Книга за джунглата ревю: Джон Фавро вдъхва живот на джунглата на Киплинг
Има един момент, в който позната от детството приказка те грабва отново и изведнъж се чувстваш на седем години в киносалона. Книга за джунглата на Джон Фавро от 2016 г. е точно такъв филм: позната, но изненадващо мрачна и завладяваща. Класиката на Киплинг тук не е анимационна закачка, а истинска, пулсираща и опасна джунгла.
Зрелищна, трогателна и на места направо страшна приказка, в която гласовият състав дава на филма почти повече от всяко дигитално дърво.
Информация за филма
| Original | The Jungle Book |
|---|---|
| Премиера в България | 15.04.2016 г. |
| Режисьор | Jon Favreau |
| В ролите | Neel Sethi, Bill Murray, Ben Kingsley, Idris Elba, Scarlett Johansson, Christopher Walken |
| Жанр | Приключенски филми, Семейни филми, Фентъзи филми |
| Продължителност | 106 мин. |
| Държава | Американски филми |
За какво става дума? Човешко дете сред вълците
Който някога е бил дете, горе-долу знае какво го очаква. Сирачето Маугли расте дълбоко в джунглата, и то не при кого да е: приютяват го вълците, мъдрата черна пантера Багира бди над него, а по-късно мечокът Балу, привърженик на удобната философия за живота, се опитва да го насочва през житейските бури. Звучи идилично, но джунглата не е детска площадка.
Тигърът Шер Хан отдавна си е наточил зъбите за човешкото дете, а заплахите не свършват с него. Има я змията Каа, чийто хипнотичен поглед е по-скоро капан, отколкото прегръдка, има го и маймунският крал Луи, който меко казано не е най-добрият приятел на човека. Основните линии на сюжета са познати, приказката на Ръдиард Киплинг едва ли се нуждае от представяне. Въпросът не е какво се случва, а как го разказва Фавро, и тук наистина има какво да се похвали.
Няма да издавам подробности, но ще кажа едно: който помни само веселите песнички, ще се изненада колко напрежение и колко много залог има в тази версия.
Нийл Сетхи и гласовете, които съживяват дивата природа
Да започнем с най-трудната задача. Маугли на Нийл Сетхи е почти единственият жив актьор в изцяло дигитално изграден свят, а това е огромно бреме за дете. На практика той играе с партньори, които на снимачната площадка изобщо не са съществували така, както ги виждаме на екрана. Въпреки това Сетхи е убедителен, енергичен и има в себе си някакъв див чар, който подхожда на момче, израснало сред вълци. Понякога неопитността му личи, но аз не бих му я вменил във вина.
Списъкът с гласовете пък изглежда така, сякаш някой е сглобил отбор мечта на салфетка:
- Бил Мъри като Балу е просто попадение. Отпуснатият, мързелив, но с огромно сърце мечок сякаш е писан за него, а характерният му полуотегчен хумор тук е безценен.
- Бен Кингсли като Багира е достолепен, строг и все пак грижовен. Точно гласът, от който има нужда такъв наставник.
- Идрис Елба като Шер Хан е едно от най-силните оръжия на филма. Дълбок, спокоен и смразяващ, при всяка реплика на тигъра стомахът ни се свива.
- Скарлет Йохансон като Каа е кратко, но хипнотично присъствие, гласът ѝ буквално те унася.
- Кристофър Уокън като крал Луи е точно такъв, какъвто си представяме една роля на Уокън: странен, непредвидим и забавен, но със заплаха някъде на заден план.
На вълчето семейство гласове дават Лупита Нионго (Ракша) и Джанкарло Еспозито (Акела) и макар да имат по-малко време, двамата придават тежест на сцените с глутницата. Особено запомняща се е майчинската топлота на Нионго.
Джон Фавро, магьосникът на визията
Името на Джон Фавро на мнозина напомня първите филми за Железния човек и наистина още там той показа колко добре разбира голямото, зрелищно и достъпно за публиката кино. В Книга за джунглата обаче прави нещо съвсем различно: изгражда приказен свят, като в същото време се стреми към почти документална достоверност.
