Леон ревю: наемният убиец, момичето и един от най-лудите злодеи в историята на киното
Някои филми остаряват, а други просто отказват да го направят. Леон категорично е от втория вид: твърда, мрачна и въпреки това странно нежна история за човек, който няма нищо, и който изведнъж намира нещо, заради което си струва да живее. Филмът на Люк Бесон и днес удря като добре прицелен изстрел.
Сурова, меланхолична и прекрасно режисирана криминална драма, в която нито един от тримата главни герои не ти позволява да го забравиш.
Информация за филма
| Original | Léon |
|---|---|
| Режисьор | Luc Besson |
| В ролите | Jean Reno, Natalie Portman, Gary Oldman, Danny Aiello, Peter Appel, Michael Badalucco |
| Жанр | Криминални, Драми, Екшън филми |
| Продължителност | 110 мин. |
| Държава | Френски филми |
Самотен наемен убиец и момичето от съседния апартамент
Изходната ситуация е проста, почти приказна. Леон живее в Ню Йорк, сам и тихо, и се издържа, като убива хора срещу пари. Около него няма нищо от онова, което прави един живот нормален, и той не изглежда да му липсва. После семейството от съседния апартамент е избито от детектив Стансфийлд, полицай, по-жесток от всеки гангстер. Единствената оцеляла е 12-годишната Матилда, която чука на вратата на Леон за убежище.
Оттук нататък филмът дърпа в две посоки едновременно. Едната е напрегнат криминален трилър, в който сянката на Стансфийлд се приближава все повече и в който знаем, че малката свидетелка няма да бъде оставена на мира. Другата е изненадващо тиха, почти камерна история за това как безчувственият убиец бавно започва да се грижи за момичето, сякаш е негово собствено дете. Повече не е нужно да знаеш предварително. Силата на филма е в начина, по който двете линии се преплитат, и в това, как залогът расте с всяка сцена.
Жан Рено, който казва всичко с няколко думи
Леон на Жан Рено е един от най-добрите примери колко много може да разкаже един персонаж, почти без да говори. Рено го играе като огромен, неподвижен човек, за когото веднага усещаш, че е безкрайно опасен, и който същевременно е почти детински несръчен във всичко, което не е свързано с работата му. Тази двойственост е сърцето на филма.
Най-голямото постижение е, че Рено никога не се опитва да направи Леон симпатичен. Не ни намига, не моли за прошка. Просто оставя зрителя сам да открие какво живее в този опустошен човек. Докато осъзнаеш, че се тревожиш за него, вече е късно: филмът те е хванал.
Натали Портман: дебют, който не може да бъде забравен
Натали Портман тогава е още дете, а в ролята на Матилда Ландо дава изпълнение, на което биха завидели повечето възрастни актьори. Матилда не е от онези филмови деца, които само плачат и чакат да бъдат спасени. Тя е ядосана, умна, наранена, понякога непредсказуема и знае точно какво иска: отмъщение. Портман прави всичко това правдоподобно и, което е още по-важно, през цялото време усещаме зад нея малкото момиче, на което за един следобед са отнели живота.
Връзката между Леон и Матилда е и най-деликатната точка на филма. Бесон на моменти навлиза в територия, в която днешният зрител ще се почувства неловко, и би било нечестно да премълчим това. Същността на връзката все пак е грижата, двама изгубени хора, които се вкопчват един в друг, и чувствителността на актьорите пренася историята през рисковите моменти.
Гари Олдман, злодеят, който открадва шоуто
Ако някой би гледал Леон само заради една причина, тя се казва Гари Олдман. Норман Стансфийлд е един от най-запомнящите се злодеи в историята на киното и не защото е шумен, а защото е напълно непредсказуем. В един момент Олдман се усмихва почти сънено и добродушно, а в следващия избухва в такова насилие, че зрителят неволно се отдръпва. Полицай, за когото значката не е защита, а разрешение за всичко.
