Пинокио ревю: дървената кукла, която и осемдесет години по-късно може да ни разплаче и уплаши
Има приказки, които приспиват, и има такива, които разтърсват. „Пинокио“ прави и двете, без да пита дали сте готови. Дървената кукла на Disney оживява в една звездна нощ и оттам нататък филмът изгражда около нея цял морален увеселителен парк, в който и днешният зрител едва смогва да се огледа. Гледах го отново като възрастен и трябва да призная: този филм е много по-смел, по-мрачен и по-красив, отколкото го помнех.
„Пинокио“ не е прашен музеен експонат, а прекрасно нарисувана и изненадващо сурова приказка с поука, която и днес е един от върховете в творчеството на Disney.
Информация за филма
| Original | Pinocchio |
|---|---|
| Режисьор | Hamilton Luske, Ben Sharpsteen, T. Hee, Wilfred Jackson, Norman Ferguson, Jack Kinney, Bill Roberts |
| В ролите | Dickie Jones, Cliff Edwards, Christian Rub, Evelyn Venable, Walter Catlett, Mel Blanc |
| Жанр | Анимационни филми, Семейни филми, Фентъзи филми |
| Продължителност | 88 мин. |
| Държава | Американски филми |
Един самотен дърводелец и едно желание, което се сбъдва
Изходната ситуация е толкова проста, че звучи почти като детска песничка: Джепето, самотен стар дърводелец, издялва кукла и я кръщава Пинокио. В нощта на чудесата една фея вдъхва живот на дървото и малкото дървено човече тръгва по пътя, който е голямото приключение на всяко дете: да стане истинско момче от плът и кръв. Само че магията не стига. Това трябва да се заслужи с храброст, вярност и честност.
Тук идва обратът, заради който „Пинокио“ не е захаросана приказка: главният герой е невероятно наивен. Прави една глупост след друга и филмът изобщо не го замазва. Пинокио се препъва, вярва на грешните хора, взима лоши решения, а последствията понякога са направо страшни. Точно затова историята му е истинска. Не гледаме триумфалното шествие на съвършен герой, а дете, което на собствен гръб научава кое е добро и кое лошо.
Няма да издавам подробности, но ще кажа само това: който познава героя само от книжки с картинки или от реклами, ще се изненада докъде стига филмът, за да подложи Пинокио на истинско изпитание.
Щурчето Джимини, най-търпеливата съвест на света
Ако има персонаж, който открадва шоуто, това е Щурчето Джимини. Мъдрият малък приятел, който застава до Пинокио, за да го предупреждава и насочва, и почти винаги напразно. Гласът на Клиф Едуардс (в оригинала) е толкова топъл, забавен и човешки, че щурчето практически се превръща в сърцето на филма. С него се идентифицира възрастният зрител: той вижда бедата отдалеч, опитва се да каже нещо и все пак не се отказва, когато дървеното човече пак обърка всичко.
Обожавам, че Джимини не е стерилен всезнайко, който само проповядва. В него има суета, има умора, понякога и той се колебае, и точно затова го обичаме. За децата той е приятелят, а за родителите е малко огледало: ето как изглежда да възпитаваш някого, който точно сега не иска да те слуша.
И да не забравяме останалите. Джепето на Кристиан Руб е толкова добър и крехък, че ви печели още в първите сцени. Синята фея на Евелин Венабъл е неземна и успокояваща. А Дики Джоунс като гласа на Пинокио улучва перфектно онзи детски, любопитен и малко прибързан тон, заради който героят е едновременно дразнещ и трогателен.
Злодеи, от които и днес ме побиват тръпки
Една от най-големите силни страни на „Пинокио“ е галерията от злодеи. Уолтър Катлет озвучава хитрия и надут Честния Джон (в оригинала „Honest John“ Worthington Foulfellow), олицетворение на изкушението: усмихва се, ласкае и междувременно вече си смята печалбата. До него е Гидиън, чието хълцане озвучава не кой да е, а Мел Бланк, легендата на анимационните гласове, когото повечето познават от героите на Warner в „Шантави рисунки“.
Чарлз Джъделс се появява в две роли: той е гласът и на Стромболи, и на Кочияша, и двамата са толкова заплашителни, че по-малките зрители наистина могат да се стреснат. А Франки Даро като Лампуик, лошата компания, докарва онзи небрежен, нахакан тийнейджърски глас, към който една наивна дървена кукла естествено гледа с възхищение.
Това, което ми харесва най-много: тези злодеи не са карикатури. Страшни са, защото са правдоподобни. Точно онзи тип възрастни и лоши приятели, от които родителите винаги пазят децата си, и филмът показва това с изненадваща откровеност.
Седем режисьори, едно настроение: ето как изглежда ръчно рисуваната магия
На пръв поглед списъкът с режисьори плаши: Хамилтън Лъски, Бен Шарпстийн, Т. Хи, Уилфред Джаксън, Норман Фъргюсън, Джак Кини и Бил Робъртс. Седем имена за филм от 88 минути? Така са работели ранните филми на Disney, отделните епизоди са водели различни режисьори. И чудото е, че резултатът не е разпокъсано кино, сглобено от парчета. „Пинокио“ е цялостен, плавен и настроението му се държи от началото до края.
