„Легендата за Тарзан“ ревю: когато господарят на джунглата носи костюм и копнее да се измъкне от него
Тарзан не започва на дървото, а в лондонски салон, с вратовръзка, и това е най-добрата идея на филма. Дейвид Йейтс не иска да ни разказва за стотен път как всичко е започнало. Интересува го какво става, когато дивакът отдавна е станал джентълмен, а миналото му изведнъж го настига. Доколко това се е получило, ще поговорим подробно.
Красив, сериозен по замисъл и на моменти впечатляващ приключенски филм, който тръгва с по-добри идеи, отколкото стига до финала, но за дъждовна вечер си заслужава.
Информация за филма
| Original | The Legend of Tarzan |
|---|---|
| Премиера в България | 01.07.2016 г. |
| Режисьор | David Yates |
| В ролите | Alexander Skarsgård, Christoph Waltz, Samuel L. Jackson, Margot Robbie, Djimon Hounsou, Jim Broadbent |
| Жанр | Фентъзи филми, Екшън филми, Приключенски филми |
| Продължителност | 110 мин. |
| Държава | Канадски филми, Британски филми, Американски филми |
За какво става дума? Под фрака все още диша джунглата
Джон Клейтън е добре облечен и добре възпитан гражданин на викторианска Англия. Поне така изглежда отвън вече цяло десетилетие. Всички са убедени, че дивакът в него е изчезнал завинаги, когато получава новина: в някогашния му дом, Конго, стават лоши неща. Една мина безмилостно завзема нови територии и вече заплашва старите му приятели.
Клейтън се връща и влиза в битка с разрушителната сила на цивилизацията. Междувременно бавно, пласт по пласт, отново се превръща в онзи, за когото е роден. Докато дрехите се свличат от него, той пак става Тарзан, господарят на джунглата и съюзник на дивата природа. Това е изходната точка и повече от това не е нужно да знаете предварително.
Самата идея истински ми харесва. Митът за Тарзан е познат на всички: люлеенето на лианите, викът, Джейн, маймуните. Киното е изтъркало всичко това до дупка през последния век. Тук вместо това получаваме герой, който вече е изживял легендата си и сега е принуден да я облече отново, независимо дали иска или не. Този по-зрял и по-меланхоличен старт дава най-интересните моменти във филма.
Скарсгард, мълчаливият колос
Александър Скарсгард в ролята на Джон Клейтън, тоест Тарзан, е физически перфектен избор и с това никой не може да спори. Висок, жилав, в движенията му има някакво животинско търпение и, което е по-важно, успява да те накара да повярваш, че този човек се задушава в собствената си цивилизована кожа. Говори малко и залага много на погледа си.
Проблемът по-скоро е, че сценарият често не му дава достатъчно материал. Затвореният, сдържан Тарзан звучи добре като концепция, но понякога героят е толкова мълчалив, че зрителят сам трябва да гадае какво става в главата му. Въпреки това не той е слабото звено. Напротив, в големите физически сцени е напълно убедителен.
Джейн, Уилямс и злият капитан
Марго Роби като Джейн Портър внася много повече огън, отколкото ролята изисква на хартия. Тя не е пищящата дама, която чака да бъде спасена, както сме свикнали от старите филми. Има чувство за хумор и характер. Жалко, че историята на моменти все пак я връща в класическото положение на жената в беда, защото Роби очевидно е можела много повече.
Самюъл Л. Джаксън като Джордж Уошингтън Уилямс е едновременно сърцето и главният източник на хумор във филма. Той е външният човек, който реагира на лудостта на джунглата, и малцина умеят като него да разредят напрежението с една точно премерена реплика. Тандемът му със Скарсгард работи изненадващо добре и придава на приключението почти бъди муви настроение.
Кристоф Валц като капитан Леон Ром дава точно това, което очакваме от него: учтив, премерен, плашещо спокоен злодей. И именно там е проблемът. От „Гадни копилета“ насам Валц изиграва тази фигура в различни костюми и тук не добавя нищо изненадващо. Професионално, приятно за гледане, но лесно за забравяне. Джимон Хонсу като вожда Мбонга има силно присъствие, а Джим Броудбент като министър-председателя е приятно, кратко цветно петно.
