„Последният оцелял“ ревю: военният филм на Питър Бърг в планините на Хиндукуш не прощава
Има военни филми, които гледаш, и има такива, които по-скоро преживяваш, в най-добрия смисъл на думата. „Последният оцелял“ е от вторите: Питър Бърг два часа те блъска по скалите и не пита дали издържаш. Филмът не е съвършен, но това, което оставя в тялото ти, не се изтръсква лесно.
Брутално физически и добре направен военен филм, който на планинския склон е ненадминат, но с патриотичния патос понякога прекалява.
Информация за филма
| Original | Lone Survivor |
|---|---|
| Премиера в България | 11.04.2014 г. |
| Режисьор | Peter Berg |
| В ролите | Mark Wahlberg, Taylor Kitsch, Emile Hirsch, Ben Foster, Eric Bana, Ali Suliman |
| Жанр | Военни филми, Екшън филми, Драми |
| Продължителност | 121 мин. |
| Възрастова категория | C |
| Държава | Американски филми |
Четирима мъже, една планина и план, който не остава план
Изходната позиция е проста и точно затова работи. На 28 юни 2005 г. четирима бойци от Navy SEAL са изпратени на секретна и опасна мисия в района на Хиндукуш в Афганистан. Кодовото име на операцията е „Червени крила“, а целта е обезвреждането на високопоставени талибански командири. На хартия бърза и чиста работа. В действителност всичко се обърква, екипът попада под вражески огън и четиримата войници бързо остават сами, с минимален шанс да оцелеят.
Толкова си струва да знаеш предварително и според мен толкова стига. Филмът не разчита на обрати, а на начина, по който събитията те притискат. Оригиналното заглавие Lone Survivor, както и българското, казва достатъчно, така че въпросът тук не е какво ще стане, а на каква цена. Питър Бърг задава този въпрос много жестоко и също толкова жестоко отговаря на него.
Марк Уолбърг и екипът, на чието бойно братство трябва да повярваш
Подобен филм стои или пада според това дали вярваш, че тези хора наистина биха влезли в огъня един за друг. Тук вярваш. Марк Уолбърг играе старшина Маркъс Лътрел и това е точно ролята, която му пасва идеално: малко думи, много тяло, много стиснати зъби. Не е бляскава игра, но и не трябва да бъде.
До него Тейлър Кич като лейтенант Майкъл „Майк“ Мърфи е изненадващо силен, най-сетне получава роля, в която спокойният му поглед значи нещо. Емил Хърш като Дани Диц е най-нервната и най-човешката точка в групата, а Бен Фостър като Матю „Акс“ Аксълсън носи онова, което носи винаги: интензивност, заради която малко те е страх да седиш до него. За мен Фостър е тайното оръжие на филма.
На заден план е Ерик Бана като капитан трети ранг Ерик Кристенсен, който държи духа и отговорността в базата, а също Александър Лудвиг (Шейн Патън) и Джери Ферара (Хаслърт). Специално внимание заслужава Али Сулиман, който в ролята на Мохамад Гулаб дава едно от най-важните лица във филма. Нарочно няма да казвам повече за него, но го следи.
Питър Бърг не режисира, а бута
Питър Бърг винаги е бил човек на шумното, потно, приземено кино. След Hancock и Battleship „Последният оцелял“ е за него много по-сериозна и по-сдържана посока. Под сдържана нямам предвид тиха. Престрелките тук не са хореографиран балет, а хаотични, трескави, плашещи минути, в които нямаш представа откъде ще дойде следващият изстрел. Точно като войниците.
Истинското чудо обаче е теренът. Склонът е третият главен герой на филма и Бърг го разбира отлично. Има сцени, при които потръпваш в седалката, защото камерата не щади никого: усещаш тежестта, камъните, костите. Не преувеличавам, ако кажа, че тези минути са сред най-физическите моменти във военното кино на 2010-те.
Единствената истинска слабост на режисурата е, че Бърг понякога не вярва достатъчно в това, което е направил. Там, където тишината би стигнала, сцената пак получава малко допълнителен тласък: забавен каданс, леко музикално надуване. Разбирам защо, но нямаше нужда.