А визията е просто зашеметяваща. Дребните детайли в работилницата на Джепето, издялканите от дърво часовници и играчки, играта на светлината в звездната нощ: всеки кадър е като картина. С око, свикнало с днешната дигитално изгладена анимация, особено се забелязва колко ръчен труд и колко грижливи детайли има тук. Не е пресилено да се каже, че „Пинокио“ е едно от най-красивите произведения на традиционната анимация.
Темпото, разбира се, е различно от това на съвременен семеен филм. Понякога се задържа по-дълго на дадена сцена и оставя визията и музиката да работят. Аз истински му се наслаждавах, но дете, свикнало с бързия ритъм, може в началото да е по-нетърпеливо.
Къде грабва и къде все пак може да е трудна хапка?
Да започнем с това, което работи:
- Визията, която и днес може да се мери с най-добрата анимация.
- Гласовете и музиката, благодарение на които героите живеят и дишат.
- Моралният залог, който не е само думи: храбростта, верността и честността тук наистина имат цена.
- Щурчето Джимини, когото е невъзможно да не обикнеш.
А ето защо не получава от мен навсякъде десетка: историята на места е епизодична, скача от приключение на приключение, а наивността на главния герой в един момент става почти дразнеща. Това, разбира се, е смисълът, но възрастният зрител тук-там ще се хване за главата: „Пинокио, сериозно ли?“. Освен това някои части от филма наистина са мрачни и страшни. За най-малките е силно препоръчително родител да е до тях и после да поговорят.
Това обаче са по-скоро черти, отколкото недостатъци. „Пинокио“ е направен във време, когато приказките още смееха да плашат, и според мен точно затова се е запечатал толкова дълбоко в паметта на зрителите.
Защо и днес си струва да седнем пред него?
Не напразно го смятат за задължителна класика на Уолт Дисни и съм напълно съгласен. „Пинокио“ не е просто носталгия. И днес е актуално да говорим, че децата са заобиколени от безброй изкушения, че шумните и привлекателни „приятели“ не винаги им мислят доброто и че лъжата има последствия. Филмът казва всичко това, докато забавлява, разсмива и на моменти наистина разтърсва.
Идеален е за семейна вечер, особено ако родителят активно седи до детето. След това е чудесен повод за хубав разговор: защо Пинокио повярва на лошите хора? Какво трябваше да направи? Какво щеше да му каже Щурчето Джимини? Малко филмове ни поднасят тези въпроси толкова естествено.
А като възрастен си струва да го гледате отново и сами. Ще е различно от детството: ще видите повече от самотата на Джепето, от хитростта на злодеите и от това колко труд, обич и изкуство има във всяко нарисувано движение.
За кого е?
- За теб е, ако: За семейства с по-големи деца, за почитатели на анимацията и за всеки, който иска да види как изглежда ръчно рисуваната магия на Disney в своя връх. За възрастните с носталгия също е задължително повторно гледане.
- По-добре го пропусни, ако: За съвсем малките, които лесно се плашат, и за онези, които понасят само днешната бърза анимация с шега на всеки кадър. За тях по-бавното темпо и мрачните моменти може да са трудна хапка.
Ако ти харесва, виж и: Снежанка и седемте джуджета (1937), Фантазия (1940), Дъмбо (1941), Бамби (1942), Пепеляшка (1950)
Често задавани въпроси
За какво разказва „Пинокио“?
Една фея съживява в нощта на чудесата дървената кукла на самотния дърводелец Джепето. Пинокио трябва да се научи на храброст, вярност и честност, за да стане истинско момче от плът и кръв, а мъдрият му приятел Щурчето Джимини се опитва да го пази от глупости.
Колко е дълъг „Пинокио“?
Филмът е с продължителност 88 минути.
Подходящ ли е „Пинокио“ за малки деца?
Като цяло да, но някои сцени са доста страшни, затова е добре по-малките да го гледат заедно с родител.
Кой режисира „Пинокио“?
Режисьори на филма са Хамилтън Лъски, Бен Шарпстийн, Т. Хи, Уилфред Джаксън, Норман Фъргюсън, Джак Кини и Бил Робъртс.
Кой озвучава Пинокио и Щурчето Джимини?
В оригиналната версия Пинокио е озвучен от Дики Джоунс, а Щурчето Джимини (Jiminy Cricket) от Клиф Едуардс.
Какъв жанр е „Пинокио“?
Американски анимационен, семеен и фентъзи филм от класиките на Уолт Дисни.
Струва ли си и днес да съживим дървената кукла на екрана?
Абсолютно. „Пинокио“ е онази рядка класика, която е ценна не защото е стара, а защото и днес работи. Красив е, забавен, понякога страшен, а накрая изгражда истински емоционален залог. Ако го гледате с дете, пригответе се за въпроси. Ако го гледате сами, пригответе се работилницата на Джепето и Щурчето Джимини да останат с вас още дни наред. За мен това е силно 9/10 и филм, който мога да гледам отново по всяко време.