избухва и Франк се връща при получателя. Оттук нататък правилата вече нямат значение: той спасява „пратката“ и по настояване на момичето се опитва да разбере кой ги иска мъртви и защо.
Повече няма да издавам, а и не е нужно. Транспортер не остава в паметта заради сюжета си, а заради начина, по който го поднася.
Стейтъм: раждането на плешивия джентълмен
Дотогава Джейсън Стейтъм беше познат главно от гангстерските филми на Гай Ричи, Lock, Stock and Two Smoking Barrels и Гепи, като бъбрив, бързоговорещ персонаж. Тук обаче се оказва, че този човек може да работи в съвсем друг регистър. Франк Мартин говори малко, гледа много и когато се раздвижи, това има значение.
Най-голямото достойнство на Стейтъм е, че не прекалява. Не ни намига, не се опитва да е по-забавен от ситуацията. Просто те кара да повярваш, че този човек приема работата си сериозно и че правилата му не са поза, а техника за оцеляване. Освен това в боевете очевидно се чувства като у дома си, което за екшън герой никак не е малко.
Шу Ци в ролята на Лай получава по-трудната задача: тя трябва да извади Франк от установения му ред. Химията между двамата не пламва, по-скоро тлее, но филмът и не залага истински на нея. Франсоа Берлеан като инспектор Таркони пък е тайното оръжие на филма: сух, симпатичен, малко уморен полицай, на когото всяка сцена ти доставя удоволствие. Мат Шулце (Уол Стрийт) и Рик Йънг (господин Куай) представят лошата страна с нужната доза заплаха, както си е редът в жанра.
Хонконгска хореография под френското слънце
Сред режисьорите на филма са Кори Юен и Луи Летерие и именно този тандем обяснява странната, но работеща смесица. Хонконгската екшън школа на Кори Юен се усеща във всеки бой: изобретателни сцени, които използват пространството, понякога направо комични, в които всеки елемент от декора може да стане оръжие. Ако сте виждали някой да се пързаля по залят с масло под и да раздава удари, ами, това е точно такова кино.
Френската страна носи атмосферата: слънчево крайбрежие, криволичещи пътища, елегантно шофиране и съвсем европейска непринуденост. А 92 минути времетраене са истинска благословия: филмът не се проточва, не се пълни с излишни странични линии, приключва бързо каквото може и продължава към следващата екшън сцена.
Какво работи и какво съвсем не
Да започнем с хубавото, защото то е повече:
- Първите петнайсет минути са просто страхотни, бързи, стегнати и представят перфектно света на Франк.
- Ръкопашните боеве са изобретателни и забавни, далеч най-силното в целия филм.
- Харизмата на Стейтъм изнася на гърба си и по-слабите моменти.
- Темпото: час и половина, и наистина не скучаеш.
Слабостите също не са тайна. Сценарият често е само повод за следващата екшън сцена, мотивацията на лошите е тънка, а втората половина все повече клони към шумно, анимационно преувеличение. Романтичната линия е задължителна обиколка и нищо повече. Който търси логика, бързо ще се разочарова. Който пък иска добър съботен екшън с бира и чипс, ще получи точно това.
Какво струва този филм днес, след толкова години?
Странно е да гледаш отново Транспортер сега, когато името на Стейтъм на практика се е превърнало в жанр. Оттогава екшъните станаха много по-брутални, по-мрачни и по-дълги и на този фон тази лента от 2002 г. е почти освежаващо лека. В нея има нещо от наивната елегантност на европейския екшън от края на деветдесетте и малко от игривостта на хонконгското кино.
Не е съвършен, на места е направо глуповат, но има стил и знае в какво е силен. А най-важното: именно тук се оформи онзи образ на Стейтъм, който после видяхме хиляди пъти. Ако ви интересува откъде тръгна тази кариера, това е задължителната отправна точка.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат бързи, зрелищни и не особено заплетени екшъни, и за феновете на Стейтъм, които искат да видят откъде започна всичко.
- По-добре го пропусни, ако: Който очаква сложна история, дълбоки персонажи или правдоподобна логика, ще се изнерви през втората половина.
Ако ти харесва, виж и: Ронин (1998), Заложница (2008), Drive (2011), Lock, Stock and Two Smoking Barrels (1998)
Често задавани въпроси
За какво разказва Транспортер?
Франк Мартин е професионален превозвач, който никога не задава въпроси и никога не отваря пратките. Веднъж все пак го прави и вътре намира вързано китайско момиче. След като взривяват колата му, той спасява момичето и се опитва да разбере кой иска да ги убие.
От коя година е Транспортер?
Филмът е от 2002 г.
Колко е дълъг Транспортер?
Времетраенето е 92 минути.
Кой играе главната роля в Транспортер?
Франк Мартин се играе от Джейсън Стейтъм, до него са Шу Ци (Лай), Франсоа Берлеан (Таркони) и Мат Шулце (Уол Стрийт).
Кой е режисьор на Транспортер?
Филмът е режисиран от Кори Юен и Луи Летерие и е американско-френска копродукция.
Струва ли си пак да седнете на мястото до шофьора на Франк Мартин?
Да, ако знаете с какво се захващате. Транспортер не е голям филм, но е добро забавление: бърз, стилен, понякога смешно пресилен и с главен герой, на когото е удоволствие да се гледа. За историята не си струва да се хабят много думи, за боевете и хладния професионализъм на Стейтъм обаче си струва. За спокойна вечер с пуканки работи без проблем и днес, а и като любопитна страница от историята на киното не е за пренебрегване: тук включи на скорост цяла една екшън кариера.