Днес играта на Олдман може да изглежда пресилена, но точно това е нужно тук. Леон е тих и сдържан, Стансфийлд е крещящ и необуздан, и контрастът между двамата е гръбнакът на напрежението във филма. Когато детективът се готви да атакува апартамента на Леон с мащабна акция на специалните части, вече няма съмнение, че тук се сблъскват два напълно различни вида професионалисти.
Сред поддържащите роли заслужава да споменем и Old Tony на Дани Айело: в малко сцени той показва точно света, в който работи Леон, свят, в който доверието винаги се измерва в пари.
Ню Йорк на Люк Бесон: европейско око, американска улица
Люк Бесон, френски режисьор, снима криминална история в Ню Йорк и този външен поглед е едно от тайните оръжия на филма. Леон не изглежда като средностатистически американски екшън. Той е по-бавен, по-съзерцателен, дава много повече време на героите си и избухва само когато наистина се налага. А когато избухне, го прави здраво.
Екшън сцените са прецизни и изчистени, работата на Леон е показана почти като хореография. Бесон усеща, че професионализмът сам по себе си е зрелищен и не е нужно всичко да се взривява. Атмосферата през цялото време е меланхолична: олющените апартаменти, тесните коридори, усещането за самота проникват навсякъде. Това не е героичен екшън, а тъжна приказка, в която има и оръжия.
Къде филмът се препъва
Не би било коректно да се преструваме, че Леон е безупречен. Сценарият на места следва плътно жанровите клишета, скелетът на сюжета е предвидим и който е гледал няколко филма за наемни убийци, горе-долу усеща накъде вървят нещата. Филмът обаче не живее от изненади, а от емоции.
Другият момент са някои сцени от връзката между Леон и Матилда, за които вече стана дума по-горе. Те не развалят филма, но днес е по-трудно да се подминат с мълчание и мнозина именно затова го смятат за противоречив. Според мен филмът остава силен, но е напълно разбираемо, ако на някого това помрачи преживяването.
- Какво работи: тримата главни актьори, атмосферата, напрежението, емоционалният залог.
- Какво по-малко: предвидимият сюжетен скелет и няколко деликатни сцени.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които обичат мрачни криминални истории с фокус върху героите, в които зад екшъна стоят истински чувства, и които искат да видят трима актьори в най-добрата им форма.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които се дразнят от сурово насилие или се чувстват силно неловко от по-деликатното изобразяване на връзка между възрастен и дете. И, разбира се, не и за онези, които търсят динамичен и лек екшън.
Ако ти харесва, виж и: Nikita (1990), Taxi Driver (1976), Gloria (1980), Drive (2011), Logan (2017)
Често задавани въпроси
За какво разказва Леон?
За самотен наемен убиец в Ню Йорк, Леон, при когото бяга 12-годишната му съседка Матилда, след като семейството ѝ е избито от детектив Стансфийлд. Леон започва да се грижи за момичето, а Стансфийлд тръгва по следите на малката свидетелка.
Колко е дълъг Леон?
Филмът е с продължителност 110 минути.
Подходящ ли е филмът за гледане с деца?
Не се препоръчва. Филмът съдържа сцени на насилие и теми за възрастни.
Кой е режисьор на Леон и кои са главните актьори?
Режисьор е Люк Бесон, а в главните роли са Жан Рено (Леон Монтана), Натали Портман (Матилда Ландо) и Гари Олдман (Норман Стансфийлд).
Струва ли си и днес да се върнем при Леон и Матилда?
Да, а ако още не си го гледал, още повече. Леон не е оцелял толкова десетилетия заради заплетения си сюжет, а защото ни дава трима герои, които не могат да бъдат изтрити от паметта: тихия убиец, който така и не се е научил да живее, момичето, което е трябвало да порасне твърде рано, и полицая, който е самото непредсказуемо унищожение. Бесон сглобява всичко това с такъв усет, че накрая няма да помниш екшъна, а онова, което си почувствал. Има в него спорни моменти, но малко криминални филми могат да болят толкова силно и да остават толкова дълго. Задължително заглавие, ако обичаш жанра.