Красавицата и Звяра, ревю: достатъчно ли е вълшебството за игрална версия?
Има един вид носталгия, която едновременно те кара да се усмихнеш и да застанеш нащрек. Филмът на Бил Кондън от 2017 г. предизвиква точно нея. Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ пристигна с огромен бюджет, блестящ замък и Ема Уотсън, за да ни разкаже отново приказка, която знаем наизуст. Въпросът е само един: трябва ли ни същото, просто по-скъпо?
Разкошен, приятен и на моменти прекалено предпазлив прочит, който дължи най-много на актьорския състав и на визията си.
Информация за филма
| Original | Beauty and the Beast |
|---|---|
| Режисьор | Bill Condon |
| В ролите | Emma Watson, Dan Stevens, Luke Evans, Josh Gad, Kevin Kline, Hattie Morahan |
| Жанр | Семейни филми, Фентъзи филми, Романтични филми |
| Продължителност | 129 мин. |
| Държава | Американски филми |
Същата приказка, в нови дрехи
Историята едва ли има нужда от представяне, но накратко: Бел, умна, красива и забележимо независима за средата си млада жена, се озовава в замъка на едно чудовище, където трябва да живее като пленница. Постепенно преодолява страха си, сприятелява се с омагьосаната прислуга и с времето успява да види зад плашещата външност нежния и чувствителен принц.
Това е скелетът и честно казано, повече не е нужно да знаете. Силата на тази приказка е именно в познатото: не сядаме пред екрана, за да бъдем изненадани, а за да я преживеем отново. Филмът го знае много добре и затова не търси революция. Вместо това реставрира грижливо и с уважение, като музеен куратор, който слага стара картина в нова рамка.
Това е едновременно най-голямото му достойнство и най-голямото му ограничение. Който иска да получи точно онова, което помни от екрана, ще е щастлив. Който е очаквал по-смел нов прочит, може да усети тези 129 минути по-скоро като повторение, отколкото като прераждане.
Ема Уотсън и принцесата книжен плъх
Изборът на Ема Уотсън за Бел изглеждаше почти прекалено очевиден. След Хърмаяни от филмите за Хари Потър кой друг би изиграл по-достоверно момичето, което предпочита книгите пред ухажването на най-красивия мъж в селото? Уотсън наистина носи интелигентността и упоритостта на героинята, в очите ѝ личат любопитство и инат.
Там, където е малко по-несигурна, е пеенето. Не е лошо, но ясно се усеща, че тя не е мюзикъл актриса, и в големите песни често е по-скоро приятна, отколкото запомняща се. Въпреки това присъствието ѝ е стабилно и тя се справя като емоционален център на филма. Няма да стане емблематична роля, но е достойна Бел.
Дан Стивънс като Звяра е в по-трудна позиция: голяма част от образа е дигитална, така че актьорът трябва да работи с гласа и очите си. Справя се изненадващо добре. Зад намусеността на Звяра се усеща раненост, а бавно затоплящата се връзка между двамата има тежест. И все пак дигиталното лице понякога създава дистанция и има моменти, в които липсва истинско, осезаемо присъствие.
Гастон и Льофу, тайните оръжия на филма
Ако на някого този филм му отива особено много, това е Люк Еванс. Неговият Гастон е надут, нарцистичен, смешен и плашещ едновременно, точно какъвто трябва да бъде. Еванс явно се наслаждава на всеки миг, а агресията, която прозира зад суетата му, внася истинско напрежение. Това не е карикатура, а много разпознаваем човешки тип: селският герой, когото всички славят и който не приема отказ.
До него Джош Гад в ролята на Льофу поема голяма част от хумора. Комедийният му талант е добре известен, доказа го и като Олаф в „Замръзналото кралство“, а тук отново усеща ритъма отлично. Сцените на двойката Гастон и Льофу са сред най-забавните във филма, енергични и увлекателни.
Отделна радост е Кевин Клайн като Морис, бащата на Бел. Клайн играе сдържано и топло и от малкото си сцени изважда онази тиха обич, която прави връзката между Бел и баща ѝ наистина правдоподобна. Сред поддържащите роли важно място има и Хати Морахан с двойна задача: тя е и Агата, и Магьосницата.