Джунглата в този филм е жива. Светлината, която се процежда между лианите, калта, водата, козината и движенията на животните са толкова прецизни, че след първите минути забравяме, че почти нищо не е истинско. Това е огромно постижение, защото така магията не е в техниката, а в историята. Фавро не се перчи с визията, а я поставя в нейна служба.
Режисьорът умело балансира между класическото наследство на Disney и по-сериозен, по-мрачен тон. Феновете на старата анимация ще получат няколко мили намигвания, но филмът не иска да бъде робско копие. На мен това много ми допадна.
Какво впечатлява: джунгла, която почти можеш да помиришеш
Ако трябва да изтъкна едно нещо, това е визуалният свят. Не е преувеличение да се каже, че филмът е крайъгълен камък за дигитално създадените животни. Лицата им са изразителни, но не анимационно човешки, а движенията им носят истинска тежест. Когато Шер Хан се появи, виждаме хищник, а не говореща плюшена играчка.
Атмосферата също е отлична. Филмът често оставя сцените да дишат и именно в тези тихи моменти се усеща колко огромен и чужд е този свят за едно малко момче. Хуморът при това не се губи: общите сцени на Балу и Маугли са сърцето на филма, от тях лъха лека топлина, която уравновесява по-мрачните части.
Музиката и звуковият дизайн също са силни. Шумовете на джунглата, ръмженето, шумоленето на листата допринасят за преживяването, а носталгичните мелодии са на мястото си.
Къде се препъва: твърде познато, понякога твърде страшно
Все пак не всичко е перфектно. Тъй като филмът пресъздава добре позната приказка, истинските изненади са малко. Който познава класическата анимация или книгата на Киплинг, почти винаги ще знае накъде върви действието. Това не е непременно проблем, но драматургията на места е малко предвидима.
Другият въпрос е тонът. Шер Хан е наистина страшен и има сцени, които за по-малките деца може да се окажат прекалено интензивни. Който очаква лек семеен филм с песнички, може да остане изненадан. Аз го смятам по-скоро за достойнство, но като родител е добре да го имате предвид.
И накрая, песните понякога леко се откъсват от иначе реалистичния свят. Носталгично са симпатични, но до по-сериозния тон звучат малко странно.
За кого е?
- За теб е, ако: За всеки, който обича класическата приказка и е любопитен как визуалните ефекти могат да вървят ръка за ръка с истински емоции. Чудесен е както за тийнейджъри, така и за възрастни, а с по-големи деца е отличен избор за семейна вечер.
- По-добре го пропусни, ако: Не се препоръчва за съвсем малки и лесно плашещи се деца заради страшните сцени. Който очаква нещо напълно ново и непредвидимо, може да се разочарова от добре познатата история.
Ако ти харесва, виж и: Книга за джунглата (1967), Цар Лъв (2019), Животът на Пи (2012), Цар Лъв (1994)
Често задавани въпроси
Кога излезе Книга за джунглата по българските кина?
Премиерата на филма в България беше на 15 април 2016 г.
Колко е дълъг Книга за джунглата?
Филмът е с продължителност 106 минути.
Кой е режисьор на Книга за джунглата?
Режисьор на филма е Джон Фавро.
Кой играе Маугли и кои са гласовете?
Маугли се играе от Нийл Сетхи. Балу е озвучен от Бил Мъри, Багира от Бен Кингсли, Шер Хан от Идрис Елба, Каа от Скарлет Йохансон, крал Луи от Кристофър Уокън, Ракша от Лупита Нионго, а Акела от Джанкарло Еспозито.
За какво разказва Книга за джунглата?
Сирачето Маугли расте в джунглата сред вълци с помощта на Багира и Балу, докато тигърът Шер Хан го преследва и иска живота му.
Струва ли си и днес да се върнем в джунглата?
Абсолютно. Години след премиерата филмът продължава да държи нивото си, визията му и днес не е овехтяла, а Балу на Бил Мъри и Шер Хан на Идрис Елба все още ни настръхват, всеки по различна причина. Джон Фавро не пренаписа приказката на Киплинг, а я разказа отново с уважение и показа, че и една класика може да получи нова кожа. Малко предвидим, малко страшен, но направен с много сърце. За мен това е смело препоръчана програма за семейна вечер, стига децата да са достатъчно големи.