Мей Червената панда ревю: когато пубертетът е буквално рошав и червен
Във всеки тийнейджърски живот идва миг, в който ти се струва, че не се побираш в собствената си кожа. Мей Червената панда улавя точно този миг и го увива в огромна, пухкава, червена козина. Филмът на Доми Ши е шумен, хаотичен и страшно симпатичен, а за трудността да бъдеш едновременно добро момиче и себе си говори с рядко срещана откровеност.
Мей Червената панда е една от най-смелите и най-трогателните анимации от последните години. Понякога е прекалено шумна, но точно толкова, колкото е шумно и едно тринайсетгодишно момиче.
Информация за филма
| Original | Turning Red |
|---|---|
| Режисьор | Domee Shi |
| В ролите | Rosalie Chiang, Sandra Oh, Ava Morse, Hyein Park, Maitreyi Ramakrishnan, Orion Lee |
| Жанр | Анимационни филми, Семейни филми, Комедии, Фентъзи филми |
| Продължителност | 100 мин. |
| Държава | Американски филми |
За какво е Мей Червената панда, без спойлери?
Главната героиня е Мей Лий, тринайсетгодишно момиче, самоуверено, устато и с неизчерпаема енергия, което прави всичко възможно да бъде перфектното, послушно дете в очите на майка си. Около нея, разбира се, се случва всичко, което върви с тази възраст: нови интереси, приятелства, които изведнъж стават по-важни от семейството, и тяло, което сякаш с всеки изминал ден става все по-чуждо.
Майка ѝ, Минг, винаги е наблизо. Буквално винаги. Тя го нарича грижа, а Мей, като всеки тийнейджър, с времето започва да го усеща по-скоро като задушаваща прегръдка. И сякаш това не стига, идва обратът: всеки път, когато Мей се развълнува прекалено, а тя е развълнувана почти постоянно, се превръща в гигантска червена панда.
Толкова е достатъчно да знаете предварително. Почти целият филм израства от тази проста, но гениална идея и успява да каже чрез нея много повече, отколкото бихте предположили.
Метафората, която никой не заобикаля
Анимационните филми обичат да обикалят пубертета предпазливо, от десет метра разстояние. Мей Червената панда не е такъв филм. Тук превръщането в червена панда е открито и съзнателно метафора на пубертета: внезапните емоционални изблици, срамът, желанието да скриеш какво ти се случва, и осъзнаването, че това не може просто да се изключи.
Мен ме спечели именно това. Филмът не поучава и не се обяснява излишно, просто казва направо, че този период е неловък, смущаващ и понякога смешен, и че това е съвсем нормално. Малко семейни филми смеят да се доближат толкова до темата и в същото време да останат забавни от началото до края.
Също толкова важен е и другият пласт: връзката между майка и дъщеря. Минг не е злодей, нито карикатура, а родител, който обича, страхува се и контролира, често всичко наведнъж. Най-силните моменти във филма не са зрелищните сцени с пандата, а тези, в които двете просто не се разбират, макар много да искат.
Розали Чианг и Сандра О: два гласа, един вулкан
Гласът на Мей, Розали Чианг, върши невероятна работа. Нейната Мей е едновременно дразнеща, прекрасна, смешна и болезнено уязвима, тоест точно като истинско тринайсетгодишно момиче. В гласа ѝ се чуват и прекомерният ентусиазъм, и онзи миг на срив, когато се оказва, че светът не работи така, както ѝ се иска.
Сандра О в ролята на Минг е тайното оръжие на филма. Който я е гледал в по-ранните ѝ роли, знае колко добре се справя с напрегнати, интензивни персонажи, а тук превръща това в обвита в майчина любов, плашещо прецизна мания за контрол. Смееш се на нея и изведнъж осъзнаваш, че някъде там чуваш собствените си родители.
Приятелките, тоест Мириам на Ава Морс, Аби на Хейн Парк и Прия на Майтрейи Рамакришнан, са другата половина от сърцето на филма. Тази малка банда е шумна, странна и безрезервно лоялна, а е рядко хубаво да видиш анимационно приятелство, което не е просто декор около главната героиня. До тях се появяват Орайън Лий като Джин Лий, Уай Чинг Хо като гласа на бабата и Тристан Алерик Чен като Тайлър.