Звук, който удря в стомаха
Ако има причина този филм да се гледа в кино или поне на свястна звукова система, това е звукът. Ударите на куршумите, пукането на радиото, задъханото дишане, тракането на камъните: филмът използва звука съвсем съзнателно, за да те притисне. Често се стряскаш от звука, а не от картината.
Музиката работи най-добре, когато се оттегля назад и дава тътнещ, неспокоен фон. Когато излиза напред и иска да те разчувства, намерението вече личи. Но като цяло звуковото оформление е една от най-силните страни на филма и при мен получава най-високата оценка.
Къде се накланя: сянката на знамето
Не може да се подмине: „Последният оцелял“ е много американски военен филм. Възхвалата на братството, верността и дълга понякога се плъзга в територия, където вече не усещаш, че гледаш хора, а по-скоро идеал. Който е алергичен към патриотичния патос, ще има моменти, в които ще върти очи.
Мен това ме дразнеше по-малко, отколкото очаквах, защото средната, голяма част на филма е толкова сурова и безмилостна, че избива тържествеността от теб. Рамката обаче си личи, а героите са по-скоро архетипи, отколкото напълно изградени хора. Така и не научаваш кои са били преди планината. Според филма това може би няма значение, според мен малко има.
И още нещо важно: говорим за 121-минутен филм, който определено не е за деца. Насилието не е самоцелно, но е много директно, а раните не са разкрасени.
На рафта на жанра: къде да го сложим?
Ако търсиш мястото му сред модерните военни екшъни, то е някъде между суровия хаос на Black Hawk Down и изнервящото напрежение на The Hurt Locker. С филма на Ридли Скот го свързва усещането за безкрайна престрелка (и между другото Ерик Бана), а с филма на Катрин Бигълоу това, че не ти позволява удобна дистанция.
По-късно Бърг отново се събира с Марк Уолбърг за Deepwater Horizon и там рецептата е същата: истински хора, катастрофална ситуация, много физическо снимане. Според мен „Последният оцелял“ е най-силната обща работа на тандема, защото тук декорът е най-малко, а камъкът и кръвта най-много.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат сурови, физически натоварващи военни филми и не се плашат, когато един филм ги притиска до края. Задължителен за феновете на Бен Фостър и Тейлър Кич.
- По-добре го пропусни, ако: Ако имаш слаб стомах или не понасяш американския военен патос, по-добре го пропусни. За лек вечерен екшън е напълно неподходящ.
Ако ти харесва, виж и: Black Hawk Down (2001), The Hurt Locker (2008), Hacksaw Ridge (2016), Deepwater Horizon (2016), Restrepo (2010)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Последният оцелял“?
На 28 юни 2005 г. четирима бойци от Navy SEAL са изпратени на секретна мисия в района на Хиндукуш в Афганистан под кодовото име „Червени крила“, за да обезвредят високопоставени талибански командири. Мисията се проваля и четиримата остават сами.
Кога излезе „Последният оцелял“ в България?
Премиерата на филма в България е на 11 април 2014 г.
Колко е дълъг „Последният оцелял“?
Филмът е с продължителност 121 минути.
Подходящ ли е „Последният оцелял“ за деца?
Не. Сцените на насилие са много директни и раните не са разкрасени, така че определено не е филм за гледане с деца.
Кой е режисьор на „Последният оцелял“ и кои са главните актьори?
Режисьор е Питър Бърг. В главните роли са Марк Уолбърг, Тейлър Кич, Емил Хърш, Бен Фостър, Ерик Бана, Али Сулиман, Александър Лудвиг и Джери Ферара.
Какво е оригиналното заглавие на „Последният оцелял“?
Оригиналното заглавие на американския филм е Lone Survivor.
Ще се изкачиш ли с него в планината, или ще останеш в долината?
Изкачи се. „Последният оцелял“ не е филм, който изключваш с приятно чувство, но и не е направен за това. Питър Бърг те доближава до битката толкова, колкото един игрален филм изобщо може, а четиримата главни актьори, начело със страховито добрия Бен Фостър, правят правдоподобна връзката, без която всичко това би било само шум. Патосът понякога натежава, героите можеха да бъдат по-дълбоки, но минутите на склона си струват напълно. При мен това е силна осмица и филм, който и години по-късно усещам в стомаха си.