Анабел ревю: най-страшната кукла, която никога не помръдва
Има кукли, които не бихте свалили от рафта дори в магазина. И има Анабел, която някой решава да подари. Най-запомнящият се второстепенен персонаж от „Заклинанието“ получи собствен филм през 2014 г. Лицето на куклата и тук е безупречно зловещо, но историята около нея по-често учтиво чука на вратата, отколкото да я разбие. Въпреки това за една дъждовна есенна вечер може да се окаже изненадващо подходящ избор.
Атмосферен и добре изпипан, но прекалено предвидим хорър с кукла, който дължи славата си повече на порцеланово лице на главната героиня, отколкото на сценария.
Информация за филма
| Original | Annabelle |
|---|---|
| Режисьор | John R. Leonetti |
| В ролите | Annabelle Wallis, Ward Horton, Tony Amendola, Alfre Woodard, Eric Ladin, Kerry O'Malley |
| Жанр | Филми на ужасите |
| Продължителност | 99 мин. |
| Държава | Американски филми |
Подарък, който е трябвало да бъде върнат
Завръзката е класическа, почти учебникарска. Джон Форм изненадва бременната си съпруга Миа със стара кукла. Мил жест, поне докато една нощ в дома на младото семейство не нахлуват членове на сатанинска секта. След нападението остават не само кръв и болка, а нещо много по-лошо от самите натрапници: в къщата се освобождава сила и тази сила има лице. Лицето на Анабел.
Толкова е добре да знаете предварително и, честно казано, толкова стига. Филмът не залага на обрати, а на бавно стягащото се усещане, че уютният дом, при това точно в месеците на очакване на бебе, изведнъж се превръща във враждебна територия. Комбинацията от уязвима бъдеща майка и невидима заплаха е стара и изпитана хорър рецепта и филмът дори не крие откъде черпи вдъхновение.
Миа, Джон и куклата, която засенчва всички
В главната роля Анабел Уолис играе Миа и самото съвпадение на имената е малка космическа шега, на която екипът със сигурност се е посмял. Уолис е симпатична и убедителна като тревожна жена, която все повече остава сама, а голяма част от филма всъщност се разиграва върху лицето ѝ: виждаме как подозрението бавно се превръща в увереност. До нея Уорд Хортън е Джон, добронамереният, но малко изтласкан на заден план съпруг, чийто персонаж за съжаление не получава кой знае каква дълбочина.
От поддържащия състав се откроява Алфри Удард като Евелин. Тя е от онези актриси, които само за една или две сцени успяват да придадат тежест на образа. Тони Амендола е отец Перес, задължителната фигура на свещеника във всеки хорър, Ерик Ладин играе детектив Кларкин, а Кери О'Мали и Брайън Хау се появяват като семейство Хигинс. Подреден и приятен актьорски състав, но да си признаем: шоуто така или иначе го краде куклата, без да помръдне и мускул.
Операторът, който стана режисьор
На режисьорския стол седи Джон Р. Леонети, който преди това работи като оператор, включително на „Заклинанието“ на Джеймс Уан, откъдето идва и самата Анабел. Този опит личи: кадрите са старателни, композициите са обмислени, а старата къща, тъмните коридори и полуосветената детска стая изглеждат точно както трябва в добрия филм за призраци. Леонети знае къде да постави камерата, така че зрителят да започне да оглежда краищата на кадъра.
Където обаче е по-несигурен, е ритъмът. Филмът често прекалено дълго трупа напрежение с едни и същи похвати и докато дойде взривът, вече сме познали откъде ще се появи. Сякаш режисьорът вярва повече на образите си, отколкото на собствената си история. Което донякъде е и разбираемо.
Когато работи: бавният, тих ужас
Нека бъдем справедливи: има сцени, които са наистина сполучливи. Най-силните моменти на филма са онези, в които почти нищо не се случва. Просто един предмет не е на мястото си, просто от съседната стая се чува звук, просто куклата гледа малко по-различно от преди. Този минималистичен ужас се запечатва много по-трайно от всяко шумно стряскане.
- Атмосферата: старовремското обзавеждане и топлата, но потискаща цветова гама подхождат чудесно на филма.
- Звукът: скърцанията, тишината и внезапните шумове на места са дозирани майсторски.
- Самата кукла: просто прекрасно грозна. Достатъчно е да я погледнете.
Където се подхлъзва: предвидимо стряскане
Проблемът е, че филмът твърде често посяга към най-евтиния похват, внезапния силен скок. Той работи известно време, но след това зрителят научава хореографията и се свива предварително, а това убива точно изненадата. Сценарият освен това е доста схематичен: героите взимат грешните решения точно там и тогава, където го повелява наръчникът на жанра.
Ако „Заклинанието“ е било първата ви среща с тази вселена, ще забележите колко по-плитко и по-малко симпатично е семейството тук. Там се тревожехме за героите, тук по-скоро за собственото си спокойствие. Продължителността от 99 минути пък е приятно стегната и филмът не разтяга излишно посланието си.
Кукленият хорър, един от най-древните кошмари на жанра
Защо изобщо една порцеланова кукла плаши толкова добре? Защото е позната, има човешка форма, а не е жива. Стои точно по средата и именно този преход кара зрителя да се чувства неудобно. Историята на киното е пълна с този страх, от Чъки в „Детска игра“ до куклите, седнали по рафтовете в старите филми за обитавани къщи. „Анабел“ застава в тази традиция и в най-добрите си моменти е достоен неин продължител.
А мотивът за бременността още от „Бебето на Розмари“ е едно от най-силните оръжия на хоръра: тялото, което вече не е само наше, бъдещето, което е застрашено, и околните, които не ни вярват. Филмът използва тази линия умело, макар и да не я изчерпва докрай.
За кого е?
- За теб е, ако: За онези, които обичат класическия, бавно разгръщащ се хорър за обитавани къщи и които светът на „Заклинанието“ вече веднъж е погълнал. Идеален филм за обща вечер в затъмнена стая.
- По-добре го пропусни, ако: Който търси оригинални обрати, дълбоки персонажи или свежи решения, ще бъде разочарован. И разбира се, онези, у които на рафта също седи стара кукла.
Ако ти харесва, виж и: Заклинанието (2013), Бебето на Розмари (1968), Child's Play (1988), Sinister (2012), Екзорсистът (1973)
Често задавани въпроси
От коя година е „Анабел“?
Филмът излиза през 2014 г. като самостоятелна история за куклата от „Заклинанието“.
За какво разказва „Анабел“?
Джон Форм подарява стара кукла на бременната си съпруга Миа. Една нощ членове на сатанинска секта нахлуват в дома им и след нападението в къщата се освобождава нещо ужасно: Анабел.
Колко е дълъг „Анабел“?
Филмът е с продължителност 99 минути.
Кой е режисьор на „Анабел“?
Режисьор на филма е Джон Р. Леонети.
Кои са главните актьори в „Анабел“?
Миа Форм се играе от Анабел Уолис, Джон Форм от Уорд Хортън, а до тях участват още Алфри Удард, Тони Амендола и Ерик Ладин.
Струва ли си да пуснете Анабел във всекидневната тази вечер?
Ако не очаквате преоткриване на хорър жанра, а красиво заснета, атмосферна и на места наистина смразяваща история с кукла, тогава да. „Анабел“ не е шедьовър и никога не излиза истински от сянката на „Заклинанието“, но порцелановото лице на главната героиня е толкова емблематично, че пренася филма и през по-слабите му моменти. Угасете лампата, настанете се удобно и не поглеждайте към рафта. Тя и без това вече гледа към вас.