Замъкът на Бил Кондън: разкош във всеки ъгъл
Бил Кондън не е новак в музикалния жанр. Като режисьор на „Dreamgirls“ вече доказа, че може да поставя мащабни песенни номера. Този опит личи: хореографията, декорите и движението на камерата са уверени, а големите сцени наистина са великолепни.
Визията е една от най-силните страни на филма. Замъкът е разкошен, мрачен и въпреки това уютен, селото е пъстро и живо, а костюмите са прекрасни. Омагьосаните слуги, превърнати в предмети, са технически впечатляващи, но и тук възниква въпрос: вместо изразителните, закръглени фигури от анимацията, по-реалистичните свещници и часовници понякога са по-малко симпатични. Въпрос на вкус, но за мен част от магията се изгуби точно тук.
Основният проблем на режисурата е предпазливостта. Кондън явно не е искал да пипа онова, което работи, и филмът много често следва оригинала почти сцена по сцена. Сигурно е, но рядко изненадва.
Музика, която все още работи
Песните са гръбнакът на филма и за щастие звучат толкова добре, колкото и преди. Класическите мелодии получават нови аранжименти, а големите ансамблови номера са истинско кино преживяване. В най-добрите моменти наистина забравяш, че гледаш римейк, и просто се оставяш да те увлече.
Звукът е богат, оркестърът е мащабен и филмът е най-силен, когато музиката го води. По-тихите, разговорни части обаче понякога се проточват, а 129 минути се усещат осезаемо по-дълги, отколкото историята изисква.
Къде свършва магията?
Най-големият проблем на филма е, че в него има малко истински риск. Всичко е красиво, всичко е грижливо, всичко е на мястото си, но рядко се усеща, че създателите имат какво свое да кажат за приказката. Една нова версия има истински смисъл, когато добавя нещо, а тази по-скоро просто лъсва оригинала.
Друго слабо място е напрежението между дигиталните герои и живите актьори. Звярът и обитателите на замъка са технически безупречни, но не винаги успяват да предадат същата топлина като нарисуваните си предшественици. Затова филмът звучи емоционално с една идея по-далечен, отколкото би трябвало.
Това, разбира се, не го прави лош филм. Просто означава, че е добър филм, който можеше да бъде страхотен, ако беше посмял да бъде малко по-смел.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат класическите приказки, зрелищните мюзикъли и сериозна доза носталгия. Отличен избор и за семейна вечер с по-големи деца.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които очакват смел и нов прочит на добре позната история или просто не понасят мюзикъла като форма. За тях филмът крие малко изненади.
Ако ти харесва, виж и: Пепеляшка (2015), Цар Лъвът (2019), Аладин (2019), Малката русалка (2023), Господарка на злото (2014)
Често задавани въпроси
От коя година е игралната версия на Красавицата и Звяра?
Филмът на Бил Кондън излиза през 2017 г.
Колко е дълъг Красавицата и Звяра?
Филмът е с продължителност 129 минути.
Кой е режисьор на Красавицата и Звяра?
Режисьор е Бил Кондън.
Кои са главните актьори?
Бел се играе от Ема Уотсън, а Звяра от Дан Стивънс. Люк Еванс е Гастон, Джош Гад е Льофу, а Кевин Клайн е Морис.
За какво разказва Красавицата и Звяра?
Бел, умна и независима млада жена, е затворена в замъка на чудовище. Тя се сприятелява с омагьосаната прислуга и накрая вижда нежния принц зад страшната външност на Звяра.
Струва ли си да се върнем в замъка на Звяра?
Да, но без да чакаме чудеса. Версията на „Красавицата и Звяра“ от 2017 г. е красив, приятен и добре направен семеен филм, чиито най-големи предимства са визията, песните и няколко отлични поддържащи роли, начело с разкошния Гастон на Люк Еванс. Ема Уотсън и Дан Стивънс носят романтичната линия съвсем прилично, а Бил Кондън води големите сцени с уверена ръка.
Това, което липсва, е смелост. Филмът е по-скоро почит, отколкото преосмисляне. Който веднъж се е влюбил в тази приказка, няма да остане разочарован, но едва ли заради него ще забрави анимацията. За дъждовен неделен следобед с голяма чаша чай и семейството обаче трудно ще намерите нещо по-подходящо.