„Турбо“ ревю: охлювът, който мечтаеше за Индианаполис 500, и почти успя да ни убеди
Има идеи за филми, които, разказани с едно изречение, карат всички да се засмеят, а след това човек цял час и половина стиска палци на героя. „Турбо“ е точно такъв случай: охлюв, който иска да се състезава на Индианаполис 500. Абсурдно, шумно, понякога предвидимо, но филмът натиска газта с толкова ентусиазъм, че е трудно да му се сърдиш.
„Турбо“ не преобръща света на анимацията, но е симпатично и енергично семейно кино с герой, чийто ентусиазъм е заразителен.
Информация за филма
| Original | Turbo |
|---|---|
| Премиера в България | 19.07.2013 г. |
| Режисьор | David Soren |
| В ролите | Ryan Reynolds, Paul Giamatti, Michael Peña, Samuel L. Jackson, Luis Guzmán, Bill Hader |
| Жанр | Анимационни филми, Семейни филми |
| Продължителност | 96 мин. |
| Държава | Американски филми |
Охлюв, на когото черупката му е тясна
Основната идея на „Турбо“ е толкова проста, че граничи с гениалното. Главният герой е охлюв, обсебен от скоростта, влюбен в препускането и убеден, че мястото му е на пистата. Проблемът е, че охлювите не са известни с това, че изпреварват когото и да било, а бавното и затворено охлювено общество гледа с недоумение енергичния си събрат, който все иска да е някъде другаде.
После идва странен инцидент, който прави Турбо още по-бърз, и оттук нататък спиране няма: целта е нищо по-малко от Индианаполис 500, едно от най-прочутите автомобилни състезания. Изглежда безнадеждно, но филмът разказва точно как охлювът лети към победата и как междувременно се превръща в звезда. Повече не е нужно да знаете предварително, все пак важното е пътуването, или в този случай, препускането.
Историята има много ясно послание, което филмът изрича още от първия момент: всяка мечта може да се сбъдне, ако си достатъчно бърз. Това, разбира се, е класическа мантра на американското семейно кино, но тук визуалната шега, бунтът срещу бавността като естествено състояние, ѝ придава нещо в повече.
Гласове, на които си струва да обърнете внимание
Ако в нещо „Турбо“ наистина е силен, то това е актьорският състав. Райън Рейнолдс озвучава Турбо и носи точно онази нахакана, малко устата, но по същество добросърдечна енергия, която очакваме от него. Той е от актьорите, в чийто глас винаги има намигване, а това пасва отлично на персонаж, който отказва да приеме собствените си граници.
До него Пол Джамати в ролята на Чет е по-приземеният и притеснителен глас, а Джамати е майстор на киселите, обременени от грижи образи, така че тази двойка просто работи. Майкъл Пеня озвучава Тито и от него лъха топъл, ентусиазиран чар на характерен актьор.
След това идва поддържащият екип, който е почти разхищение за анимационен филм: Самюъл Л. Джаксън е Уиплаш, Снуп Дог е Смуув Муув, Мая Рудолф е Бърн, Луис Гусман е Анджело, а Бил Хейдър дава гласа си на Гай Ганье. Гласът на Самюъл Л. Джаксън сам по себе си е отделен жанр и самият факт, че го чуваме във филм за охлюв, заслужава усмивка. Тази компания носи голяма част от енергията на филма: част от шегите стоят в текста, другата част в гласовете.
Дейвид Сорен и бавността като зрелище
Режисьор е Дейвид Сорен и онова, което прави много добре, е да предаде усещането за скорост през погледа на същество, което обикновено вижда света от основата на една тревичка. Един от най-големите подаръци на анимацията е възможността да си играе с перспективата, и „Турбо“ я използва: контрастът между малкото създание и огромния, тътнещ състезателен свят е най-добрата визуална идея на филма.
Визията е цветна, слънчева и шумна, точно каквато подхожда на състезателен филм. Темпото също е наред: 96 минути не се влачат, филмът знае, че публиката му няма да седи търпеливо на дълги, бавни сцени. Иронично е, че най-голямото достойнство на филм за охлюв е динамиката, но всъщност точно за това става дума.