Дейвид Йейтс и тежестта на сериозността
Повечето познават Дейвид Йейтс от последните четири филма за Хари Потър и почеркът му личи и тук: по-студена гама, сериозен тон, мащабни, но контролирани кадри. Йейтс не е човек на веселите приключенски филми, а по-скоро на по-тъмните нюанси, и „Легендата за Тарзан“ е точно такава.
Това е едновременно достойнство и недостатък. Достойнство, защото филмът не иска да бъде глуповато носталгично кино и смело вкарва на заден план сериозни теми като колониалната експлоатация. Недостатък, защото леснотата, устремът и свободната радост, нужни на едно приключение, често липсват. Понякога филмът толкова иска да бъде значим, че забравя да забавлява.
Структурата също е малко накъсана. Ретроспекциите, в които проблясват картини от миналото на Тарзан, са красиви, но на моменти спъват историята в настоящето и 110-те минути на места се усещат по-дълги.
Визия: впечатляваща джунгла, гумени животни
Визуално филмът оставя смесени чувства. Пейзажите, обвитите в мъгла гори, реките и огромните масови сцени са зрелищни и в тях има истинско величие. Когато Тарзан най-сетне свободно лети между дърветата, филмът наистина улавя онова първично усещане за свобода, заради което обичаме този герой.
Компютърните животни обаче не винаги убеждават. Горилите и останалите зверове на места са впечатляващи, а другаде си личи, че са направени от пиксели. Във филм, в който връзката с природата е същността, това боли повече, отколкото в един супергеройски екшън. Музиката и звуковата среда пък са силни: шумовете на джунглата, барабаните и оркестровият съпровод изграждат напрежението добре.
Какво работи и какво не
- Работи: по-зрялата изходна точка, която заобикаля историята за произхода.
- Работи: енергията на Самюъл Л. Джаксън и Марго Роби.
- Работи: големите, освободени екшън сцени между дърветата.
- Не работи: рутинният злодей на Кристоф Валц.
- Не работи: на места прекалено мрачното и тежко темпо.
- Не работи: неравното качество на CGI животните.
Накрая везните се накланят към положителната страна, но съвсем леко. Това е почтен, амбициозен приключенски филм, в който имаше потенциал и за отлично кино.
За кого е?
- За теб е, ако: За тези, които обичат класическите приключенски филми, но търсят по-сериозна и по-мрачна интерпретация, както и за феновете на Скарсгард или Марго Роби.
- По-добре го пропусни, ако: Който очаква лек и весел семеен Тарзан, ще остане разочарован. Филмът е по-мрачен и суров, отколкото подсказва заглавието, така че не е за малки деца.
Ако ти харесва, виж и: Тарзан (1999), Greystoke: The Legend of Tarzan, Lord of the Apes (1984), Книга за джунглата (2016), The Lost City of Z (2016), Мумията (1999)
Често задавани въпроси
Кога излезе „Легендата за Тарзан“ в България?
Филмът тръгна по българските кина на 1 юли 2016 г.
Колко е дълъг „Легендата за Тарзан“?
Филмът е с продължителност 110 минути.
Подходящ ли е „Легендата за Тарзан“ за деца?
Филмът е с мрачен тон и доста екшън насилие, затова не е подходящ за малки деца.
Кой е режисьор на „Легендата за Тарзан“?
Режисьор на филма е Дейвид Йейтс.
Кой играе Тарзан и Джейн?
Джон Клейтън, тоест Тарзан, се играе от Александър Скарсгард, а Джейн Портър от Марго Роби. Главния злодей, капитан Леон Ром, играе Кристоф Валц.
За какво разказва „Легендата за Тарзан“?
Цивилизованият Джон Клейтън научава, че в някогашния му дом, Конго, безмилостна мина се разраства и заплашва приятелите му. Той се връща и отново се превръща в Тарзан.
Струва ли си и днес да се залюлеете по лианите с този Тарзан?
Да, но с умерени очаквания. „Легендата за Тарзан“ не стана модерната класика, на която можеше да се надяваме заради актьорския състав и началната идея, но далеч не е провалът, за който някои я обявиха. Скарсгард е убедителен, Роби и Джаксън вдъхват живот на екрана, а някои сцени наистина връщат магията на господаря на джунглата. Ако в мързелива вечер ви се гледа по-сериозно и зрелищно приключение, филмът ще ви свърши честна работа. Просто не очаквайте да остане с вас като големите приключенски филми. От мен получава добронамерена, но категорична седмица.