Rose: предварително ревю. Сандра Хюлер се връща от войната като войник, а истинското бойно поле се оказва мирът
Има актриси, чието име на плаката е напълно достатъчно, за да си купя билет, и Сандра Хюлер е точно такава. В германско-австрийската историческа драма Rose тя играе жена, която е воювала като мъж и след завръщането си у дома иска да продължи да живее като мъж. Това предварително ревю разказва какво можем да очакваме и защо Rose има шанс да бъде един от най-суровите и най-тихите филми на годината.
На хартия има всичко необходимо за една потискащо точна епохална картина, изградена около голяма актьорска роля. Въпросът е само доколко ще посмее да се разкрие филм с толкова строга форма.
Информация за филма
| Режисьор | Markus Schleinzer |
|---|---|
| В ролите | Sandra Hüller, Caro Braun, Godehard Giese, Robert Gwisdek, Johannes Schubert |
| Жанр | Исторически драми |
| Продължителност | 94 мин. |
| Държава | Германски филми, Австрийски филми |
За какво е Rose, без спойлери?
Началото на XVII век. Роуз е воювала като мъж, минала е през ада на бойните полета в Брабант и когато се връща в мирния тил, не иска да се напъха обратно в старата си роля. Иска да продължи живота си като мъж. А желанието ѝ е стряскащо простичко: да бъде добър гражданин, полезен член на общността, човек, който работи, живее почтено и не стърчи от редицата.
Именно тук е същността. В света, в който Роуз се завръща, правилата са твърди, а общността трудно понася различното. Според официалното описание филмът е изграден върху напрежението между обществените норми и личната идентичност, което става все по-остро, колкото повече Роуз се опитва да се впише. Повече за сюжета не знаем и според мен това не е проблем: при такива филми важното е как, а не какво.
Това, което вече харесвам в самата идея, е обърнатата посока. Обикновено военните филми показват фронта като ада, а тук изглежда, че бойното поле е само преддверието. Истинската обсада започва у дома, в погледите на съседите, по пейките в църквата, в делничния ред.
Сандра Хюлер, или защо за главната роля няма защо да се притесняваме
Ако следите европейското кино от последните години, Сандра Хюлер няма нужда от представяне. От Тони Ердман насам знаем, че може да бъде едновременно безкрайно скована и болезнено уязвима, а Анатомия на едно падане показа, че с едно трепване на лицето може да постави под съмнение всичко, което мислим от салона. След студената, плашеща домакиня в Зона на интерес съм сигурен: днес малко актриси се боят толкова малко от антипатията, хладината и неудобството.
Образът на Роуз изисква точно такава актриса. Човек, който с цялото си същество се стреми към невидимост, защото вписването е условие за оцеляване. Това се играе по-трудно от една голяма, крещяща драматична роля. Тук всичко носят тишината, стойката, гласът и погледът, а в това Хюлер в момента е непобедима.
До нея в актьорския състав са Каро Браун, Годехард Гизе, Роберт Гвисдек и Йоханес Шуберт. Кого играят, още не знаем, но в такава камерна драма лицето на общността е не по-малко важно от това на героинята. От тях зависи дали селото, градът, средата ще бъдат жива, дишаща заплаха или просто декор.
Маркус Шлайнцер, майсторът на неудобните паузи
Името на Маркус Шлайнцер може да ви е познато заради дебюта му Michael от 2011 година: безмилостно студен филм с почти клинична прецизност, който не обяснява, не улеснява и не се извинява. Ако съдя по него, Rose също няма да е приятна, гальовна костюмна драма, и аз го приемам именно като обещание.
Един от клоновете на австрийската киношкола, към който принадлежи и Шлайнцер, обожава дистанцията. Камерата не се въодушевява, не плаче заедно с героите, а наблюдава като строг свидетел. В история, в която постоянното наблюдение от страна на общността е самият натиск, този стил може да се окаже попадение. Зрителят оглежда Роуз точно както околните и по неловък начин става съучастник.
