Histoires parallèles: предварително ревю. Асгар Фархади наднича в Париж и от това няма да излезе нищо добро
Има актьорски състави, в които в първия момент просто не ти се вярва, и Histoires parallèles е точно такъв случай. Асгар Фархади, може би най-безмилостният майстор на съвременната морална драма, е събрал елита на френското кино и разказва за писателка, която гледа съседите си отблизо. Много отблизо. Дали рецептата, която изглежда безупречна, наистина работи, тепърва ще разберем, но по всички признаци чакам филма с огромно нетърпение.
На хартия това е една от най-силните европейски драми на есента. В зависимост от формата на Фархади може да се окаже шедьовър или просто елегантен, малко преписан мисловен експеримент.
Информация за филма
| Режисьор | Asghar Farhadi |
|---|---|
| В ролите | Isabelle Huppert, Virginie Efira, Vincent Cassel, Pierre Niney, Adam Bessa, India Hair |
| Жанр | Филмови драми |
| Продължителност | 139 мин. |
| Държава | Френски филми, Италиански филми, Белгийски филми, Ирански филми |
Прозорец към отсрещния живот: за какво е филмът без спойлери?
Изходната точка е проста и точно затова тревожи. Силви е писателка, която търси вдъхновение за новия си роман и избира най-удобния и едновременно най-деликатния източник: наблюдава съседите си от отсрещния апартамент. Не шпионира, поне тя самата никога не би го нарекла така. Просто събира материал. Познато оправдание за всеки писател, който някога е крал от собственото си обкръжение.
Историята набира истинска скорост, когато Силви наема младия Адам, за да ѝ помага с ежедневните задачи. Според официалното описание тя още не подозира, че момчето ще преобърне из основи и живота, и работата ѝ. А нещата стигат дотам, че измислицата на Силви надраства реалността на всички тях.
Повече за сюжета не се знае и честно казано, не искам да знам. Най-голямото удоволствие при филмите на Фархади е да гледаш как привидно невинни ситуации се отравят малко по малко, а в това е най-добре да влезеш неподготвен.
Фархади, счетоводителят на всекидневните грехове
Името на Асгар Фархади само по себе си е причина да си отбележиш филма в календара. Режисьорът на Jodaeiye Nader az Simin и Forushande два пъти печели „Оскар“ за най-добър международен филм. При него една изпусната реплика или врата, отворена в неподходящия момент, тежи повече от автомобилна гонка при другите.
Не снима за първи път извън Иран: Le passé е заснет във Франция, а Todos lo saben в Испания. Мнозина ги приеха като по-слаби от иранските му филми и това е най-голямата въпросителна пред Histoires parallèles. Френско-италианско-белгийско-иранската копродукция означава едновременно сигурен бюджет и риск режисьорът да се движи по малко чужда територия.
В същото време темата, тоест преплитането на измислица и реалност, етиката на наблюдението и въпросът за отговорността, сякаш е писана специално за него. Фархади винаги е разказвал как добронамерените лъжи порастват над човека. Романист, който използва хората като суровина, е почти идеалното въплъщение на тази идея.
Юпер, Деньов и останалите: състав, който е почти твърде хубав
Да погледнем списъка: Изабел Юпер, Виржини Ефира, Венсан Касел, Пиер Ние, Адам Беса, Индия Ер и Катрин Деньов. Това не е актьорски състав, това е групов портрет на френската филмова история.
Кой кого играе, все още не е ясно, затова няма да гадая, но имената говорят достатъчно. Кариерата на Изабел Юпер е пълна със студени, непроницаеми, контролиращи жени и ако получи каквато и да е роля във филм, чиято тема са наблюдението и манипулацията, скука със сигурност няма да има. Виржини Ефира през последните години се превърна в една от най-многостранните френски актриси, а Венсан Касел може да разколебае публиката с един-единствен поглед.
Пиер Ние е най-дисциплинираният актьор от по-младото поколение, а самото присъствие на Катрин Деньов вече е събитие. Адам Беса и Индия Ер са по-малко познатите имена в списъка, но Фархади се справя особено добре с актьори, от които зрителят не знае какво да очаква.
Рискът е по-скоро някой да остане в сянка сред толкова звезди. Фархади обаче винаги е мислил в ансамблови филми, където всеки има своя тайна и своя гледна точка, така че тук се тревожа по-малко, отколкото при среден режисьор.
Какво може да го направи наистина голям филм?
- Болезнената актуалност на темата. Във време, в което всички гледат всички, и през екрана, и през прозореца, надничащата писателка е едновременно класически и съвсем днешен сюжет.
- Жанровото напрежение. От Прозорец към двора насам тази ситуация е един от най-силните мотиви в киното, а в ръцете на Фархади няма да стане трилър, а морална психологическа драма, която често е много по-жестока.
- Работата с актьорите. Във филмите на Фархади актьорите винаги са малко по-добри от себе си, а с този екип това е сериозно обещание.
- Мета пластът. Режисьор, който гради измислици от истински хора, снима филм за писателка, която прави същото. В това има възможност за самоанализ.
Къде може да се препъне: продължителност, гъстота, чужда територия
139 минути не са изненада за Фархади, но не са и за пренебрегване. Става дума за бавно изграждана драма, крепяща се на разговори, и който очаква динамично темпо, лесно може да се умори някъде по средата на втория час.
По-абстрактната основна идея също е риск. Мисълта, че измислицата надраства реалността, лесно може да се плъзне към прекалено литературна, умна посока, в която концепцията става по-важна от героите. Най-добрите филми на Фархади работеха именно защото въпросите израстваха от съвсем земни ситуации: развод, взлом, заем. Ако структурата роман в романа стане твърде шумна, непосредствеността може да се изгуби.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат бавно задушаващи европейски драми, изградени върху морални дилеми, и които биха отишли на кино по всяко време заради Юпер или Деньов.
- По-добре го пропусни, ако: За онези, които търсят екшън, бързо темпо или ясни отговори и които по-скоро заспиват, отколкото се вълнуват на драма с много разговори, по-дълга от два часа.
Ако ти харесва, виж и: Прозорец към двора (1954), Jodaeiye Nader az Simin (2011), Forushande (2016), Le passé (2013), Swimming Pool (2003)
Често задавани въпроси
За какво разказва Histoires parallèles?
Писателката Силви наблюдава съседите си отсреща за новия си роман, после наема младия Адам за помощник. Той преобръща живота и работата ѝ, докато в крайна сметка измислицата надрасне реалността на всички тях.
Колко е дълъг Histoires parallèles?
Филмът продължава 139 минути.
Кой е режисьор на Histoires parallèles?
Режисьор е Асгар Фархади, а филмът е френско-италианско-белгийско-иранска копродукция.
Кои са актьорите във филма?
Изабел Юпер, Виржини Ефира, Венсан Касел, Пиер Ние, Адам Беса, Индия Ер и Катрин Деньов.
Струва ли си да надникнем през прозореца на Силви?
Да, и според мен въпросът дори не стои. Асгар Фархади и в по-слабите си филми казва повече за човешката слабост, отколкото повечето му съвременници в най-добрите си, а с такъв състав трудно е да си представиш, че от това ще излезе нещо посредствено. Може да е дълъг, може концепцията на места да надрасне героите, но това е точно онова кино, за което ще спориш и в трамвая на връщане. Предварителната ми оценка: солидни 8 точки, с тайната надежда накрая да са повече.