Херцогинята: ревю на драмата, в която Кийра Найтли живее в златна клетка, а Ралф Файнс гледа ледено
Има костюмни драми, в които корсетът не е украшение, а затвор. Херцогинята е точно такава. Зад блестящите балове, шапките с пера и политическите салони една жена се бори поне сърцето си да бъде нейно. Заради общите сцени на Кийра Найтли и Ралф Файнс филмът и днес удря по-силно, отколкото би очаквал на пръв поглед.
Красива, задушаваща и изненадващо съвременна костюмна драма, която стои на раменете на студената игра на Ралф Файнс и на изгарящата от емоция Кийра Найтли.
Информация за филма
| Original | The Duchess |
|---|---|
| Режисьор | Saul Dibb |
| В ролите | Keira Knightley, Ralph Fiennes, Charlotte Rampling, Dominic Cooper, Hayley Atwell, Simon McBurney |
| Жанр | Драми, Исторически филми, Романтични филми |
| Продължителност | 110 мин. |
| Държава | Италиански филми, Британски филми, Френски филми |
Къде да гледам Херцогинята?
| С абонамент |  HBO Max |
|---|
За какво разказва Херцогинята, без спойлери?
Намираме се в края на XVIII век, а в центъра на историята стои Джорджиана Спенсър, може би най-вълнуващата личност на своето време. Съвсем млада тя се омъжва за много по-възрастния херцог на Девъншър, стожер на висшето общество, и му ражда деца. Джорджиана бързо се превръща в модна икона на епохата, в отдадена майка и в остроумна участничка в политическия живот, а обикновените хора просто я обожават.
Само че зад блясъка се крие онова, което прави историята наистина интересна: отчаяната борба за любов. Джорджиана се впуска в страстна и обречена връзка с Чарлс Грей, а междувременно се оформя напрегнат и доста странен триъгълник между нея, съпруга ѝ и най-добрата ѝ приятелка лейди Бес Фостър. Повече няма да издам, защото силата на филма е именно в това как тези нишки бавно се оплитат и все по-здраво стягат около шията на Джорджиана.
Екстравагантният вкус, хазартът и любовните скандали правят тази жена едновременно прочута и скандална. Филмът не се опитва да я канонизира, но и не я съди. По-скоро показва какво е цяла страна да те боготвори, а у дома никой да не те пита какво искаш ти.
Кийра Найтли, която тук най-сетне е нещо повече от красива
Около 2008 г. Кийра Найтли вече е некоронованата кралица на костюмното кино, достатъчно е да си спомним Гордост и предразсъдъци или Изкупление. Лесно би било да изиграе отново същата дръзка, своенравна героиня и в първия половин час понякога наистина имаш чувството, че стъпва по познат терен. Но колкото повече светът на Джорджиана се стеснява, толкова по-тиха и по-болезнена става играта на Найтли.
Най-много ми хареса как показва разликата между публичната Джорджиана и жената зад затворените врати. В салона тя сияе, шегува се, политиците попиват всяка нейна дума. Щом вратата се затвори обаче, усмивката повяхва и остава една млада жена, която е разбрала, че животът ѝ е част от сделка. Тази двойственост е сърцето на филма и Найтли я предава убедително.
Ролята не е безупречна: има моменти, в които прекалено изчистените жестове и познатото издаване на челюстта напред те изваждат от историята. Но в най-тежките сцени тя е там и това е най-важното.
Ралф Файнс, ледeният херцог
Ако питате мен, истинското тайно оръжие на филма е Ралф Файнс. Като херцога на Девъншър той изгражда персонаж, когото едновременно мразиш и съжаляваш. Не е шумен злодей, не крещи, не трошi мебели. Просто не разбира какъв ѝ е проблемът на съпругата му. За него бракът е договор, а задълженията на съпругата са ясни.
С едно едва забележимо трепване на лицето, с недовършено изречение или със сцена с куче Файнс казва повече, отколкото друг би казал с цял монолог. Който още от Списъкът на Шиндлер знае колко плашещо студен може да бъде той на екрана, тук ще види много по-сдържан, но не по-малко смущаващ вариант. Именно заради неговото присъствие филмът е повече от красива костюмна романтика.
Второстепенните роли: майка, приятелка, любовник
И във второстепенните роли личи, че никой не е пестил. Шарлот Рамплинг като лейди Спенсър, майката на Джорджиана, има малко сцени, но присъствието ѝ тежи. Тя олицетворява системата: обича дъщеря си, но много добре знае правилата и знае също, че не жените ги пишат.