Говорещи са и 94-те минути. Това не е тричасов, разтеглен парад на историческа достоверност, а стегнат, плътен филм, което подсказва, че Шлайнцер знае точно какво иска да каже и не възнамерява да се бави и минута повече от необходимото.
Какво може да го направи наистина голям филм
Има три причини да съм откровено оптимист:
- Темата е вечна, но не е там заради модата. Средата от XVII век отдалечава въпроса от днешните спорове и точно затова може да го направи по-остър. Общност, живееща по строг ред, и човек, който просто иска да съществува в мир: това важи навсякъде и винаги.
- Главната актриса. Като се има предвид кариерата на Сандра Хюлер, трудно е да си представим тя да не направи запомняща се роля.
- Режисьорската ръка. Шлайнцер не е от авторите, които дават успокояващи отговори, а в тази история удобното решение би било най-големият грях.
Освен това мотивът за ветерана, който се връща от войната, сам по себе си е силен. Роуз е чужда не само заради идентичността си, но и защото е видяла нещо, което хората в тила не са. Ако филмът успее да съчетае тези два пласта, можем да получим много богата драма, която се чете по различни начини.
Къде може да се подхлъзне?
Ще бъда честен: строгото европейско авторско кино има своите капани. Ако Шлайнцер остане прекалено хладен, зрителят може да остане отвън, а Rose да се превърне в красив, достоен за уважение, но малко безжизнен артефакт, на който по-скоро се възхищаваме, отколкото го преживяваме. Другата опасност при костюмните драми е дидактичността: ако филмът във всяка сцена подчертава, че общността е жестока, а Роуз е жертва, сложността се губи.
Другата въпросителна е ритъмът. Краткото времетраене е добър знак, но бавният, наблюдателен стил не допада на всеки. Който очаква динамичен исторически филм, батални сцени или ефектни обрати, вероятно ще се разочарова. Войната тук, поне според описанието, е по-скоро минало, отколкото настояще.
За кого е?
- За теб е, ако: За почитателите на Сандра Хюлер, за любителите на европейското авторско кино и за всеки, който харесва бавно изграждани, потискащи и провокиращи размисъл исторически драми.
- По-добре го пропусни, ако: Ако търсите лека костюмна романтика, зрелищен военен екшън или бързо темпо, този филм вероятно ще ви се стори твърде тих и твърде суров.
Ако ти харесва, виж и: Орландо (1992), Албърт Нобс (2011), Бялата лента (2009), Портрет на млада жена в пламъци (2019), Зона на интерес (2023)
Често задавани въпроси
За какво е Rose?
Действието се развива в началото на XVII век: Роуз е воювала като мъж и след като се връща от бойните полета в Брабант, иска да продължи да живее като мъж, като добър гражданин и полезен член на общността, докато се опитва да се впише в свят, подчинен на строги правила.
Колко е дълъг Rose?
Филмът е с продължителност 94 минути.
Кой е режисьорът на Rose и кои играят в него?
Режисьор е Маркус Шлайнцер, в главната роля е Сандра Хюлер, а до нея участват Каро Браун, Годехард Гизе, Роберт Гвисдек и Йоханес Шуберт.
Кои държави са продуцирали филма?
Rose е германско-австрийска копродукция.
Струва ли си да седнем до Роуз на църковната пейка?
Според мен да, и нещо повече: това е филм, който искрено чакам. Не защото обещава лека вечер, а защото всичко в него подсказва, че задава истински въпрос и няма да даде евтин отговор. Сандра Хюлер е една от най-вълнуващите актриси в европейското кино днес, а Маркус Шлайнцер е режисьор, който не се плаши от неудобството. Очакванията ми са високи и ако филмът намери топлината зад строгостта, лесно може да се окаже една от най-запомнящите се драми на годината. Ще го гледам при първа възможност и подозирам, че след това дни наред няма да мога да го избия от главата си.