Доми Ши, режисьорката, която знае къде боли
Името на Доми Ши може да е познато на феновете на анимацията заради наградения с Оскар късометражен филм на Pixar Bao, който също разказваше за връзката между майка и дете, с поразителна емоционална сила. В Мей Червената панда тя развива същата тема в пълнометражен формат и се усеща, че става дума за нещо лично.
Режисурата е енергична, почти хиперактивна. Гаговете валят един след друг, кадрите са пълни с малки забавни детайли, а движенията на героите често напомнят преувеличения, гъвкав стил на анимето. Не на всеки ще допадне, но на мен ми хареса точно това: филмът изглежда така, както се чувства мозъкът на един тийнейджър. Превъртян, цветен, малко хаотичен.
Това, което истински оценявам, е, че Ши не се страхува главната ѝ героиня понякога да бъде несимпатична. Мей греши, егоистична е, лъже, а филмът не бърза да я оправдава. Именно затова е достоверен.
Къде се препъва пандата?
Не е съвършен филм и не се и опитва да бъде. Най-големият му риск е именно стилът: непрестанното темпо, шумният хумор и многото писъци след време могат да изморят, особено възрастните зрители, които предпочитат по-спокойни, по-меланхолични анимации.
Третото действие също залага повече на зрелището и големите жестове, отколкото на по-фините емоции, които работеха толкова добре в първата половина. Това не разваля преживяването, но се усеща, че тук силата на звука понякога надделява над сърцето.
И още нещо: филмът е изрично фокусиран върху определено преживяване, света на момичетата тийнейджърки. За мен това е достойнство, но е възможно не всеки да го усети еднакво близко.
За кого всъщност е тази приказка?
На хартия е семеен филм, но в действителност е направен най-вече за две възрастови групи: за тийнейджърите, които точно сега преживяват всичко, през което минава Мей, и за техните родители, които точно сега се учат да ги пускат. Ако седнат да го гледат заедно, от това може да излезе хубав разговор.
Темата, телесните и емоционалните промени в пубертета, наистина е по-подходяща за по-големите деца. С по-малките е добре филмът да се гледа заедно с родител и след това да се поговори за него.
За кого е?
- За теб е, ако: За тийнейджъри, които тепърва се учат да укротяват собствения си вулкан, и за родители, които искат да ги разберат. Плюс за всеки, който обича смела, цветна и сърдечна анимация.
- По-добре го пропусни, ако: За тези, които се дразнят от шумен, забързан хумор в стил аниме или търсят по-тиха, лирична приказка. За съвсем малките деца заради темата също е по-малко подходящ.
Ако ти харесва, виж и: Отвътре навън (2015), Лука (2021), Енканто (2021), Семейство Мичъл срещу машините (2021)
Често задавани въпроси
За какво е Мей Червената панда?
За 13-годишната Мей Лий, която се бори с промените на пубертета и със свръхгрижовната си майка, а всеки път, когато се развълнува прекалено, се превръща в гигантска червена панда.
Колко е дълъг Мей Червената панда?
Филмът е с продължителност 100 минути.
Подходящ ли е Мей Червената панда за гледане с деца?
Филмът е насочен предимно към по-големи деца и тийнейджъри. С по-малките е добре да се гледа заедно и след това да се поговори за пубертета, който е основната му тема.
Кой е режисьор на Мей Червената панда?
Режисьор е Доми Ши, а оригиналното заглавие на американския анимационен филм е Turning Red.
Кой озвучава Мей и майка ѝ в оригиналната версия?
Мейлин Лий е озвучена от Розали Чианг, а майка ѝ Минг от Сандра О.
Струва ли си да се скриеш под червената козина?
Според мен категорично да. Мей Червената панда е от онези анимации, на които детето се смее с глас, а родителят някъде по средата на филма усеща буца в гърлото. Шумна е, понякога е прекалено много, но е честна, смела и смешна, и говори за неща, за които повечето семейни филми предпочитат да мълчат.
Ако вкъщи имате тийнейджър или още помните какво е да бъдеш такъв, този филм не бива да се пропуска. Аз лично го смятам за едно от най-личните произведения на съвременната анимация и никак не съжалявам, че душата ми стана малко рошава от него.