Хейли Атуел като Бес Фостър може би е получила най-деликатната роля. Приятелката, която е едновременно убежище и предателство, и Атуел не я свежда до обикновена интригантка. Нейната героиня също има своята принуда и затова триъгълникът наистина боли, вместо да прилича на сапунена опера.
Доминик Купър като Чарлс Грей е обещанието за страст и свобода. Признавам, при него усетих най-малко дълбочина: по-скоро функция, отколкото човек, въплъщение на романтичното желание. В политическия фон се появяват още Саймън Макбърни като Чарлс Фокс, Ейдън Макардъл като Ричард Бринсли Шеридан и Джон Шрапнел като генерал Грей, които вдъхват живот на салонния свят, в който Джорджиана е най-ярката звезда.
Режисурата на Саул Диб: красива картина, тясна рамка
Саул Диб не е дързък новатор, а и филмът не се стреми към това. Режисурата е класическа, елегантна, на места може би прекалено предпазлива. Визията обаче наистина впечатлява: костюмите, прическите, залите на замъците засилват усещането, че Джорджиана живее в красива, но заключена кутия. Това е съзнателен избор и той работи.
Къде ми се стори по-слаб: темпото. 110 минути не са много, но има средна част, в която филмът по-скоро илюстрира, отколкото разказва. Политическата линия, която прави Джорджиана толкова необикновена фигура, често остава просто фонов шум, а с удоволствие бих видял повече за това как тази жена се движи в света на мъжете. Акцентът ясно е върху личната драма, което е разбираемо, но малко стеснява портрета.
Защо и днес звучи толкова съвременно?
Историята на Джорджиана спокойно може да се чете като съвсем днешна приказка за славата, известността и копнежа по истинска любов. Жена, която публиката обожава, чиито рокли всички копират, за която всички говорят, докато личният ѝ живот е изцяло в чужди ръце. Моделът е познат, а филмът мъдро не ни натрапва паралела, оставя ни сами да го забележим.
Именно затова Херцогинята е нещо повече от поредната костюмна драма на рафта. Интересното в нея не е далечното минало, а колко много решетките на клетката приличат на днешните. Просто вместо корсета днес стяга нещо друго.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат костюмни драми, болезнени любовни триъгълници и силни актьорски дуели. За почитателите на Кийра Найтли и Ралф Файнс е задължителен.
- По-добре го пропусни, ако: Който очаква динамичен сюжет, екшън или лека романтична комедия, ще остане разочарован. Бавното, сдържано темпо не е за всеки.
Ако ти харесва, виж и: Гордост и предразсъдъци (2005), Анна Каренина (2012), Мария-Антоанета (2006), Фаворитката (2018), Елизабет (1998)
Често задавани въпроси
За какво разказва филмът Херцогинята?
За живота на Джорджиана Спенсър, херцогиня на Девъншър, в края на XVIII век: за брака ѝ с много по-възрастния херцог, за ролята ѝ в света на модата и политиката, както и за връзката ѝ с Чарлс Грей и любовния триъгълник със съпруга ѝ и най-добрата ѝ приятелка Бес Фостър.
Колко е дълъг Херцогинята?
Филмът е с продължителност 110 минути.
Кога е премиерата на Херцогинята?
Премиерата на филма е на 5 септември 2008 г.
Кой е режисьор на Херцогинята?
Режисьор на филма е Саул Диб.
Кои актьори участват в Херцогинята?
Кийра Найтли (Джорджиана), Ралф Файнс (херцогът на Девъншър), Шарлот Рамплинг (лейди Спенсър), Доминик Купър (Чарлс Грей), Хейли Атуел (Бес Фостър), както и Саймън Макбърни, Ейдън Макардъл и Джон Шрапнел.
Какво е оригиналното заглавие на Херцогинята?
Оригиналното заглавие е The Duchess. Филмът е италианско-британско-френска копродукция.
Струва ли си и днес да облечеш корсета за една вечер с Джорджиана?
Според мен да. Херцогинята не е революционен филм и в средата си леко засича, но в него има актьорска работа, заради която си струва с лихвите. Найтли дава уязвима, жива Джорджиана, а Файнс съпруг, от когото не можеш да се отърсиш дни наред. Ако в някоя дъждовна вечер търсиш нещо красиво, тъжно и изненадващо съвременно, този филм ще те улучи точно там, където боли.