В същото време Сорен не рискува особено. Драматургията следва изпитаната схема: мечтател, когото никой не разбира, повратна точка, възход, голямо състезание. Който е гледал няколко семейни анимации, горе-долу ще предусети голямата дъга. Това не е проблем, просто не е и изненада.
Какво работи: хумор, динамика, сърце
Най-голямата сила на „Турбо“ е, че приема на сериозно собствената си абсурдна идея. Не намига непрекъснато колко смешно е всичко, а ни оставя да стискаме палци на охлюва. Затова децата ще го обожават: те не виждат пародия, а малък герой с големи амбиции.
- Актьорският състав: гласовете пасват чудесно на персонажите, второстепенните герои са колоритни и симпатични.
- Посланието: поуката за упоритостта, различността и мечтите е проста, но искрена.
- Темпото: няма празен ход, филмът е в движение от началото до края.
- Състезателната атмосфера: енергията на сцените на пистата стига до зрителя, а смесицата от рев на двигатели и охлювена перспектива е истинско забавление.
Има нещо много симпатично и в начина, по който филмът показва бавността на охлювеното общество: то не е лошо, просто живее с друго темпо. А Турбо не се бунтува, защото мрази своите, а защото не се побира в отредената му роля. За детски филм това е изненадващо силна мисъл и много малки зрители ще се разпознаят в нея.
Където свършва бензинът
А сега горчивата част. „Турбо“ е добър семеен филм, но не е голям филм. Не е от онези анимации, на които и като възрастен се разплакваш, или за които говориш години по-късно. Емоционалните върхове са на място, просто са предвидими, а филмът залага повече на настроението и динамиката, отколкото на дълбоки персонажи.
Освен това територията на състезателните анимации е доста пренаселена, светът на говорещите, пристрастени към скоростта герои не е нов и този филм неизбежно се движи в сянката на големите си предшественици. Когато леко се умори, това си личи: някоя шега разчита повече на звездните гласове, отколкото на изобретателността на сценария.
Като възрастен понякога имах чувството, че филмът знае какво трябва да направи и прилежно го прави, но не излиза от зоната си на комфорт. Парадоксално, охлювът, който на всяка цена иска да надскочи границите си, участва във филм, който точно това не смее да направи докрай.
За кого е?
- За теб е, ако: За деца в начална училищна възраст и семейства, които търсят динамична, весела анимация с позитивно послание, както и за всеки, който обича състезателната атмосфера и звездните гласове.
- По-добре го пропусни, ако: За онези, които очакват от анимацията дълбоки емоционални пластове, смел сюжет или обрати, които изненадват и възрастните.
Ако ти харесва, виж и: Колите (2006), Рататуй (2007), Кунг-фу панда (2008), Flushed Away (2006)
Често задавани въпроси
Кога излезе „Турбо“ по българските кина?
Премиерата на „Турбо“ в България беше на 19 юли 2013 г.
За какво разказва „Турбо“?
За охлюв, обсебен от скоростта, който след странен инцидент става още по-бърз и решава да се състезава на автомобилното състезание Индианаполис 500.
Колко е дълъг „Турбо“?
Филмът е с продължителност 96 минути.
Кой озвучава героите в оригиналната версия на „Турбо“?
Турбо е озвучен от Райън Рейнолдс, а до него са Пол Джамати (Чет), Майкъл Пеня (Тито), Самюъл Л. Джаксън (Уиплаш), Луис Гусман (Анджело), Бил Хейдър (Гай Ганье), Снуп Дог (Смуув Муув) и Мая Рудолф (Бърн).
Кой е режисьор на „Турбо“?
Режисьор на филма е Дейвид Сорен.
Може ли охлювът да застане на старта на семейната филмова вечер?
Да, спокойно. „Турбо“ няма да спечели вечната класация на анимационното кино, но за едно неделно следобедно гледане със семейството дава точно каквото трябва: динамика, хумор, симпатичен малък герой и послание, което и децата ще разберат. Като възрастен понякога ще усещаш, че вече си минавал по този път другаде, но звездните гласове и охлювената перспектива стигат, за да не скучаеш. За мен това е силна шестица, а през детските очи по-скоро осмица.